Вашите гласове: Стратегическата грешка „Ислямска държава“

<p>За да се разберат причините за случващото се, трябва да се върнем към събитията от края на 70-те г. на ХХ век и окупирането на Афганистан от съветската армия и последвалите деветгодишни военни действия. Впрочем темата Афганистан в последните 35 г. е интересен обект на изследване, дори само поради факта, че руснаците прекараха там девет години и се изтеглиха, а американците - 13 и предстои да се изтеглят в края на 2014 година.&nbsp;</p> <p>Извън този широк геостратегически поглед за разбирането на генезиса и развитието на случващото се днес в Ирак и Сирия, значение има новият характер на бойните действия, характерни за афганистанската война 1979-1989 г. и техните последици, проявили се в множество други региони на света.</p> <p><strong>Съветският съюз навлезе в Афганистан по стандартите на военна операция, при това без стратегия,</strong></p> <p>отговаряща на въпроса какво ще се случи в дългосрочна перспектива, но срещна нестандартен отговор. Същата грешка повтори Русия в първата война в Чечня със съответната цена в жива сила и бойна техника и успя да постигне успех едва при &bdquo;чеченизацията&ldquo; на конфликта и противопоставянето на националистите на фундаменталистите.&nbsp;Но в годините на афганистанската война редовната съветска армия трябваше да воюва със сунитите муджахадини, безкрайно идеологизирани доброволци, въоръжавани и финансирани от САЩ, Пакистан, Саудитска Арабия и емиратствата в условията на партизанска война.</p> <p>Като тактически ход използването на ислямски радикали (талибани и арабски доброволци) въоръжени с модерна техника и нестрадащи от липса на средства наистина се оказа работещ за принуждаването не армията на СССР да напусне Афганистан, но отсъствието на стратегия в средносрочен и дългосрочен план намери израз в идването на власт на талибаните, &quot;Ал Кайда&quot;, 11 септември и най-дългото американско присъствие (представено като операция на НАТО) зад граница в историята на Америка, след края на което обаче въпросителните за бъдещето на Афганистан остават. А в психологически аспект се появиха</p> <p><strong>ислямски радикали със самочуствието на победители на една свръхсила и апетит за още победи.</strong></p> <p>И понеже случващото се днес с активизирането и успехите на &quot;Ислямска държава&quot; се разиграва на Арабския полуостров, предимно (засега) на територията на Ирак и Сирия, от значение и интерес е и най-новата история на региона. Създадени на основата на френско-английско споразумение от колониалните времена, известно като договора Сайкс-Пико, при което етническата или племенна идентичност и религиозната принадлежност са останали извън вниманието, а основният националнообразуващ фактор е силната централна власт. Това е вярно и за останалите арабски държави и събитията, последвали &bdquo;Арабската пролет&ldquo;, го доказаха, като най-яркият пример е Либия.</p> <p>При тази реалност във втората половина на ХХ век в региона съществуваше баланс на силите с основни фактори Иран, Ирак и до известна степен Саудитска Арабия. Но след отстраняването на Саддам Хюсеин от власт и американската окупация на Ирак се отвори огромен властови вакуум. За Ирак последиците са противоречията сунити-шиити плюс кюрдската автономия, а в регионален мащаб съперничеството на шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия, намерило израз в множество силови сблъсъци, най-известният от които е сирийската гражданска война, където не става дума за демокрация и човешки права, а за отстраняването на един силен съюзник на Иран.</p> <p><strong>Реалността в Ирак създаде предпоставките за днешния проблем с &quot;Ислямска държава&quot;. </strong></p> <p>Населението в тази държава в мнозинството си са шиити, но по времето на режима на Саддам Хюсеин сунитското малцинство доминираше във властта и старите вражди и обиди са в основата на сектантската нетърпимост, намерила израз в поредица от кървави атентати. Но след отстраняване на баасистите от власт и провеждането на избори, нещата в момента в Ирак са коренно противоположни. Управлението е доминирано от представители на шиитската общност, а сунитите възприемат властта в Багдад като чужда сила. Поради тази причина и центърът на антиамериканската съпротива намери своето място в регионите с доминиращо сунитско население. Именно там за пръв път се заговори за &quot;Ал Кайда&quot; в Ирак, организацията, която днес се нарича &quot;Ислямска държава&quot;.</p> <p>Ситуацията се промени при започването на политиката за интегриране на сунитското малцинство във властта и съпротивата беше маргинализирана, но за съжаление това остана само тактичесми прийом и не се превърна в стратегия на националното единство. Правителството на Ал Малики е възприемано от сунитската общност като авторитарно, дискриминиращо и потискащо, а въоръжените сили като окупационни, което възобнови съпротивата, като към радикалите от &quot;Ал Кайда&quot; в Ирак се присъединиха сунитски въстаници от племената и баасисти, и организацията промени името си на &quot;Ислямска държава в Ирак&quot;. Което, макар и доста късно, предопредели и оставката на Малики и опитът да се създаде нещо като правителство на националното единство, но проблемът е в силното недоверие между общностите.