Турция пред избори

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49112_y4EeTCnpDRF4ZGnGIxu02ae6OXszRY.jpg" style="height:298px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Поне такива са амбициите на президента Ердоган, който не крие желанието си да бъдат увеличени правомощията му и за целта се нуждае от спечелване на &bdquo;поне 400 депутати&rdquo; от неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), за да има възможност за конституционна реформа. Не само опозиционни партии като Народнорепубликанската партия (НРП) и &bdquo;Ватан&rdquo; (бившата Работническа партия) са против, но и редица съпартийци на Ердоган остават скептични относно претенциите за </span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">повече президентски правомощия и изземване на правителствени функции. </span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Наблюдателите са убедени, че това няма как да се случи, ако не се намерят съюзници в новия 550-членен Меджлис и по някаква странна ирония на съдбата това могат да се окажат кюрдските депутати. Или поне такива сигнали се подават от страна на екипа на Ердоган. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Всъщност &bdquo;кюрдският въпрос&rdquo; стои на дневен ред от десетилетия в страната, но ситуацията в иракски Кюрдистан, където кюрдските пешмерги единствени де факто воюват срещу &bdquo;Ислямска държава&rdquo;, а в Сирия техните сирийски братя успяха не само да превземат Кобане от същата крайна ислямистка групировка, но си осигуриха и автономия в рамките на населяваните от тях земи, поставя сложна задача пред Ердоган да намери изход за решаване на този въпрос в собствената си страна. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Предизборната кампания в Турция е в ход и управляващите, и опозицията често използват израза &bdquo;ефект на доминото&rdquo;, за да обосноват позициите си относно отношенията с кюрдското малцинство в страната. Малцинство, ама повече от 15 млн., воювало с оръжие в ръка чрез ПКК повече от 30 г., за да отстои граждански права и самостоятелно съществуване в Югоизточна Турция. Каквото и да значи това. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Притиснат от събития и геополитически промени, Ердоган още през 2005 г. поставя началото на процес за разрешаване на болезнения за Турция </span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>&bdquo;кюрдски въпрос&rdquo;</strong>, </span></p> <p><span style="font-size:14px">но 2014 г. се оказа една от най-критичните в това отношение. Парламентарните избори и президентските амбиции ускоряват процеса, докато водените месеци наред преговори с намиращия се все още в затвор кюрдски лидер Йоджелан и МИТ (националната разузнавателна служба), както и разговорите между кюрдската HDP, ПКК и представители на правителството дават възможност за изясняване на условията за постигане на &bdquo;мирно споразумение&rdquo;. Не само за прекратяване на въоръжените действия, но и за конституционни гаранции за демократични права на кюрдското население в Турция. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Постигнатата договореност да се разгледат представени от Йоджелан десет точки като условие за прекратяване на 30-годишния въоръжен конфликт и намиране на път за демократичното му разрешение се посрещат нееднозначно от управляващи и опозиция в Анкара. Според HDP (кюрди) и ПКК разговорите са всъщност преговори, а според правителството те са просто разговори. Йоджелан счита, че първо трябва да се приемат условията от 10-те точки, а после да отправи призив за извънреден конгрес на HDP (кюрди), за да се вземе решение за слагане край на въоръжената борба. Премиерът Давутоглу посочва, че няма предварителни условия и първо трябва &bdquo;да се остави оръжието&rdquo;, което ще бъде &bdquo;историческа крачка&rdquo;, а после да се обсъди общата политика на Турция заедно с предложените десет точки. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Тези точки доста общо поставят условия за обща амнистия, промяна на членове от наказателния кодекс, които избирателно се отнасят и за хора, които не са членове на ПКК, въвеждане на модел за самостоятелно управление и осигуряване на основни права и свободи за кюрдите, наречено &bdquo;демократична независимост&rdquo;, осигуряване на конституционни права за съществуващите кюрдски културни, икономически и политически организации, които до момента са се считали за незаконни, преодоляване на социално-икономическите проблеми на кюрдското население в &bdquo;техните райони&rdquo; и засилване на местната кюрдска власт, осигуряване на вътрешна сигурност за кюрдите, гаранции за равни права за жените, ползване на майчин език, записване на правата в конституцията на страната и т.н. А дали ще се предостави възможност на Йоджелан да говори пред Меджлиса след приемането на тези условия, никак не е ясно. Защото редица анализатори в Турция смятат, че ПКК няма да остави оръжието, а правителството, съгласувано със САЩ, просто използва Меджлиса и преговорите &bdquo;като залъгващо средство&rdquo;.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">В същото време в Дамаск и Рияд има посещения на турски делегации, които се приемат не само като акцент от предизборната кампания в частта външна политика, но и като вододел в становищата на управляващи и опозиция относно друг основен нерешен външнополитически въпрос за Турция &ndash; Сирия и </span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>пряката намеса на Анкара в този конфликт.