- Автор: Гласове
- 22 Фев 2022
- 6710
- 30
Автор: Шерел Джейкъбс, The Telegraph
Либералният ред действително рухна. Това е слонът в стаята, украинската криза достигна своя климакс. Западният елит, който някога беше почти пуритански радетел за свободата – и самоуверен до високомерност – сега е дълбоко разделен, компрометиран и бездушен, докато Русия разбива международните правила. Англо-американската история на свободата, която вдъхновяваше Запада през по-голямата част от 20 век, стигна до своя болнав край.
Приемането на това мнение за истерично може да бъде извинено. Все още е възможно да се възвърне блясъкът на старата Западна сила, какъвто го виждаме в твърдата реторика, излъчвана от някои фигури в НАТО. Но си остава фактът, че Западните сили показаха безпощадно ясно, че нямат желание да дадат на Украйна помощта, от която тя наистина се нуждае, когато Владимир Путин твърдо заяви желанието си да отцепи още от нейната територия.
Вашингтон беше на ясно, че разполагането на американски военни части на терен в Украйна „не е на масата“. Твърде късно е да се снабдят въоръжените сили на страната с някакъв тип ракети земя-въздух и бойни самолети, които биха могли да направят силите сравнително равностойни. Украинската армия би претърпяла пълен разгром срещу пет пъти по-многочислената руска военна сила, ако се стигне дотам.
С всичките си заплахи за „светкавични и тежки“ последствия, Западът изглежда изчерпан и компрометиран. Неговите граждани нямат апетит за конфронтации от какъвто и да е вид (само 13% подкрепят разполагането на американски войски). Нито пък европейските лидери имат такова желание, предвид зависимостта им от руския газ. Нито пък Западът е в състояние подобаващо да накаже Путин и свързаните с Кремъл олигарси, без сам да изпита огромна болка – болка, която много членки на НАТО очевидно не желаят да понесат.
Последиците не са просто катастрофални за Украйна – те са сеизмични за света. Западът тихо изоставя мисията си след края на Студената война да интегрира бившия Съветски съюз, а в крайна сметка и целия свят, към либералния ред. Вълнуващата история, която някога го въодушевяваше – за световен поход към либерална демокрация – се взриви в хаоса на войната в Ирак. Украйна е потвърждение, че амбициите за такава кауза са категорично изгубени.
Но трагедията, измъчваща либералния ред, отива още по-дълбоко. Еуфоричната вяра в силата на глобализацията също приключи с криза на тази вяра. Години наред западните мислители се подписваха под теорията за „навременните“ вериги от доставки, чиято неустойчивост стана болезнено ясна по време на пандемията. Те следваха също и логиката, че Европа може да засмуче природните ресурси на развиващи се страни като Русия, изнудвайки до краен предел залога за техния икономически прогрес под претекста на взаимнопечелившата свобода. Вместо това обаче Западът само засили зависимостта от енергийни доставки от непослушни страни, а Путин и подобните нему заздравиха позициите си.
И което е може би още по-зле – Западът загуби доверие в собствените си идеи. Конкретно идеята, че по-голямата икономическа совбода ще доведе до по-голяма политическа свобода, беше дискредитирана. Демократичните старни самодоволно орязаха военните си бюджети, смятайки че икономическата интеграция и меката сила ще спечелят конфликта. Но, що се отнася до Русия, стана точно обратното на очакваното. Мафиотският капитализъм процъфтя отчасти благодарение и на връзките със Запада. Олигарсите изградиха многомилиардни империи, конкурирайки се за достъп до държавни поръчки от Владимир Путин. Кремъл се присмива над претенциите на ЕС за геополитическа роля, докато Русия засилва военната си мощ.
Намерението беше да се инкорпорира Русия в глобалната либерална икономика. Вместо това Русия направи огромни крачки в инкорпорирането на Западните страни в собствената си клептократична система. Руският кеш се вля в Западните финансови системи, най-нотроният пример е Лондон, като често е държан в мрежа от анонимни кухи компании. Експерите по финансови злоупотреби се стархуват, че това може да доведе до невъзможност Путин да бъде ударен в ахилесовата му пета и средствата да бъдат иззети от неговите олигарси.
Не може да се отрече, че тези откраднати пари корумпираха и развратиха Обединеното кралство. Докато „паразитните“ бизнеси се разрастваха до крайност, от репутационни ПР компании до адвокатски фирми срастнали в антикорупционни обръчи, средната класа беше лишена от частни училища и достъпна собственост. Няма доказателства, че самата политическа система е била компрометирана от руските пари, но впечатлението че това се е случило може би окуражава Путин допълнително.
Украинската ситуация е толкова опасна, защото е нещо повече от съдбата на една страна. Враговете на Запада гледат: това може наистина да бъде суха тренировка за още по-голяма конфронтация с Китай заради Тайван. Ако това се случи, западната позиция в този сценарий би била още по-слаба. Ние сме още по-зависими от китайската икономика. Управлението на Си Дзинпин е още по-агресивно в прицела си върху фигурите и институциите на Западния елит. През последните години то дръзко засили ухажването на западни политици от своята агентура и извърши множество кражби на интелектуална собственост от топ-университетите.
Нещо повече, подплатена с икономическия успех на „китайския модел“, както и със способността си да контролира гражданите в кризисни ситуации като Ковид, Китайската комунистическа партия е в по-силна позиция от руската, когато става дума за корозиране на западните ценности отвътре – не само промотирайки мекия държавен авторитаризъм сред западните полезни идиоти от ляво.
Можем само да се надяваме, че украинското фиаско е аларма за събуждане за Западния елит. И че той накрая ще приеме, че старият либерален ред се е провалил и мястото му трябва да бъде заето от нов. Към днешна дата очевидното е, че монетата е паднала само наполовина. Съпротивата на Берлин да се откаже от Северен поток 2 не е успокояващ признак за осъзнаването на спешната нужда от независимост на енергийните източници. Провалът на Европа за нулеви емисии е друг катастрофален проблем. Глупавият ни опит да засилим възнобновяемите източници, вместо да разпределим залозите си с огромни и незабавни инвестиции във фракинг и ядрена енергетика, ще отнеме над 20 години, за да се поправи.
Едно нещо знаем със сигурност – Украйна не е изолиран случай за руската агресия или за импотентността на Запада. Това е само първият трус от разместването на световните тектонични пластове.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
