- 10 Sep 2020
- 52
- 0
От гледна точка на фактите и изводите за българската действителност в появилата се досега дипломатическа кореспонденция между Вашингтон и посолството в София кой знае какви новини няма. Защото тези факти и изводи съвпадат с наблюденията на всеки, който се интересува и следи случващото се тук. Те със сигурност в годините са били добре известни и на българските специални служби. От което, разбира се, не е последвало нищо. Нищо ново под слънцето Първи по време в тази кореспонденция е докладът на американския посланик от 2005 година, описващ имунизирана срещу преследване от закона организирана престъпност, корумпираща държавните институции и постепенно срастваща се с тях.
<p>В края на документа се отбелязва, че въпреки натиска от САЩ и ЕС българските правителства правят малко, за да променят нещата. И се изразява надежда, че такава промяна ще настъпи в близките години.</p>
<p>Надеждата обаче се е оказала напразна. За това говорят въпросите във втория по хронология документ, от които може да се съди, че през следващите четири години в България нищо не се е променило. Разбира се, както мнозина вече отбелязаха, по-интересни от въпросите на Държавния департамент ще са отговорите на посолството в София. Няма да е изненада, ако след някой и друг ден и те изникнат от масивите на Уикилийкс и се окаже, че принципна промяна пак няма.</p>
<p>Защото все така „нито една значима фигура от организираната престъпност не е наказана от българската съдебна система”. „Добре известните бизнесмени” са приключили с „преливането на богатството си в легален бизнес”. А едни и същи лица необезпокоявано са прехвърлили симпатиите и влиянието си от една власт върху друга. За руското влияние да не говорим.</p>
<p><strong>Добрата новина</strong></p>
<p>На фона на тези нерадостни констатации обаче публикуваните документи дават повод за надежда. Защото показват, че въпреки бавния и почти незабележим темп на промените интересът отвън към ставащото тук не е загубен. И че България и българските власти продължават да бъдат обект на внимателно наблюдение и активен натиск.</p>
<p>На мнозина, естествено, това не им харесва. На официално равнище засега цари мълчание. Не само заради безспорността на изнесените факти, а и защото те се отнасят за предишни управления. Но така или иначе дежурните оплаквания за „намеса във вътрешните работи” не липсват и вероятно тепърва ще се чуват.<br />Разбира се, външният интерес, откъдето и да идва той, не е безкористен. България обаче е част от НАТО и ЕС. Затова в случая интересът към нея като едно от, за съжаление, най-слабите звена в тези съюзи, е резултат от загриженост за общата, включително и за нейната сигурност и стабилност. Тъй че такава „намеса във вътрешните работи” е не само обяснима, но и полезна. Представяйки си как биха изглеждали нещата в България, ако ги нямаше заинтересоваността и натискът отвън, си мисля, че трябва да сме благодарни за тях и донякъде да съжаляваме, че не са били още по-активни.</p>
<p><strong>Обезсилване на лъжите</strong></p>
<p>Заради дипломатическия етикет и политическата коректност авторите на публикуваните документи не биха могли да огласят публично нелицеприятните си за България наблюдения. Направи го Уикилийкс. За което също трябва да сме благодарни. Защото колкото по-силно и по-често звучи истината, толкова по-критично ще е отношението към заливащите ни от години обещания, хвалби и лъжи на тема борба срещу организираната престъпност и корупцията.</p>
<p><em><strong>Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев, "Дойче Веле"</strong></em></p>
