Автор: Юрий Борисов, fondsk.ru
Опит за реконструкция на сенчестата реалност в съвременния свят.
Да очакваме, че някой някога ще ни разкаже за истинските планове на Запада в сегашния момент и за тези в близка перспектива, би било крайно нелепо. Западът и досега не е разкрил тайните пружини и дълбоките механизми на двете световни войни от ХХ век, към чиято организация беше причастен. Нека си спомним за странната визита на Рудолф Хес в Англия на 15 май 1941 г., подробности за която англичаните от десетилетия пазят в тайна. Напълно възможно е от резултата на тази визита да е зависел по-нататъшният ход на световните събития. Затова днешните любознателни умове, желаещи да се поровят в тайните на сегашния етап от историческо развитие, не им остава нищо друго, освен да правят открития само „на върха на перото“ си, изграждайки въз основа на мозайката от разнопосочни факти, относително логична и не прекалено противоречива картина на събитията. А, доколкото началната точка на новото летоброене, която безсъмнено е датата 24 февруари 2022 г., която дата вече се отдалечи във времето, но породи, като оставен от комета шлейф разнообразни последствия, то вече дойде времето да се опитаме да поставим тези фрагменти в някаква цялостна комбинация.
Нека разгледаме по-отблизо възможната геополитическа логика на Запада, отчитайки неговия исторически опит и навика му да повтаря най-успешните епизоди, които е склонен да прилага с гравитиращия си към шаблона западен манталитет. В най-общ смисъл този опит се свежда до перманентна експанзия, която Западът осъществява вече в продължение на стотици години. Фактически от времето на Древния Рим, чийто стандарти и до днес са ориентир за САЩ. Частен случай на тази извечна стратегия на Запада стана историята на ХХ век с неговите нееднократни, насилствени преразпределяния на света в полза на англосаксонския блок. Двете световни войни се оказаха напълно успешни за този блок по отношение на постигнатия геополитически ефект. И затова те се разглеждат от днешните западни стратези като оправдаващ себе си шаблон за разработка на поредните планове в същата парадигма на глобална експанзия.
Имаме достатъчно основания да разглеждаме сегашния етап на западно стратегическо планиране като адаптиране към новите геополитически условия на старите, но нееднократно оправдали себе си стратегически подходи, неизменно основани на принципа „Разделяй и владей“, и на водене на войни с чужди ръце. Приложено към Руската цивилизация, осъществяването на тези принципи на практика започна отначало с разрушаването на Руската империя, след това на СССР и противопоставяне на парчетата, останали след последния, едно срещу друго, едновременно със създаване върху някои от тези парчета на квазидържавни образувания под формата на проекта „анти-Русия“. При това, конкретните военно-политически решения в рамките на тази стратегия изрично се базираха върху опита от предшестващите световни войни. В частност, върху опита от Втората световна война, възникнал главно от настойчивия стремеж да бъде съкрушен СССР, като основно оръдие, за което в ръцете на Запада бе използвана Западна Германия, страна, която в края на Първата световна война получи такъв колосален, реваншистки импулс, че както се казва не се наложи да я молят два пъти.
В съвременния свят концептуално всичко изглежда по подобен начин, макар и с някои съществени разлики. Преди всичко, тези разлики се състоят в това, че днес в Европа липсва твърд, обединяващ център, подобен на нацисткия Трети райх, който да е способен да стане „сборен пункт“ за механизма за голяма европейска война. Затова сенчестите щабове на Запада бяха принудени да работят с доста аморфен набор от държавни образувания, използвайки ги съобразно техните възможности и съдействайки максимално за тяхното по-бързо оформяне в по-ефективни военно-политически структури. В качеството на базова основа за тези усилия бе избран европейският фашизъм с неговата интегрираща функция на основата на русофобията. Именно това течение в европейската политическа мисъл все по-очевидно се поощрява днес, едновременно с упадъка на традиционната западна демокрация, неотговаряща на изискванията на момента.
В ход е военно-стратегическо ешелониране на наличните в разпореждане на Запада сили, отчитайки тяхната недостатъчност във всяка една страна поотделно, за да могат самостоятелно да решават големите геополитически задачи. Логично е да се предположи, че предвид отсъствието на системообразуващ геополитически център от типа на Третия райх и малката вероятност такъв да се появи в обозримо бъдеще, ешелонирането на Европа върху обща антируска основа може да изглежда по следния начин:
Първи ешелон - Украйна
Време за реализация - сега. Задачата е да води война с Русия до пълното изчерпване на всички ресурси на украинска територия. Целта е максимално възможно военно-политическо отслабване на Русия и целия руски свят.
Втори ешелон - Източна Европа начело с Полша
Времето за реализация започва, едновременно с утилизацията на Украйна, но след определено ниво на отслабване на Русия. Указаният ешелон също няма да бъде способен за окончателно решение на „руския въпрос“ и неизбежно ще бъде смлян в течение на съвсем обозрим срок.
Третият ешелон - Голяма Европа
Главната задача на първите два ешелона е максималното печелене на време, необходимо за подготовката на стратегическо разгръщане и психологична мобилизация на „европейските грандове“, като Германия, Франция и Италия. Всички тези страни в настоящия момент се намират на много ниско ниво на психологическа готовност за голяма европейска война и е необходимо време (от една до три години) за тяхната приемлива политическа консолидация и военнопромишлена мобилизация. Това време постоянно ще се съкращава, включително и с използване на най-болезнени способи, като изключването на Европа от руските енергоносители и на тази почва разпалване на възможно най-дива и агресивна русо фобия, което вече е в действие.
Четвъртият ешелон
Това е самият англосаксонски Запад и тези сенчести транснационални структури, които го манипулират. Основната му задача всъщност е отписана от историята на предишните световни войни. А тя се състои в пристигането на този блок на „пира на победителите“ в момент, когато всички други сили, участващи в конфронтацията, ще бъдат изключително отслабени. Именно така се решаваха въпросите за глобалното устройство на света след 1918 г. и 1945 г.. Само с тази разлика, че в края на Първата световна война Запада успя да насочи Германия срещу СССР, а в края на Втората световна война му се наложи да загуби почти половин век, за да отстрани нежелания „геополитически поток“ в лицето на прекомерно, от гледна точка на Запада, разрасналия се СССР. Но на пира на победителите той се надява да бъде сам и да не дели плячката с никого.
Превод за "Гласове": Никола Стефанов