The Spectator: Налаганият от Америка световен ред се разпада и резултатите вече стават ясни

Автор: Джонатан Спайър, The Spectator  Следвайте "Гласове" в Телеграм

Никой здравомислещ американски президент не встъпва в длъжност с надеждата за война. Удроу Уилсън, 56-годишен учен от Принстън, казва, че би било "ирония на съдбата", ако президентството му бъде доминирано от външните работи. Той говори през 1913 г. Джо Байдън встъпи в длъжност през 2021 г., обещавайки да сложи край на "вечните войни" в Ирак и Афганистан. Но докато се качваше на Air Force One във вторник, се видя друга ирония на съдбата: налаганият от Америка световен ред се разпада и резултатите вече стават ясни.

Иран, който далеч не беше кастриран от американските санкции, успя да започне война, използвайки своите пълномощници от Хамас и техните съюзници от Хизбула, за да нападне Израел. С един замах арабско-израелското сближаване, което Америка искаше да насърчи, беше замразено. Байдън се надяваше тази седмица да се срещне със своите египетски, саудитски и йордански колеги, както и с Махмуд Абас, палестинския президент. Но срещата на върха беше отменена, когато болница в Газа беше обстрелвана (за което Израел и редица външни интелигентни анализатори обвиниха заблудена палестинска ракета и за което Байдън заяви, че е "дело на другия отбор" по време на пресконференцията си в сряда). Овладяването на този конфликт може да се окаже наистина много трудно.

В същото време китайският президент Си Цзинпин се стремеше да покаже другата ос от съюзници по време на среща в Пекин, посветена на десетгодишнината на инициативата "Пояс и път". Сред почетните гости бяха руският президент Владимир Путин и унгарският премиер Виктор Орбан. Руските медии побързаха да противопоставят многополюсната визия на Си и Путин за света на безпомощността на администрацията на Байдън в Близкия изток. Външният министър на Китай Ван И заяви, че Израел вече е отишъл твърде далеч в отговора си на атаката на Хамас и че Пекин и Москва работят за "незабавно активизиране на решението за две държави като основно решение".

Докато демонстрациите обхващат Близкия изток след нападението в болницата, моментът на Америка изглежда вече е отминал. Политическият лидер на Хамас Исмаил Хания призова всички мюсюлмани по света да организират протести срещу Израел. Такива протести надлежно се провеждат - от арабските страни до щатския парламент в Мелбърн. Пред посолството на САЩ в Ливан беше пуснат сълзотворен газ, за да се отблъснат демонстрантите. Можем да очакваме тази тенденция на масови протести да продължи.

Разделянето на американското внимание ще донесе много ползи - Русия, например, ще бъде окуражена в кампанията си в Украйна. Но Иран е страна, която току-що е видяла как историята се движи в нейна посока. Още преди бомбардировката на болницата външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан предупреди за "изпреварващи действия", ако Израел продължи с плановете си за сухопътна инвазия в Газа. Сблъсъците с "Хизбула" на ливанската граница се разгорещиха през цялата седмица, при което загинаха много хора и от двете страни. (Според американското издание Axios, което съобщава, че САЩ обмислят използването на военна сила, ако "Хизбула" засили нападенията си, САЩ са предупредили "Хизбула" и Иран на четири очи да не се замесват в пълноценна война с Израел).

Многобройните ни разузнавателни доклади показват, че САЩ формулират настоящата политика на ционисткия режим. САЩ трябва да бъдат държани отговорни за тази ситуация" - обяви аятолах Хаменей във вторник. В новата геополитическа реалност Иран е основна сила. Техеран провежда политика, която до голяма степен съответства на интересите на Русия, независимо дали става въпрос за Сирия, Кавказ, Централна Азия или Афганистан, но най-вече когато става въпрос за Израел.

Всъщност кръвопролитието от 7 октомври е част от тази дългогодишна политика. Техеран, овластен от изтеглянето на Америка от Близкия изток, прекара години в обкръжаване на Израел с ислямистки паравоенни групи. Целта е евентуалното разпадане на Израел, което е ключова част от стремежа на Техеран към регионално господство като глобална сила.

Израел не успя да прозре ужасните планове на Хамас, тъй като разузнавателните му ресурси са съсредоточени върху ядрената програма на Иран. Но иранците се стремят към ядрен капацитет преди всичко като застрахователна полица, под която могат да продължат агресивната регионална стратегия, разработена през последните три десетилетия и която сега се реализира.

Два компонента бяха необходими, за да се стигне до нападението на Хамас срещу Израел. Първият е присъствието на терен на мощно ислямистко движение с известна обществена легитимност и способност да набира и командва достатъчен брой отдадени млади мъже. Хамас отговаря на тези изисквания. Второто е видът на оръжието, ресурсите и организацията, които може да осигури само една мощна държава. Хамас има за приятели редица регионални сили, като Катар и Турция. Но само Иран предлага военна помощ. И само Иран можеше да предостави ноу-хау, тактически умения и оборудване, които направиха 7 октомври възможен.

Хамас - местният представител на сунитския политически ислям от типа "Мюсюлманско братство" - е най-динамичното и координирано палестинско политическо движение. По този начин то отразява тенденция в целия регион, която не се забелязваше в атмосферата на вълнението от Авраамовите споразумения и (отложените) надежди за сближаване между Израел и Саудитска Арабия.

