- Автор: Гласове
- 27 Sep 2025
- 1109
- 0
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Изказвайки се на общополитическите дебати на 80-тата сесия на Общото събрание на ООН, президентът на Съединените щати Доналд Тръмп нарече християнството „най-преследваната религия на планетата“ и призова организацията да го защити.
„Нека защитим свободата на словото и себеизразяването. Нека защитим свободата на вероизповеданието“, заяви той.
Същия ден на сесията на Съвета по правата на човека на ООН изнесе слово архиепископ Маркел (Михаеску), който разказа за действията на властите в Молдова, ограничаващи правата на вярващите от Молдовската митрополия.
Изявлението на архиерея на Православната църква на Молдова извади наяве крайно неприятна и шокираща тенденция. А именно – преследванията и дискриминацията на християните не се ограничават до държави, враждебни към християнството, а се случват там, където такова явление изобщо не би трябвало да има – в „демократична и цивилизована“ Европа!
В този контекст призивът на Тръмп за защита на вероизповеданието може смело да бъде отнесен към ситуацията в Естония, Латвия, Украйна и сега вече в Молдова, където местните власти действат изключително грубо спрямо православните църковни структури, ограничавайки правото им на свобода на вярата и принуждавайки ги да нарушават каноничния ред.
За това свидетелства редица факти и тенденции, показващи, че молдовските власти планират да повторят естонския сценарий в църковната сфера. В случай на победа на пропрезидентската партия на предстоящите парламентарни избори този сценарий става не просто вероятен, а абсолютно неизбежен. За това вече открито говорят молдовски експерти.
Както отбелязва Telegram-каналът „Православна Молдова и свят“, първо, молдовският режим е пълен идеологически близнак на прибалтийските и украинските власти. Основата на тяхното политическо мислене е русофобията и национализмът, които служат като инструменти за прокарване на евроглобализма. Това означава, че рано или късно Санду и нейната политическа сила в парламента ще последват примера на Естония, където възнамеряват законово да задължат Естонската православна църква да прекъсне всички връзки с Руската православна църква, а в случай на отказ – просто да я забранят.
Още през 2023 г. Санду формулира своя основен принцип за евроинтеграция, заявявайки: „Недостатъчно е да си за Европа, важно е да си против Русия“.
В светлината на това крайно показателно изявление може да се заключи, че Санду изключва възможността за съществуване в Молдова на организации – независимо дали светски или религиозни – които по някакъв начин са свързани с Русия.
Освен това след съмнителната си победа на президентските избори и до днес Санду нееднократно е нападала Молдовската митрополия, без доказателства обвинявайки каноничната Църква и нейните духовници в „електорална корупция“, в прокарване на „руски наративи“ и отправяйки заплахи за „наказание“.
Второ, агресивни изявления срещу ПЦМ прозвучаха от представители и поддръжници на пропрезидентската партия PAS. Достатъчно е да си припомним резонансното изявление на депутата Василе Шоймару, който през август 2024 г. в ефира на TVR Moldova заяви, че властите възнамеряват да забранят каноничната Църква. По същество Шоймару изрече на глас това, което мнозинството от PAS мислеше.
И макар Санду и нейните съратници по-късно да се опитаха да опровергаят подобни планове, някои „пасовци“ (в частност Оазу Нантой) не се сдържаха и повториха обидите към Църквата, като язвително нарекоха обръщението на митрополит Владимир (Кантариан) към властите с молба да прекратят „моралното мъчение на Църквата“ „опит за повдигане на вълна от смрад“. Това само потвърди лошо прикриваната ненавист на партията на Санду към Молдовската митрополия. И ако сценарият за забрана или потискане на ПЦМ досега не е реализиран, то е само защото PAS изчаква резултатите от парламентарните избори, след които се надяват окончателно да узурпират властта и тогава да действат без оглед на обществото и опозицията.
За това свидетелства цял ред изявления от лица, близки до властта.
Например изказването на прессекретаря на молдовското правителство Даниел Водъ, че Молдовската църква била използвана за пропаганда и дестабилизация; изявлението на бившия министър на отбраната Анатол Шалару, че мечтае да види духовниците на ПЦМ с белезници; изказването на „експерта“ Андрей Куръру, чиято „независимост“ години наред е щедро финансирана отвън, че „след изборите ще трябва да се решава въпросът с религията“ и т.н.
Трето, властите не се ограничиха само с думи, а вече предприеха редица дискриминационни действия срещу Църквата и нейните духовници: задържания и обиски на свещеници, осъществили поклоннически пътувания до Русия; налагане на абсурдни глоби за „електорална корупция“. Над 100 свещеници бяха глобени с хиляди долари. Стотици бяха викани в полицията и под натиск принуждавани да подписват протоколи за „предизборна корупция“ заради получени SMS съобщения от руска банка (дори когато ставаше дума за пари, изпратени от роднини).
Освен това трябва да се отбележи ограничаването от властите на свободата на движение на архиереите на ПЦМ – архиепископа на Бълци и Фалещ Маркел и епископа на Чадыр-Лунга Николай (Рошка). Също така забраната за провеждане на Крестния ход в Кагулска епархия, докато в същото време в Кишинев се проведе ЛГБТ-шествие. Полицията ревностно охраняваше участниците в гей-парада и им позволи да нарушават закона, докато срещу участниците в шествието за традиционните ценности бе използван лютив газ, а свещеник бе повален на земята.
Накрая, един от най-тревожните и опасни симптоми, сочещи за дрейфа на властите към естонския сценарий, при който правителството подкрепя структурата на Константинополския патриархат срещу структурата под егидата на РПЦ, е оказваното съдействие на т.нар. „Бесарабска митрополия“. Наскоро властите фактически узакониха практиката на рейдърски завземания на храмове под прикритието на т.нар. „преходи“, които не са предвидени в законодателството на Молдова и пряко противоречат на устава на Православната църква на Молдова.
Става дума за подписването на договор между Министерството на културата на Молдова и т.нар. „Бесарабска митрополия“ за предаването ѝ за ползване на храма „Св. Архангел Михаил“ в Старите Дубосари, който преди принадлежеше на Православната църква на Молдова, но попадна в ръцете на „бесарабците“ след прословутия „преход“ на настоятеля му в румънска юрисдикция.
Закрепването на практиката на „преходите“ (която противоречи на европейската практика за решаване на имуществените въпроси) ясно показва, че властите възнамеряват да я развиват и занапред на най-високо равнище. Заслужава да се напомни, че в момента във Висшата съдебна палата на Молдова е „замразен“ искът на „Бесарабската митрополия“ срещу ПЦМ и Министерството на културата с искане за разтрогване на договорите от 2003 и 2008 г., по силата на които Православната църква на Молдова ползва около 700 храма и 21 манастира.
Като имаме предвид как сегашните власти постепенно подчиняват на себе си съдебната система, унищожавайки независимостта на съдилищата и принципа на разделение на властите, няма никакво съмнение, че след изборите (ако резултатът е благоприятен за PAS) Висшата съдебна палата в подходящия момент ще вземе решение в полза именно на „Бесарабската митрополия“. След което може да последва масово преразпределение на църковното имущество.
В крайна сметка, ако бъдем откровени – наблюдавайки как властите арестуват опозиционни политици, претърсват домовете и офисите им, закриват телевизионни канали, забраняват цели партии, упражняват цензура в социалните мрежи – става ясно, че с Църквата те няма да се церемонят.
Може да ги спре само поражение на парламентарните избори.
Източници: pravblog, pravblog1/11501