</p> <p>В допълнение на</p> <p><strong>шиитско-сунитското противопоставяне</strong></p> <p>са и противоречията на Багдад с претенциите за кюрдска автономия и преди всичко кюрдските амбиции за самостоятелен износ на петрол, което поставя под сериозен въпрос бъдещето на федерацията и, следователно, водят до разширяването на властовия вакуум. Кюрдската пешмерга се оценява като боеспособна структура, но тя има отбранителни функции само на контролираните от кюрдите територии или към териториите, към които те имат амбиции, като богатия на петрол Киркук, например. Отбраната на териториалната цялост на Ирак е задача на новата иракската армия, за която са изхарчени милиарди, но се оказа куха, небоеспособна структура. Това може най-добре да се илюстрира с пленяването при Ремаркабли на 30 хил. иракски войници&nbsp; от 800 до 2000 бойци на &quot;Ислямска държава&quot;.</p> <p>Разцветът на &quot;Ислямска държава&quot; бележи своето начало в сирийската гражданска война, където със саудитски и катарски пари и модерно въоръжение се превърна в реалност, която днес е добре обучена и безкрайно идеологизирана милиция с ефективно командване и сериозни финансови средства, представляваща притегателен център за радикали от цял свят. Реалност, която значително се различава от първоначалния замисъл да бъде един от силните елементи във въоръженото противопоставяне на правителството на Башар ал Асад. В този период организацията променя името си от &quot;Ислямска държава в Ирак&quot;, на &quot;Ислямска държава в Ирак и Левант&quot;, след това на &quot;Ислямска държава в Ирак и аш Шам&quot; и накрая, за да звучи може би по-ясно в &quot;Ислямска държава в Ирак и Сирия&quot;. Но след успехите от последното лято, от юли вече отпадат регионалните ограничения в името и остава само &quot;Ислямска държава&quot;, като еднозначен сигнал, че</p> <p><strong>амбициите вече са и към Саудитска Арабия и светите места - Мека и Медина.</strong></p> <p>Последва реакцията на Съединените щати. Президентът Обама обяви стратегия, която включва въздушни удари и някаква бъдеща коалиция, която на настоящия етап се състои предимно от бившите спонсори на &quot;Ислямска държава&quot;. Положителното е, че Обама е изоставил унилатерализма на Джордж Буш, но само до тук. Това, което американският президент нарича стратегия, не обхваща дори периода на първоначални тактически бойни действия. За да има ефект опитът да се неутрализира &quot;Ислямска държава&quot;, е необходимо военно присъствие на терен. САЩ еднозначно заявява, че няма да изпраща войски (засега), все пак те се изтеглиха от Ирак в 2011 г. и повторно завръщане би означавало абсолютен провал на иракската кампания 2003 - 2011 г., и поради тази причина са ориентирани към създаване на коалиция. Но още първите опити за създаването й показват, че това не може да се случи, ако отсъства стратегия, отчитаща всички фактори в региона.</p> <p>Обама поиска от Конгреса да одобри значителна сума за обучението и въоръжаването на Свободната сирийска армия с намерението тя да бъде структурата, която ще се противопостави на &quot;Ислямска държава&quot; на територията на Сирия и ще победи режима на Асад. Само че в момента Свободната сирийска армия е почти несъществуваща и в примирие с &quot;Ислямска държава&quot;. Единствената реална сила в Сирия, която може да се противопостави на ислямските радикали, е армията на Асад и администрацията във Вашингтон, ако иска &bdquo;стратегията&ldquo; на Обама да проработи, трябва да прояви гъвкавост и по-малко идеологизиран подход и поне временно да намери</p> <p><strong>основа, на която да взаимодейства със сирийското правителство.</strong></p> <p>Другият фактор, който е от значение за решаване на проблемите на Арабския полуостров е Иран, който, независимо дали това се харесва на Съединените щати или не, ще влияе на съдбата на Ирак. Противоречията Саудитска Арабия - Иран са факт, но при изолирането на която и да е от двете страни, проблемите ще бъдат повече, отколкото реалните ползи. Това се прояви и в дните при създаването на коалицията от петте арабски държави от региона, когато Саудитска Арабия заяви, че ще откаже участие, ако бъде включен Иран. Но подобен подход прави коалицията невъзможна, както и провеждането на военни деиствия на територията на Ирак, където населението е предимно шиитско и избухването на сунитско-шиитски конфликт е реална опасност. Следователно, проблемът е пред основния архитект на коалицията - Съединените щати, да намери решение за включването на Иран, тъй като и двете страни имат сериозни интереси за отстраняването на &quot;Ислямска държава&quot;.</p> <p>В заключение остава въпросът за бъдещето на региона. Какво трябва да се очаква в средносрочен план на този етап като че ли е извън вниманието. Разтърсвана от сектантско насилие Сирия или стабилна държава? Единен Ирак или три нови държави? Неприкосновени или променими са границите в региона? Кюрдският проблем? Въпроси, чиито отговори са възможни само при стратегически подход към темата. Останалото е повтаряща се нестабилност.</p>