"Тай Дзи": твърде неясни идентичности

<p>&nbsp;</p> <p><em>Опозналият другите е мъдър;<br /> опозналият себе си е просветен.<br /> Победилият другите е силен;<br /> победилият себе си е могъщ.</em><br /> (Из &bdquo;<em>Лаодзъ &ndash; Трактат за пътя и природната дарба&quot;</em>, Част ХХХІІІ, с. 213, в превод на Теодора Куцарова)</p> <p><br /> ***</p> <p>Понятието &bdquo;българско кино&rdquo; е комплексно и доста често побира в себе си артефакти от различен порядък, в това число произлизащи и от непрофесионалистите (т.е. аматьорските филмови продукции). Също така феноменът кинематограф не е съставен само от филмовите заглавия, ами и от всеобщата циркулация на кинообрази, релативиращи към целия компендиум, наречен кино в България. Филмът играе активна роля както в съвременните репрезентации и идентичност на &nbsp;културното многообразие, така и в междукултурния диалог.&nbsp;</p> <p>Именно в тези параметри българо-китайската 60 минутна продукция &bdquo;Тай Дзи&rdquo; се полага, при това с претенцията да покаже нещо ново и може би различно. Дали и доколко обаче тя (претенцията) е защитена и доколко можем да съдим с аршина на професионалиста нейното битие на екрана? &nbsp;Със сигурност има няколко критерия, които са водещи: приемливо качество и гледаемост на творбата, естетизация и уместна употреба на езика на киното, почтено извеждане на смисловите планове, заложени в идейните ядра на фабулата, приложимост и място в контекста на филмовата ни култура. В този ред на мисли авторите на българо-китайската лента заявяват: &bdquo;<em>Стремежът на филма е повдигането на българския Дух и култура чрез показването на различна от обичайното перспектива</em>&rdquo;. Найс, а?&nbsp;<br /> &nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/1NaHmRWADfY?wmode=transparent&amp;jqoemcache=heTOm" width="425"></iframe></div> <p><em>Трейлър на българо-китайската продукция</em></p> <p>Случаят с &bdquo;Тай Дзи&rdquo; е любопитен по много линии, защото е доста странен опит да се направи нещо полижанрово, да се смесят видове кино, стилове, практики и подходи. И в крайна сметка да се получи нещо като &bdquo;зарибяващ&rdquo; образователен филм, достигащ до най-широка аудитория: от практикуващите тайдзицюен и различни източни бойни изкуства (вкл. <em>удан </em>и <em>багуа</em>), през изкушените от философските доктрини на Изтока (в частност Китай), през феновете на азиатското кино, на Брус Ли, Дони Йен, Джет Ли, Джеки Чан, Цуй Харк, Джони То и т.н. Както и. разбира се, почитателите на големите майстори хореографи в кадровата действителност (като Юен У-пин) и дори обичащите <em>у-ся</em> жанра (най-общо казано, бойни екшъни &ndash; <em>martial art`s films</em>, без значение дали са решени в исторически, фантастичен, пародиен, съвременен или друг ключ). Та ей така, чак до лаиците, дето тъпо и упорито казват &bdquo;<em>фън шуй</em>&rdquo; и е крайно време да се научат, че е &bdquo;<em>фън шуей</em>&rdquo;!&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39014_DRi1mLj86L5yzKYdswzyJCNAhPUXf7.jpg" style="height:500px; width:386px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ето как изглеждат на ниво сюжет нещата при &bdquo;Тай Дзи&rdquo;, описани в пресинформацията на продукцията: &bdquo;Китайският майстор Фан (Шън Фей) , практикуващ стила Тай Чи, живее в България тихо и спокойно. Нещата се променят, когато привлича вниманието на човек, търсещ да научи повече за тази практика &nbsp;&ndash; проф. Иванов (Деян Ганецовски). След &nbsp;като нито той, нито неговите приятели, които тренират други бойни изкуства, &nbsp;не могат да победят този майстор, те стават негови ученици. &nbsp;Николай (Ивайло Иванов) &ndash; техният бивш треньор, открива, че е изоставен, и чувствайки се излъган и предаден, той намира майстор Фан и го предизвиква. Залогът е голям...&quot;.