- Автор: dnes.dir.bg
- 27 Яну 2023
- 6623
- 18
Следвайте "Гласове" в Телеграм
В дебата за доставките на танкове за Украйна германският Leopard 2 изглежда като чудодейно оръжие. Това със сигурност е свързано с впечатляващите параметри и опита, натрупан с Leopard 1 от времето на въвеждането му в експлоатация. Но името му, заимствано от природата, е и мост към германския мит за Втората световна война, когато танкът е най-важното оръжие на Вермахта, пише немският в. "Велт".
Въпреки някои недостатъци средният Panzerkampfwagen V Panther се смята за най-добрата бойна машина на войната, но истинският символ на танковите войски става тежкият Panzerkampfwagen VI Tiger. Със своето 8,8-сантиметрово оръдие и броня с дебелина до 110 (по-късно до 185) милиметра той превъзхожда всички съюзнически типове танкове в преки двубои. "Ревът на запаления двигател на "Тигър" в далечината е звук, който всички съюзнически войници помнят с респект" - така обобщава мита известният британски военен историк Джон Кийгън.
Снимка: iStock by Getty Images
На пръв поглед това се дължи на технологията. Въпреки че до края на войната са произведени само малко под 2000 броя от различните варианти на "Тигър" и само 5000 броя от "Пантера" - в сравнение с 29 000 танка Т-34, произведени от Съветския съюз само през 1944 г. - Вермахтът успява да отблъсне големи атаки, дори когато противникът има огромно числено превъзходство, особено на Източния фронт. Вярно е, че немските танкове, като близо 70-тонния "Кралски тигър", който клони към гигантомания, разполагат с огнева мощ, която може да неутрализира противника още преди той да приведе в готовност оръдията си. Но този аспект замъглява решаващите причини за успеха на германското Панцервафе. Когато през 1943 г. Пантерите и Тигрите започват да се използват в значителни количества, грандиозните победи на Вермахта вече са в миналото. Използването на новите типове само отлага краха на Третия райх. Режимът на Хитлер извършва завоеванията си с танкове, които в много отношения технически отстъпват на тези на Англия, Франция и Съветския съюз.
T34 и Panzer IVСнимка: iStock by Getty Images
Съгласно условията на Версайския договор на Германския райх отдавна е забранено да произвежда танкове. По време на трескавото превъоръжаване на Хитлер от 1935 г. нататък нацистката пропаганда изтъква новите типове верижни машини, но това само прикрива факта, че по-голямата част от германските дивизии все още използват коне за транспортиране на доставките си и че повечето танкове са по-добри превозни средства за обучение. Модел I е оборудван само с две картечници с калибър 7,92 милиметра, а Модел II - с една картечница и двусантиметрово оръдие. С тях не може да се води ефективен бой нито с френските Char B2 и Somua S35, нито с британските бойни машини Matilda Mark II.
Вермахтът също така съвсем няма числено превъзходство. Когато през май 1940 г. преминава в настъпление на Запад, Панцервафе наброява 2400 танка (срещу 3500 за съюзниците), две трети от които са леки типове I и II. Само междувременно разработените типове III и IV с късоцевно оръдие с калибър 3,7 и 7,5 см са в състояние да поразяват по-силните съюзнически танкове на къси разстояния.
Фактът, че Западната кампания на практика е решена в рамките на пет дни, не се дължи на технологията на германските танкове, а на тактическите принципи и оперативното ръководство.
За разлика от своите противници, които са разпределяли танковете си като спомагателни оръжия линейно сред пехотните части на фронта, както през Първата световна война, германските генерали започват да групират бойните си машини в самостоятелни дивизии. За да ги следват и да отблъскват контраатаки или да унищожават след това заобиколените бункерни позиции, тези големи войскови съединения разполагат и с моторизирани пехотни части. Оперативната им цел е да пробият фронта на противника в една фокусна точка и да го обкръжат в тила. Сраженията в обръча се оставят на пехотата.
За да могат да координират концентрираните атаки, всички немски танкове са оборудвани с радиостанции. За разлика от техните противници, на командирите не им се налага да влизат в ролята на артилеристи мерачи, а могат да се съсредоточат изцяло върху командването в битката. И онова, което липсва на техните машини - бронята, те успяват да компенсират със скорост и обхват на маньовъра. Така например няколко машини Panzer I успяват да накарат френски Char B да се озове пред противотанковите оръдия, които принадлежат на немската танкова дивизия. Или пък противниковите танкове се унищожават от пикиращи бомбардировачи на Луфтвафе.
Тази "битка на свързаните оръжия" се превръща в основата на така наречения "блицкриг". Концепцията, която всъщност е разработена едва по-късно на основата на практическия опит, първоначално работи и при нахлуването в Съветския съюз, т.е. срещу противник, който има числено превъзходство във всяко отношение.
Снимка: iStock by Getty Images
Въпреки че съветският Т-34 бързо се оказва по-добър дори от модифицираните Panzer III и IV по отношение на огнева мощ и броня, генералите на Сталин са изненадвани отново и отново от скоростта и гъвкавостта на германските войски.
Дори през зимата на 1943/44 г., когато материалното превъзходство на Червената армия е смазващо, германската отбрана успява да отблъсне многобройни съветски офанзиви, защото те винаги се провеждат по един и същ сценарий, така че ходът на събитията е предвидим - пише военният историк Карл-Хайнц Фризер. Не напразно тези сражения се наричат "магистрални битки" (Autobahnschlachten).
Следователно заключението за момента трябва да бъде: Не е достатъчно Украйна да бъде снабдена с модерни бойни танкове. Екипажите и командирите им също трябва да могат да използват тези оръжия успешно, пише "Велт".
Източник: dnes.dir.bg
