- Автор: Искрен Вълчев
- 22 Юни 2022
- 3241
- 45
Животът е странно нещо. По темата „Северна Македония“ са произведени милиарди думи без да е обговорен един важен аспект. Или поне е казвано малко. Става дума за това, че приемането на държавата в ЕС отговаря изцяло на ценностите на българския патриотизъм. И то точно на оня – дълбинния, патриотарския, изконния, в който хайдуци бучат наденица и „си вземаме обратно Македон’ята“. Както добре е известно, той най-много не ще да пусне съседите в ЕС.
Най-напред следва да се уточни дебело, че „братята“ ни оттатък границата вършат отвратителни неща. Измислят си нова история, крадат личности, потъпкват права, философията на държавата им се изгражда върху антибългаризъм.
Всичко това е вярно, обаче вярно е и друго – вулкан не можеш да спреш, подмладяване на може да осъществиш, да се прераждаш също не може - в живота си има обективни реалности. Такава обективна реалност е, че нации и държави се формират чрез исторически манипулации, фабрикуване на герои, идеали, в противовес на друг народ, най-често народът майка. Просто едни хора желаят да са отделна държава и изграждат свое самосъзнание – обличайки всичко това с нужните ценности, служейки си със съответните инструменти. Да споменаваме ли поизмислените от нас българите романтики в историята ни? Тоест вършеното от македонците не е хубаво, но е най-обичаен естествен процес.
Да му се противиш е все едно да пресушаваш река с кофа – неефективно и безобразно глупаво.
Всичко това е факт, независимо дали ни се харесва или го изричаме на глас. Съзнава от всеки човек, който в училище е получавал над 3 по история, литература и география.
На второ място следва да се признае, че огромното мнозинство македонци не се чувстват българи. Мнозина признават българския си произход, но това не значи, че са с българско самосъзнание. Напротив – имат македонско, искат да бъде такова. И е нормално.
По същия начин татарите от Добричко , каракачаните от Сливенско и безбройните общности у нас имат българско самосъзнание, макар коренът им да е друг.
През последните години македонците вземаха наши паспорти единствено с цел да пътуват в ЕС. А защо си имат свое македонско самосъзнание е друг, не толкова съществен въпрос – и лъгани да са били, облъчвани, важното е днес. Сегашното българско население почти изцяло са наследници на бежанци от Турция, Гърция и самата Македония. Но те не живеят със сантимент към родните места, не ги знаят дори – ходът на историята необратимо променя нещата. Така и ние не трябва да се сърдим на македонците, че не им пука за трепетите в татковината (родината на татковците им). Насила нито може да ги караш, нито трябва.
Стигаме до най-интересния момент. Какво би станало, ако Северна Македония влезе в ЕС? Какво би се случило?
Ами де факто ще падне границата, ще се заживее при стотици общи юридически правила, ще се уеднаквят граждански права и задължения.
Български къщи ще се появят на Охридското езеро, македонски в Родопите (ако имат пари). Македонци ще се кандидатират от България за евродепутати и обратно, за икономическата и административната интеграция да не говорим… И системите за сигурност ще са общи (вече става под шапката на НАТО). Дори заедно ще сме под общо Брюкселско управление.
Де факто ще бъдем една държава!
А какво иска изконния български патриотизъм, оня с косматите хайдушки гърди? Над 100 години вече той иска точно това – да бъдем една държава. Иска, ама и не ще да пусне „Македон’ята“ в ЕС.
Да бъдем една държава е старият български идеал, мечтата на наши поколения, на историци, писатели, пролетарии и селяни. Блян, за който неуспешно се е ляла кръв, зеят рани. Именно той, мирно, без капка кръв, би се реализирал в уж непатриотичния XXI век - като продължение на делото на великите български войводи. Да не мислите, че те са искали да убиват или да бъдат убивани? Нямало е друг начин. Сега има. Ако България и Северна Македония са заедно в ЕС, не просто фактически ще заживеят в обща държава, но и ще се постигне почти целият националния идеал – имаме си Мизия, Македония, „далеч“ остават само части от Тракия. Повтарям – без пушка да гръмне!
И това, не на шега, е епохално!
Пък на тия патриоти, на които не им харесва точно това реализиране на идеала, нека кажат отказват ли се от него. Или с пушки ще го постигат? Друга идея?
Защо тогава българският патриотизъм не иска Северна Македония в ЕС? Защо на везната тежи повече скопската манипулация на историята? Обясненията са няколко. Първо, всичко това е прекрасна хранителна среда за политици, аналогично на политиците хрантутници оттатък границата. Второ, от народа чак умни прозрения не може да се очакват – той е на нивото „Биляна платно белеше“.
Трето, съвременният български патриотизъм е тъй силно примесен с русофилия и антизападнячество, че престава да е български.
Отдавна е загубена преценката какво точно е добро за България, как да се балансира между великите сили. Четвърто, както македонизмът се ражда и черпи живителни сили от противопоставянето на България, така и част от българския патриотизъм се презарежда от антимакедонизъм. Дето се вика, ако го няма врагът, няма да ни има и нас.
Уточнявам, че всички тези редове не са апология на Запада и ЕС. Те си имат безброй кусури. Признавам, че не им пука за българи и македонци. Но имат стратегически интерес Балканите да са интегрирани към тях. А аз не се сещам и една причина, заради която членството на Северна Македония да не съвпада с българския интерес.
Питам се не се ли проумява, че за две съседни държави , които и да са те, по-добре е да бъдат обединени в общ съюз, който и да е той, отколкото разделени. Сещам се обаче, че разделението е в интерес на врага на този голям съюз. Русия. И това повлича политически манипулации върху безпросветните маси – кръгът се затваря. Сигурен съм, че патриотът, който прочете в този текст, че България и Северна Македония биха били под общо брюкселско управление, пощръклява: „Ама как, това е вредно, долу Брюксел!“. Той няма да проумее, че аз не хваля Брюксел, а отчитам реалности. Въобще пък няма да вдене, че съобразно тези реалности интеграцията към Брюксел работи за националния идеал, в който той се кълне.
Патриотът ще хукне да обяснява как е добре България да се сгуши под крилото на Русия. Ще замете ролята на СССР за формирането на македонизма. Няма да отчете, че никой не е под крилото на Русия днес, освен Беларус. И ще тръгне де обвинява всеки, който изрича фактите за Русия и Беларус, все едно не са факти. С този абзац просто описах масовите „патриотични“ мисловни лабиринти.
Уточнявам също, че считам за легитимни много от съображенията срещу пускането на Северна Македония в ЕС – че следва да се уважават историческите истини, че членството няма да намали езика на омразата, че е добре да си вдигаме политическата цена… Дори допускам аргумент „Няма смисъл, той ЕС ще се разпадне“. Не виждам разпад на съюза, но това е друга тема, някой може и да вижда, негово право… Недоумявам обаче как не се схваща, че членство на Македония в общ с България политически, икономически и административен съюз постига най-големия български идеал.
От патриотична гледна точка не може да се случи нищо по-добро!
Недоумявам и защо като теза в споровете защитниците на членството не ползват този аргумент, ами си служат с небивалици като „Трябва да помогнем на Макрон“, „Да изграждаме общ европейски дом“ и т.н. Казвам също, че акълът, който произвежда „Абе, македонци, вие сте българи, извинете се, иначе няма да ви пуснем!“ е детски – при деца. При възрастните е невъобразима глупащина.