</p> <p>Това е описание на игрален филм, нали така? При това екипът казва, че сценарият е написан по истински случай. Дотук добре. Обаче има и документални сегменти, защото са замислени и пресъздадени като поетични притчови елементи, представящи в подчинените сюжетни линии разговорите между учителя Фан (Шън Фей) и ученика/учениците, поясняващи философската страна на учението на тайдзи, обвързано както с конфуцианската доктрина, така и с даоизма. А тези сегменти седят като &bdquo;изцепки-парчета&rdquo;, пришит пачуърк &nbsp;&ndash; не случайно ги наричам така, защото тотално нехармонично не се вписват в игралната част. Определено имат своята притчово-поетична стойност, но трябва да си добър, вещ и опитен, не задължително талантлив в кинозанаята, за да можеш да ги обединиш в контекста на останалото, а не да стоят като накъсани дидактични наративи. (Апропо &ndash; един не лош актуален пример, в който има същият принцип на употреба на притчови сегменти, които разясняват ненатрапчиво етичното в платформите на китайските бойни изкуства, е игралният сериал на FOX &bdquo;<em>Кумбия Нинджа</em>&rdquo;, който съчетава по подходящ начин колумбийската и китайските култури). Всъщност документалните сегменти в &bdquo;Тай Дзи&rdquo; на места са по-хубавата част, на места &ndash; еднакво лоша ведно с игралното.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39014_J7YfuTdOq5XS8JG3xHeIKOzPmPPmQm.jpg" style="height:200px; width:384px" /></p> <p><em>Сцена от филма</em></p> <p>Имам следните въпроси: какво ми разказвате в &bdquo;Тай Дзи&rdquo; &ndash; това ми е объркващо като зрител? Започвам да се питам след прожекцията &ndash; за кого е предназначен филмът? Възможни вариации:</p> <p><em>Вариант едно</em>: На преден план е някаква не особено интересна, скалъпена, лишена от качествана драматургия и елементарна психология, история за ревност от страна боксьор. Драмата на тренера е, че губи възпитаници си (в това число неприятен учен професор, само дето не се държи като знаещ). Трениращите разбират, че правилата и системите на Изтока им дават много повече - &nbsp;не само дисциплина на тялото, но и на духа, и естествено се оказва, че духът е водещото начало. Т.е. имаме идеята за чиста фикция и игрален филм ли?</p> <p><em>Или вариант две</em>: дали пък не правите документален филм за смисъла на Тай Дзи (букв. Великият предел), за цялата система и мястото и в китайската традиционна култура? Реално имате достатъчно читав материал за това в лентата, в която често и почтено се разяснява, че понятието е основополагащо за конфуцианската философия, но и също така обвързано с &bdquo;Книга на промените&rdquo; и с даоизма. Концепцията на Тай Дзи се формира чрез идеята на преобразуването на Първичното Едно в Двоичното (Ин и Ян). Неделимата бинарност и взаимодопълване на Ин и Ян поражда Първоелементите (<em>усин</em>): Дърво (Изток, синьо), Огън (Юг, червено), метал (Запад, бяло), Вода (Север, черно) и Земя (Център, жълто). А те от своя страна - десетте хиляди неща (<em>уан</em>). Както Човекът, така и всички човешки дейности трябва да бъдат в хармония с природата и първоелементите, като се съблюдават и Ин-Ян отношенията. Това е концептът и на Тай дзи, който се проектира в различните техники, практики, стратегии на бойното изкуство.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39014_rXjZfTgKKBwSuSrbLIuHjDAq1jH7lc.jpg" style="height:200px; width:200px" /></p> <p><em>Бинарността на Ин и Ян е във фундамента на Тай дзи, както и на китайската космология.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Или трети вариант</em>: начин на живот според концепта на практикуващите Тай дзи. Ерго &ndash; отново вид документално-антропологично киноизследване?</p> <p>А в експликацията на филма е описано следното: &bdquo;<em>Българинът винаги се е славел със своите ценности, култура и толерантност &nbsp;&ndash; качества, които позволяват на нацията да върви напред. От тук идва и силното влечение на българите към личностно и духовно израстване. &nbsp;Филмът показва една нова посока в основните идеи &ndash; българинът да бъде активен участник в световното общност &nbsp;чрез търсене на начини да е по-силен, по-умеещ и по-разбиращ. Това може да се получи само чрез развитие на силните личностни качества и усъвършенстване на слаби страни. Затова е важна връзката между човека даващ знанието и този, който го приема &ndash; Учителя и Ученика. Тази връзка е &nbsp;позната от древността и важен компонент за усъвършенстване. Въпреки че китайското бойно изкуство Тай Дзи идва от Далечния изток, две условия спомагат да се разбере същността на тази сложна, но много ценна практика &ndash; Истински Китайски Учител и упорити и дисциплинирани ученици.</em>&rdquo; А пресъздаването чрез филмовия език на гореописаното си е направо <em>четвърти вариант</em>!