</strong> </span></p> <p><span style="font-size:14px">Почти едновременното посещение на Ердоган в Саудитска Арабия и на Доу Перинчек, опозиционния лидер на &bdquo;Ватан&rdquo; (Родина), в Сирия и срещата му с президента Асад са доказателство, че Турция като държава може и да има амбиции за водеща роля в региона на Близкия изток, но политиците в Анкара се разминават в оценките си за събитията там и мястото на Турция. Според Доу Перинчек &bdquo;границата със Сирия при Хатай днес ври, а беше граница на мира&rdquo; и &bdquo;всички знаем, че с износа на терор там дойдохме до това положение&rdquo;. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Целта на посещението му в Дамаск и разговорите с Асад са &bdquo;да оправим отношенията между Турция и Сирия, да разговаряме за бъдещите отношения в икономиката и сигурността, да говорим за слагане край на разделящия ни терор&rdquo;. И още &bdquo;целостта на Сирия е цялост и за Турция&rdquo;, защото &bdquo;в Турция, Ирак, Сирия, Иран замисълът е един и същ &ndash; мир при нас, мир в света&rdquo;. Още повече че &bdquo;едно от най-важните събития в последно време е, че Сирия успя да държи изправена главата си срещу империалистическите нападения&rdquo;. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Естествено Ердоган при предизборна среща с валиите е изразил отношението си към посещението на делегацията начело с Перинчек в Сирия като въпрос &bdquo;как може да се прави посещение и да се прави политика с един убиец&rdquo;, а &bdquo;международната общност продължава да остава наблюдател&rdquo;. Затова пък при посещението си в Рияд и срещата със саудитския крал Салман ал Сауд Ердоган е договорил съвместна подкрепа за воюващите опозиционни групировки срещу Асад, разговарял е за обстановката в Египет, Йемен и Либия и е подчертал, че Рияд и Анкара &bdquo;имат сходни възгледи относно регионалните проблеми&rdquo;. Е, не съвсем, защото президентът на Египет ген. Сиси също е имал среща с крал Салман, но на въпрос на журналист дали Ердоган ще използва тази възможност да се срещне с ген. Сиси е отговорил: &bdquo;Вие шегувате ли се?&rdquo;. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Турция е една от малкото страни, които определиха идването на власт на ген. Сиси като военен преврат и двете страни са в &bdquo;замразени отношения&rdquo; и без посланици. Особено заради </span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>последователната подкрепа на Ердоган за &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;.</strong> </span></p> <p><span style="font-size:14px">Затова пък в Сирия ген. секретар на БААС Хилял, домакин на Перинчек, е заявил, че &bdquo;Сирия и Турция имат нужда една от друга и знаем, че турският народ иска добри отношения със съседите&rdquo;, защото &bdquo;правителствата са временни, а народите са вечни&rdquo;. В Сирия са убедени, че Ердоган все още не може да се откаже от неоосманизма, а делегацията на &bdquo;Ватан&rdquo; е представител на нова, съвременна Турция, която доказва, че създадената от Ататюрк република &bdquo;лесно не може да бъде изтрита от земята&rdquo;. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Самият факт, че Доу Перинчек поставя въпрос дали проектът за създаване на голям Кюрдистан не е причина за &bdquo;взимането на Сирия на прицел&rdquo;, доказва колко болен е този въпрос за Турция, независимо дали си управляващ или опозиция. Сирийският отговор е, че този проект не може да се осъществи без разпад на Сирия и си остава неосъществима мечта за някои. &bdquo;Нашите кюрдски братя са неизменна част от сирийската общност, а тя не подкрепя такъв проект&rdquo;. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Друг е въпросът дали това зависи само от сирийската общност. Геополитическите промени в последните години създадоха доста прецеденти в това отношение. Както е прецедент, че точно сирийски бежанци в лагерите по границата с Турция кръщават децата си с имена като Реджеб, Тайип и Ердоган и това се приема от някои турски медии като доказателство за верен тон в политиката на президента Ердоган. </span></p> <p><span style="font-size:14px">Други медии пък акцентират, че основните проблеми на Ердоган са всъщност финансовите, защото турската лира е достигнала ново дъно &ndash; 2,52 за долар, и така валутният дълг се е увеличил многократно. Според Централната турска банка през 2014 г. реалният сектор има валутен дълг повече от 282 млрд. долара, което представлява увеличение повече от 7,9 пъти за последните 12 години. Годините на управлението на ПРС начело с Ердоган. Сигурно затова предстоящите парламентарни избори са от решаващо значение не само за осъществяване амбициите на Ердоган, но и за доказване възможностите на опозиционните партии, на светски настроените граждани, на онези, които нямат представители в Меджлиса, но настояват за правителство с други приоритети и излъчване. Засега например опозиционната НРП предвижда повече жени да включи в листите си, и то на водещите позиции, като оставя дори лидера си Калъчдароолу да бъде 3-и в един от районите на Истанбул. Дали това ще доведе до повече депутати и ще постави на изпитание екипа на Ердоган, предстои да видим на 7 юни.&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>