- 10 Sep 2020
- 49
- 13
Светът сякаш свикна с терористичните атентати. Сякаш този вид насилие се превърна в стандартен инструмент за привличане на вниманието и изразяване позиции, в повечето случаи непопулярни или нямащи шанс за получаване на гласност по друг начин. След атентата в метрото в Минск белоруската столица също трябва да бъде причислена към рисковите и опасни точки на света. Въпреки, че досега тероризмът беше непознат за белоруските граждани, то терорът не е нещо непознато за бившата съветска република, която се управлява с желязна ръка от диктатора Александър Лукашенко. Кръвопролитието в Минск от миналата седмица обаче за пръв път носи типичните белези на терористичен атентат. Атентатът беше извършен в метрото, застраши реално живота на множество случайни граждани, взе 12 жертви, а десетки пострадаха. От гледна точка на щети този атентат е напълно сравним с атентатите в Москва и други градове в Русия, които дефинитивно биват приписвани на кавказките екстремисти.
<p>Беларус обаче е съвсем друг случай. Това е една унитарна държава, чието население в религиозен и културен план е доста унифицирано. Белорусите са християни, в страната няма конфесионални малцинства. Тук никой не се смята за дискриминиран въз основа на религиозна принадлежност, няма и каквито и да било сепаратистки тенденции. Въпреки силовия режим на диктатора Лукашенко хората могат свободно да изповядват християнството, да посещават храмове, да празнуват религиозните празници. Познатият от времето на комунистическа България силово налаган атеизъм е неизвестен за хората в Беларус.</p>
<p>Икономиката на страната е планова и силно обвързана с Русия, а от геополитическа и геоикономическа гледна точка Беларус е важна единствено за Русия. През нейната територия преминават газопроводи, доставящи руски газ за Германия и Полша.</p>
<p>В този смисъл Беларус не отговаря на нито една от двете водещи характеристики, типични за всички места, които се смятат за рискови като възможни обекти на тероризъм – нито има население, което да се смята дискриминирано въз основа на религиозни и културни белези и да проявява сепаратистки намерения, нито пък страната има някакво съществено геополитическо значение, от което да е възможно да произтекат важни промени за световното развитие. Независимо от това класическият терористичен акт вече е факт за Минск и гражданите на столицата. Това поставя и хората, и властта в Беларус в една нова обстановка, чиито развитие несъмнено ще бъде интересно и динамично. Терористичният акт изправя диктатора Лукашенко пред обстоятелства, пред каквито той не се е намирал по време на продължаващото му вече 17 г. управление.</p>
<p>В своето управление Лукашенко съчетава сполучливо популизма със силовия подход и благодарение на икономическата свързаност на страната му с Русия, успява да осигури един приемлив стандарт на живот за белоруските граждани, което е в основата на подкрепата, която президентът получава от избирателите.</p>
<p>Доколкото в Беларус все пак има и опозиция, която напоследък набира скорост, то тя е обвързана с принципното разбиране, че съвременният човек трябва да живее в условията на демокрация и пазарна икономика. Опозицията обаче не може да гарантира на хората по-добър стандарт на живот от този, който те имат при модела на Лукашенко. Именно това я прави лесна плячка за президента. Слабата обществена подкрепа или дори липсата на такава прави от опозицията лесна плячка за ограничаване чрез най-обикновен силов подход, осигуряван чрез репресивния апарат на държавата. Това са милиционерски действия, осъществявани в полза на личността на Лукашенко, произволни арести, опити да се създаде впечатление, че реално не съществува никаква политическа опозиция, а съществуващото недоволство срещу президента се поддържа единствено от някакви лумпенизирани престъпни групи, състоящи се от маргинали. Или казано с други думи, властта се опитва да представи опозицията не като политическа, а като криминално обусловена.</p>
<p>Независимо обаче от приличния жизнен стандарт за една непазарна икономика, Беларус изпитва определени икономическа затруднения през последните няколко години, които могат да се разглеждат в общия контекст на световната икономическа криза. Това неминуемо налива вода в мелницата на опозицията, което пък принуждава оглавяваната от Александър Лукашенко власт да става все по-крайна в използването на сила срещу опонентите на президента. Така съвсем не случайно, точно по време на президентските избори в края на миналата година в Беларус бяха извършени най-кървавите репресии срещу недоволните от диктатурата и едноличния режим в страната. Репресиите обаче срещу постепенно набиращата обществена подкрепа опозиция неминуемо ще започнат да губят ефективността си и дори в един не толкова далечен момент могат да се окажат полезни за нея.</p>
<p>Сега Лукашенко има пред себе си един класически атентат и нищо не гарантира, че скоро или след определен период от време трагедията няма да се повтори, потрети и т.н. Трябва да е ясно, че терористичният акт е насочен директно срещу Лукашенко и неговия управленски модел. А това е модел, който се основава върху диктатура и авторитаризъм, което го прави изключително негъвкав и неспособен да противодейства по друг начин освен чрез груба милиционерска сила и репресии.</p>
<p>Ситуацията в Беларус днес се състои от президент диктатор, който на всяка цена желае да запази положението си, и от малка опозиция, без все още ясно оформена физиономия, която обаче става все по-решителна в своите антиправителствени действия.</p>
<p>Все още е трудно да се каже дали опозицията има някаква концепция относно това как би упражнявала властта, ако успее да я вземе от Лукашенко. На този етап обаче не е изключено определени опозиционни групи просто да се опитват да държат диктатора под напрежение. От всички видове насилие тероризмът е най-подходящ за подобна цел, защото той представлява несиметрична силова заплаха. Лукашенко може да използва репресивния си апарат, но едва след като терористичният акт се е случил и е нанесъл непоправими щети, отнемайки човешки животи и променяйки съдбата на десетки семейства само за броени секунди.</p>
<p>Що се отнася до необходимостта от предотвратяване на терористични актове, то президентът на Беларус не може да направи почти нищо, защото управленският му модел не е пригоден за превенция на подобни заплахи. Така режимът на Лукашенко може да се окаже под натиск от страна на общественото мнение, ако в един момент стане ясно, че той не е способен да гарантира напълно физическата сигурност на гражданите. При определени условия този натиск може да започне да преминава и в подкрепа за опозицията.</p>
<p>Силовият подход на президента ще е достатъчно ефективен, докато държавният глава има подкрепата на повечето хора в страната, а репресиите са насочени само към скромния брой хора от опозицията. С увеличаването на опозицията обаче диктаторът Лукашенко ще бъде все повече принуден да се съобразява с нея. А една готова на всичко опозиция може да е изключително опасна за президента, но и за хората, за съжаление.<br />Макар да е ясно, че в Беларус са налице условия за започването на непознати досега за страната процеси, те не биха могли да се развият светкавично. Властовият ресурс все още е изцяло в ръцете на президента, а опозицията е дезинтегрирана, без ясна физиономия и без достатъчно силна обществена подкрепа. Основният белег, който още сега проличава, е, че сред опозиционните групи са се появили такива, които са готови на всичко и правят заявка за действия срещу властта, без да подбират средствата и без дори да уважават човешкия живот. Как ще се справи Лукашенко в тази нова ситуация, особено ако тя продължи да се развива, е изключително любопитно.</p>
<p>Дните на последния диктатор в Европа все още определено не са преброени, но и не бива да се пренебрегва вероятността, че в средносрочен план могат да се очакват интересни промени.</p>