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39014_TCxtBZBivjWvs7ZTsc1bbKn9ciS57m.jpg" style="height:230px; width:296px" /></p> <p><em>Проекция на Ин и Ян енергиите върху зоните на човешкото тяло според китайските концепти.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>А може би сте искали и всичко да направите, ама не става с онова ученическо сценарио, което веднага трябва да изхвърчи в кофата за боклук. Съжалявам! Въобще проблемът на &bdquo;Тай Дзи&rdquo; е в разпиляването из твърде неясните идентичности във всяко едно ниво: &nbsp;кинематографично, драматургично, стилово, идейно, битийно, аудиторно, вкусово, национално&hellip; За да стане хубав филм, трябва изпипан сценарий (а има основа за това!) и категорично изчистена концепция (защо се прави, за кого и пр.).&nbsp;</p> <p>Крайният резултат от несръчната употреба на квази-игрално-документалното е хаос, при това прекалено бъбрив и нединамичен (динамиката може да идва и отвътре, и да се усеща, мисля, че това е ясно). Същевременно са привнесени с размах и контаминозните лоши практики от българското кино - скучното философстване на говореща глава в кадър, статика и липса на темпоритъм на монтажа. Болестотворните &nbsp;визии за тв кино от някои псевдосериали като кошмара, наречен &bdquo;Знакът на българина&rdquo;, уви, също са налични. Тук фонограмата е най-уязвима. Конкретен пример &ndash; музиката (дело на Димитър Христов в &bdquo;Тай Дзи), която се лее като порой нонстоп в грандиозна патетика, без значение дали е симфонична или не. А тишината и мълчанието също могат да бъдат изразителни, както и употребата на един-единствен звук, идващ само от един инструмент. Пък и това повече би отивало именно на лента като &bdquo;Тай Дзи&rdquo;, спомнете си бойната сцена, разиграна в съзнанието на персонажите на Дони Йен и Джет Ли в &bdquo;Герой&rdquo;. Категорично &ndash; по-добре имитирайте асове като Джан Имоу и Тан Дун! Ще седи адекватно. И няма нищо срамно в това, ще се приеме като вдъхновение и почит.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/UE_3wc_1Ndw?wmode=transparent&amp;jqoemcache=1kuka" width="425"></iframe></div> <p><em>Сцена от &quot;Герой&quot; на Джан Имоу</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Друг дразнещ &bdquo;композиторски&rdquo; и &bdquo;режисьорски&rdquo; похват (защото все пак киното е екипна работа): задължителното инкорпориране на &bdquo;автентичен фолклорен български&rdquo; мотив или орнамент във фонограмата. Крайно, ама крайно илюстративно, че и кич на всичко отгоре. И вездесъщото: влиза антагонист с отрицателни характеристики (както някои казват, &bdquo;лошият&rdquo;) и веднага тъмно-драматични звуци насочват вниманието на &bdquo;невежия&rdquo; зрител към негативния персонаж, който на всичко отгоре гледа &bdquo;зло&rdquo; и всява страх. Е, не, моля ви !...&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39014_XagE8uiiYDxhwLdCbI6nc6G1z1lUsL.jpg" style="height:230px; width:415px" /></p> <p><em>Кадър от &quot;Тай Дзи&quot;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Все пак има и светли неща, които не бих искала да пропускам: първоначалният порив за идея на такъв проект е чудесен. Няма нищо лошо действителните учениците от клуб &bdquo;Ба Гуа Джан&rdquo; да направят филм за тай дзи, при това със своя майстор в главната роля (Шън Фей). Аматьорското кино е факт, има фестивали по света и у нас именно за такива формати, а и никога не се знае &ndash; от такъв опит, може да се получи нещо много качествено и авторите да решат да се обучат в кинопрофесии. В този параграф пак има неясност в идентичността &ndash; филмът е аматьорски или професионален? Или от двете по малко?</p> <p>Режисьори са Росен Андонов, съвместно с Шън Фей. За Росен Андонов лентата се води дебют, като самият той има практика в киноиндустрията (асистент-оператор, бил е в екипите на &bdquo;Под прикритие&quot;, &bdquo;Стъклен дом&ldquo;, &bdquo;Мисия Лондон&ldquo; &ndash; както е обозначено в пресматериалите). Продуцентският тийм е съставен от &nbsp;Шън Фей (продуцентска компания &bdquo;Шен Тун Фан Юен&ldquo;) , Ангел Георгиев, донякъде участва и Анжела Недялкова (добре позната от &bdquo;Аве&rdquo; на Константин Божанов). Няма лошо. Реално България има нужда от независими, нискобюджетни филмови продукции. Повече, за да се пръкнат качествени опити. И също така &ndash; да се появят и филми на различни теми, сюжети и персонажи, различни от многократно артикулираните на малкия и големия екран. И ако може - да не гледаме едни и същи актьори в едни и същи роли, че омръзва.