Докато президентът на републиката не успя да получи абсолютно мнозинство, резултатът от парламентарните избори е победа на антисистемните сили във Франция.
“Това би било кошмар”, заяви пред "Europe 1" на 16 юни депутат, близък до Макрон, относно риска президентът да загуби абсолютното мнозинство на парламентарните избори през 2022 г. Сценарият, който току-що се сбъдна, надхвърля и най-лошите кошмари на управляващите: с много по-малко депутати макронисти, отколкото прогнозираха социологическите проучвания, малко над 200 депутата, и много далеч от абсолютното мнозинство.
Този жест на недоверие, който се случва точно след президентските избори, няма прецедент в политическата история. Вярно е, че след преизбирането на Франсоа Митеран през 1988 г. Социалистическата партия не успя да достигне съдбовния праг, но беше близо до него и се радваше на подкрепата на лявоцентристко малцинство, обединено от неговия премиер Мишел Рокар. Ситуацията днес е безкрайно по-драматична за държавния глава.
По-лошо: след намаляването на президентския мандат от седем на пет години през 2000 г., всички държавни глави имаха удобно мнозинство: Жак Ширак през 2002 г., Никола Саркози през 20007 г., Франсоа Оланд през 2012 г. и Еманюел Макрон през 2017 г. Това беше една от основите на президентския режим, произтичаща от приемането на петгодишния мандат: френският народ, след като е избрал президента на републиката, систематично му “даваше” мнозинство, за да управлява. Така че неуспехът на президента Макрон да получи абсолютно мнозинство е повратен момент във функционирането на френската политическа система. Трябва ли да видим в него навлизането на хаоса в Националното събрание, както в края на Третата и Четвъртата република, или връщане към парламентарна демокрация, достойна за това име?
Една дезориентирана страна току-що избра държавен глава, точно преди да му отреже крилата.
Всъщност тази революция през урните доведе френския политически разпад до неговата кулминация. В контекста на незаинтересованост, безразличие и рекордно въздържане от гласуване, тя изразява шеметното влошаване на демократичния разлом, задълбочаващия се развод между нацията и нейните ръководители. Посланието е ясно: президентът на републиката беше избран по подразбиране при липсата на друго приемливо решение, особено на втория тур на президентските избори. След това страната отказа да му даде доверието си, слагайки край на мита за “юпитеровата република”. През неговия петгодишен мандат изкристализира един маниер на упражняване на президентската длъжност, който се състои в прикриване на колективните разочарования, провали и нещастия, дори катастрофи, с невъздържана нарцистична комуникация и провокации. На парламентарните избори французите явно искаха да санкционират това отклонение.
Недоверието се изрази главно във вота в полза на Новия екологичен и социален народен съюз - около 150 депутата - но също и за Националния сбор - близо 90 депутата.
В света на прекалено зрелищната политика, където сензацията смазва колективния разум, сякаш “жълтите жилетки” си отмъстиха чрез урните,
три години след неуспеха на тяхното движение на улицата и презрението, на което смятаха, че са жертви. Жан-Люк Меланшон вече се обявяваше за духовен лидер на това движение: “Макрон беше казал, че ще ме потърсят! Това стана”, крещеше той на 17 ноември 2018 г.
Символично, провалът на държавния глава и съвместният подем на Новия екологичен и социален народен съюз и на Националния сбор се представят като победа на т. нар. “антисистемни” сили. Изглежда жестът на недоверие е насочен срещу президента на републиката и срещу арогантността на управляващите елити като цяло към народните слоеве, т. нар. периферна Франция, народа от кръговите кръстовища. Той препраща едновременно към “Не”-то на референдума за европейската конституция през 2005 г. и първоначалния дух на движението на “жълтите жилетки”. Това е народен вот срещу споменатата “система”, вот на възмездие.
Така новото разпокъсано Национално събрание, подобно на Франция, обещава да бъде хаотично. Политическата система, която експертите смятаха за неуязвима, сега е обзета от хаоса на френското общество. Този резултат довършва вече агонизиращата Пета република. Той прави почти невъзможни реформите, обявени от изпълнителната власт (особено по отношение на пенсиите) и силно отслабва всички правителство, които ще бъдат назначени от президента Макрон и ще живеят под постоянната заплаха от вот на недоверие.
Превод от френски: Галя Дачкова