- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 126
- 21
Иван Петрински
Този път трябва да сме категорични: вместо да ни напътстват и да излагат на показ лошото си дипломатическо възпитание и собствената си цивилизационна изостаналост, чуждите посланици в София, включително и френският, ще е най-добре да се вгледат в държавите си, защото повечето от тях са за окайване; с бъдеще, което е замъглено в ускоряващи се центробежни вихри. Франция не прави изключение (вж. продължението на Успоредици по-долу). И понеже това е само кратък текст, то в него не бива да се търси пълнота; той служи само за припомняне.
.jpg)
Гравюра „Французите стават свободни”. Надпис на латински върху токата на колана: „Копиеносната свобода-победителка, 14 юли”. Надпис на френски върху върха на копието: „Свобода или смърт”. Понеже думите „Франция“, „революция“, „победа“, „свобода“, „република” са от женски род във френския език, изображение на жена става символ на Великата френска революция още в първите й дни; офорт на Франсоа Бонвил; 1789 г.; Национална библиотека на Франция – Париж
Точно тези центробежни сили, макар и да не са от вчера, за Франция, изглежда, ще се засилват след скорошното влизане в сила на новото административно деление на страната (1 януари 2016 г.); то даде много повече власт в областните и окръжните власти, децентрализирайки почти напълно (без въпросите на образованието) страната, но без намек дори за автономия. Старите стремления за независимост – поне в Бретан, на Корсика, в Страната на баските, в Окситания, сега вероятно ще се засилят още при следващите стопански трудности, придружени от намаляване на доходите.
Само допреди година, до началото на терористичната вълна там (7 януари 2015 г.), французите превзето се гордееха с тоталната заселническа вълна в страната си и масово заявяваха „ние не сме расисти”, затваряйки си очите пред безчинствата на неприспособимите заселници-безделници второ и трето поколение, препитаващи се от престъпни сделки и от социални помощи.
Днес Франция вече е изплашена; това, което там наричат „нашата прекрасна Франция” – трудолюбиви и небогати, но честни и прилични граждани, обитаващи приемлива, донякъде все още патриархална жизнена среда до 50-те, 60-те и дори 70-те години на миналия век, вече може да се срещне единствено тук-там в дълбоката френска провинция. Заселниците от всички цветове на дъгата превземат един след друг френските градове, паразитирайки; Марсилия вече е най-голямото средище на исляма в Европа, а французите в града отдавна са малцинство.
Трудно е да си представим, че в края на ХVІІІ в. французите първи поискаха социално равенство и извикаха високо „няма вече [сред нас] ни дворяни, ни попове” (стих в първия неофициален химн на Френската революция „Ah! ça ira”, 1790 г.); и заплашиха страховито същите тези аристократи, че може „и кръв нечиста браздите ни да напои” (Claude Joseph Rouget de Lisle, „La Marseillaise”, 1792 г.); а френските майки изпращаха синовете си в защита на революцията с „животът ви принадлежи на Родината, [сега] тя е ваша майка вместо нас” (Étienne-Nicolas Méhul, „Le Chant du Départ”, 1794 г.).
Съвременната политическа шизофрения не е оставила никакви следи от тези паметни събития и от „нашата прекрасна Франция”. Е, ако Франция или коя да е друга далечна западна държава е решила да се самоубива, ние пък защо да сме против; нищо че имаме проблеми в енергийните закони и в правосъдната система. Нали, Vestra Excellentia…
* * *
Успоредици
(продължение от миналата неделя)
.jpg)
Карта на страните и историческите области, които образуват така наречената Келтска лига, която си поставя не твърде високи засега, но ясни политически цели – сред тях е „обединение на келтските народи … когато два или повече от тях получат автономия [всъщност независимост според нашите представи] [от Великобритания и Франция]”. От север на юг – Шотландия, Ирландия (включително и Северна Ирландия), о. Ман, Уелс, Корнуол, Бретан.
Силата на центробежните сили в съвременна Франция я нареждат на четвърто място в Европейския запад по стремления към независимост. Историческите области в границите на съвременна Франция все още са далеч от равнището на борбата за независимост в Шотландия, в Каталуния или във Венето. Наистина през 80-те години на миналия век централното правителство в Париж успя да откупи, буквално, омиротворяването на историческите области – сравнително високото благосъстояние, което бе осигурено и в размирните области (най-вече в Бретан, Корсика и Страната на баските) забави развитието на борбата за автономия и/или за независимост. Днес обаче стремлението към независимост отново се засилва.
Франция не извършва преброяване на населението си според неговата национална принадлежност; всички френски граждани се приемат за французи. Това прави всякакви данни за етническия състав на населението на съвременна Франция съмнителни, понеже са частични и субективни. Въпреки това е налице известна представа за възможните носители на национален бунт с цел извоюване на автономия, а защо не и на независимост – на Бретан в рамките на Келтската лига например, или чрез обединение на Френска (Северна) Каталуния с бъдещата независима Испанска Каталуния. Събитията в Испания и в Шотландия със сигурност не след дълго ще ни дадат повод да се върнем на темата. Разпадът на Европейския запад неминуемо ще последва аналогичните процеси в Източна Европа от началото на 90-те години на миналия век.
.jpg)
Сблъсъци между корсикански автономисти, развяващи корсикански знамена, и силите на реда в Аячо, 15 септември 1975 г.
Корсика несъмнено е водачът сред историческите области в границите на съвременна Франция, който отдавна води битката за своята независимост. Въпреки привидното затишие там сега, не е твърде здравословно да говорите френски на острова освен с почти неразбираем чуждестранен акцент; карайте на български или каквото друго знаете, пък който каквото разбрал; и толкоз.
***
Сега едва успяхме да набележим само някои най-изявено центробежни сили; във Франция никак не обичат да отварят тая тема. При друг повод – например ново посланическо изложение или пък ожесточаване на битката за независимост, непременно ще се върнем на темата с много повече подробности. Историческата и политическата честност го изискват.
Свързан текст:
http://glasove.com/categories/komentari/news/tehnicheskite-greshki-na-diplomaticheskite-lumpeni
(Техническите грешки на дипломатическите лумпени)
_______________
* Общоприетото обръщение към чуждите дипломатически представители на френски език – Votre Excellence (Ваше Превъзходителство) произхожда етимологично от латинското Vestra Excellentia, което значи същото. До ХІV в. това обръщение във френския език се ползва изключително по отношение на монарха и е част от титулатурата му. Едва в началото на ХVІІ в. изразът Негово (Нейно, Ваше) Превъзходителство започва да се употребява и по отношение на посланиците на чужди държави. „Царственото” държание на френския посланик в София и самовлюбеното му поведение – като потребността му да се изявява в ролята на deus ex machina например, ни принуждава да изберем тук латинския първообраз вместо обичайното обръщение. Впрочем на български, поради отдавнашното унищожаване на средновековната ни аристокрация – преди и около 1422 г., всички подобни обръщения имат саркастичен оттенък. Удивителният знак, който някъде в Източна България наричат разговорно и „чуденка”, следва да се разбира буквално.
** На 15 юли миналата година посланиците на САЩ, на Италия и на Южна Корея например си позволиха в писмо до българския министър-председател да изразят остро несъгласие с промени в енергийните закони, които били „в грешна посока”. Как ли в техните страни би се възприело писмо на съответния българския посланик, който подлага на критика кое да е решение на народните им събрания?! И дали на „техни превъзходителства” българските посланици в коя да е страна по света изобщо ще им мине през ум такава щуротия?!