</p> <p>А сега най-важната част!&nbsp;<br /> В конкретния случай с &bdquo;Тай Дзи&rdquo; сме свидетели на позитивно социо-културно явление &ndash; активизирането на диаспорите у нас в създаването на &nbsp;филмов артефакт, който е носител на традиционни ценности, различни от българските, но същевременно обиграва, комуникира, допълва и родните (нашите, българските). За Росен Андонов и Шън Фей е пределно ясно, че артефактът трябва да говори и на езика на чуждата общност, и на местната. Популярността и медийната мощ на киното е единственият форум, който би могъл да визуализира идеята за китайска националност, и то на език, разбираем за този слой на българското общество. Нали не си представяте че китайците у нас ще останат завинаги в стереотипа на &bdquo;необразовани търговци&rdquo; само и единствено в китайските ресторанти и на Илиянци? Откога чакам софийски Чайнатаун! Плюс това изначално заложената мисия на &bdquo;Тай Дзи&rdquo; е да трансформира стереотипите и именно поради тази причина трябва много внимателно да борави с тях.</p> <p>Чрез филма се изважда на повърхността и нагласата за демонстриране на желания и за адекватно национализиране. Така средната класа в диаспората, в качеството си на публика, &nbsp;се припознава не просто като неделима част от нацията (Китай, но и България), но и от света въобще. Ако трябва да перифразираме индийския антрополог и философ Арджун Ападурай: киното в съвременния свят, доминиран от показността и преекспонирането на явленията глобализация, миграция и пост-, хипер-, свръх-модерност, отдавна е надскочило ореола си на нова техническа сила и се е превърнало в мащабна сила от друг, по-висок ранг. Сила, която кара въображението да работи, защото има уникалното свойство да разрушава и трансформира, пренарежда и конструира контекстуалната грамотност. По този начин непрестанно преобразува комуникационния модел. А конкретно чрез &bdquo;Тай Дзи&rdquo; се осъществява така нужната комуникация между двете общности, при това на съвсем друго ниво. &nbsp;&bdquo;<em>Най-ценната черта на концепцията за култура е понятието за разлика &ndash; повече контрастно, отколкото субстанциално свойство на определени неща</em>&rdquo; (пак Ападурай, из &ldquo;<em>Свободната модерност</em>&rdquo;).</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39014_hgvVGcH9L28xTaCWBYIsfV3DAM7w7z.jpg" style="height:200px; width:356px" /></p> <p><em>На фокус, във втори план - лаошъ Фан (Шън Фей) в кадър от &quot;Тай Дзи&quot;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:13px">Адмирации към Шън Фей, който все пак е в основата да се направи българо-китайска продукция. Съвсем искрено - той наистина е харизматичен на екрана, чудесна реалистична хореография на бойните сцени е направил (при това без специални ефекти) и е прекрасен актьор. &nbsp;Особено се откроява на фона на останалите, които много биха искали да бъдат актьори, но не от всички натуршчици това се получава. Ефектът е обратен &ndash; декларативност, възрожденски патос а ла &bdquo;многострадална Геновева&rdquo;, диалект и скованост. (Всъщност защо се напъвате да &bdquo;играете&rdquo;, бъдете себе си - нали сте неговите последователи в реалния живот?) Много интересен би бил може би истински документален филм за лаошъ (учител) Шън Фей, който повече от десетилетия преподава в България.</span></p> <p>Още нещо забележително и стойностно във филма &bdquo;Тай Дзи&rdquo; е операторската работа на Росен Савков (както разбираме, е имал и даровити асистент-оператори), която великолепно естетизира притчовите сегменти, &nbsp;влива в природата цялата красива графика на движението и духа на практикуващия тайдзицюен. В някои от кадровите му попадения можеш да провидиш влиянието на филмови образци и светлинни колорити като в &bdquo;Червено сорго&rdquo; на Джан Имоу с оператор Гу Чануей. Ако камерата му бе и по-динамична &ndash; перфектно! С този оператор трябва да се работи, категорично, креатор е на запомнящи се визии. Пък да видим по-натам...</p>