На практика във всички страни от Близкия изток ислямистките движения, както сунитски, така и шиитски, имат несравнима сила на терен. В Ливан например шиитското ислямистко движение "Хизбула" е фактическият управляващ. В Сирия "светският" режим на Башар Асад се запазва само благодарение на руската и иранската помощ: народното въстание срещу него от 2011-19 г. беше сунитскоислямистко по характер. В Ирак основната сунитска сила, създадена отдолу през последните години, беше "Ислямска държава" - а проиранските шиитски ислямистки партии формират правителството от 2021 г. насам.

Тук се наблюдава една неприятна закономерност. Светът се е уморил от Близкия изток и неговите безкрайни войни. Но политическият ислям продължава да командва улиците в целия арабски свят, поне извън Персийския залив. И именно Иран осигурява на тези групировки необходимата сила и капацитет за действие.

Връзката между Иран и неговите франчайз организации има очевидна основа, а именно, че самият режим в Техеран е най-успешният израз на политическия ислям и представлява съчетанието на този възглед с държавната власт. Но има и по-практичен компонент. След като държавите в Близкия изток се разпаднаха след Арабската пролет, иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция създаде и разположи мощни ислямистки сили, превръщайки ги в свои инструменти. Тези методи, адаптирани към местните условия, донесоха на Техеран частична или пълна власт в Йемен, Сирия, Ирак, Ливан и Газа.

Дали Иран е наредил 7 октомври, е неуместен дебат. Именно Иран осигурява финансирането, което прави подобни операции осъществими, в размер на 100 милиона долара годишно. Иран е този, който доставя ракетите M-302 и Fajr, които дават на Хамас възможност за ракети с голям обсег от Газа. Почти сигурно е, че именно Иран е осигурил физическото пространство, където хората на Хамас дискретно са усвоявали тактическите умения, необходими за нападението - използването на парапланери, безпилотни самолети и т.н. (Инструкциите вероятно са се провеждали в доминирания от Иран Ливан.) Хамас осигурява човешкия ресурс, пламенността и ангажираността отдолу, но демонстрираните способности са резултат от иранската връзка.

Тази формула - местен ислямистки плам плюс държавен капацитет - е успешна за Иран в целия Близък изток. Тя е основният компонент в стремежа за разширяване на регионалното влияние на запад до Средиземноморието и на юг до Персийския залив.

За Иран и ислямистите районът на запад от река Йордан е ислямска земя, временно загубена от неверниците и изискваща повторно завладяване. Но като шиити и неараби иранците също така вярват, че инвестицията в борбата срещу Израел ще послужи за заличаване на тяхната чуждост в предимно сунитския арабски свят.

Революционната гвардия на Иран и нейните пълномощници развиват стратегията "смърт чрез хиляди удари" срещу Израел. Това произтича от възгледа за еврейската държава, който те са наследили от своите арабски и палестински националистически предшественици. Както е формулирано в речта на лидера на "Хизбула" Хасан Насрала от май 2000 г., Израел е смятан за по-слаб от "паяжина", въпреки технологичните му постижения. Привържениците ѝ вярват, че като нанасят удари по цивилни граждани, с течение на времето ще отслабят решимостта на Израел, ще намалят населението му и ще го изолират дипломатически и икономически. В крайна сметка те ще ранят Израел достатъчно, за да му нанесат убийствен удар.

Ескалиращият конфликт с "Хизбула" отразява естеството на предизвикателството, пред което е изправен Израел в този нов многополюсен климат; една от теориите е, че сухопътната инвазия в Газа е била забавена поради опасения, че "Хизбула" ще започне незабавно нападение по северната граница. След срещата си с политическия лидер на Хамас Исмаил Хания в Доха в понеделник иранският външен министър Хосейн Амир-Абдолахиан заяви, че "изпреварващото действие" на "оста на съпротивата" (предпочитаното от Иран наименование на неговия съюз) трябва да се очаква скоро. Израелският новинарски уебсайт Ynet съобщи, че ЦАХАЛ е провел тренировъчни учения преди потенциална сухопътна атака срещу елитното подразделение "Радван" на "Хизбула".

Последните събития трябва да послужат като закъснял сигнал за тревога за Израел и неговите съюзници относно новия многополюсен свят - и относно естеството, измеренията и екзистенциалната сериозност на иранския и ислямистки проект.

Решението на Байдън да изпрати две групи самолетоносачи в Средиземно море е мълчаливо признание за регионалния характер на конфликта. Но дали е твърде късно? Изглежда, че еднополюсният момент на Америка е отминал, а във Вашингтон - и сред американските избиратели - апетитът за намеса е по-малък, отколкото преди две десетилетия.

Възможно е военните кораби да са имали за цел да възпрат Техеран от ангажиране на допълнителни средства в боевете. Но с протестите, които последваха нападението в болницата, става все по-неясно дали гневът в целия мюсюлмански свят може да бъде овладян.

Независимо от това какво ще се случи, неотдавнашните събития трябва да послужат като закъснял сигнал за тревога за Израел и неговите съюзници относно новия многополюсен свят - и относно естеството, измеренията и екзистенциалната сериозност на иранския и ислямистки проект, който формира този нов геополитически пейзаж в Близкия изток и извън него.

Джонатан Спайър е директор на изследователския отдел на Форума за Близкия изток и директор на Центъра за репортажи и анализ на Близкия изток. Автор е на книгата "Дни на падение": Репортерско пътуване във войните в Сирия и Ирак (2018 г.).

Превод: Dir.bg

Източник: dnes.dir.bg