- 30 Дек 2024
- 1722
- 4
Автор: Аркади Шарков, ekipbg.com
През 2025 г. световните дела се намират в несигурно положение между светлия хоризонт на техническата изобретателност и тъмното наследство на конфликта. От едната страна стои футуристичната антиутопия на Олдъс Хъксли: царство, задвижвано от изкуствен интелект, биотехнологии и хиперсвързани цифрови общества, които обещават по-дълъг и по-безгрижен живот. От другата страна е мрачният разказ на Ерих Мария Ремарк за белезите на войната – как националните съперничества, дори и временно потиснати, могат да избухнат в трагедия. В днешния многополюсен климат тези две гледни точки се пресичат. А ето и една кратка приказка за случващото се през 2025 г. ...
Някога, през недалечната 2025 г., световната сцена приличаше на грандиозен гоблен от променящи се съюзи, сблъскващи се амбиции и тихи надежди. В центъра на тази панорама стояха двете най-страховити световни сили – Съединените щати и Китай. Подобно на съперничещи си родове в обширно царство, те се състезаваха за икономическо и технологично надмощие. От Силициевата долина до Шънджън индустриите им процъфтяваха, но всяка от страните засилваше националните регулации, целящи да предпазят критичните сектори от чужда намеса. На теория отделянето звучи благородно, но на практика взаимозависимостта остава непреодолима. Дори когато официалните лица във Вашингтон говореха за опазване на веригите за доставки, техните национални индустрии все още търсеха китайски производители, точно както новите центрове за данни в Пекин изискваха американски софтуерни пробиви. Тези деликатни връзки даваха на света привидната стабилност, но под тази повърхност кипеше тревожното съзнание, че нито една от страните не може да се довери напълно на другата.
Ако се отправим на запад, ще навлезем в овехтяващото царство на Европейския съюз, често сравнявано с величествен дворец, който е загубил част от блясъка си. ЕС се радваше на голямо икономическо влияние и някога бе обещал да се превърне в лъч на „стратегическа автономия“. И все пак коридорите на властта в Брюксел отекваха от разногласия по отношение на бюджетите, политиките за бежанците и общата отбрана. Понякога стартиращите предприятия с дръзки идеи намираха правния лабиринт на Европа за твърде труден, което ги караше да прекосяват океаните в търсене на по-приятелски настроени центрове за иновации. Междувременно в речите на лидерите прозвучаха визии за чиста енергия и сведен до минимум внос на руски изкопаеми горива, но продължаващите доклади за доставки на петрол, които се промъкват през усложнените вериги за доставки, поставиха под съмнение искреността на тези обещания. Мечтата на ЕС за единен отбранителен пакт остана само шепот на срещите на високо равнище, засенчена от притесненията на държавите членки за местния суверенитет. В това царство единството се изповядваше, но рядко се практикуваше в пълната му степен, което накара някои придворни да се отнасят скептично към способността на Съюза да събере реални колективни действия.
Отвъд тези познати територии се простира експанзивният съюз, известен като БРИКС – конфедерация от държави, всяка от които има собствени амбиции и изпитания. Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка са се събрали под знаме, което обещава алтернативен финансов ред, по-малко зависим от старите западни структури. На пръв поглед пактът изглеждаше примамлив. Нарастващото население и цифровите умения на Индия подсказваха за икономически ренесанс, докато Русия, откъсната от много западни сделки заради войнолюбските си амбиции, виждаше в БРИКС по-благоприятно място за своя енергиен износ и технологии. Китай, който винаги е бил стабилен сред тях, вложи средства в цифрови системи за разплащане, които обещаха да направят революция в трансграничната търговия. И все пак, подобно на феодален съвет от могъщи господари, тези петима не можеха да пренебрегнат частните си съперничества. Китай и Индия се скараха за оспорваните граници. Бразилия, разкъсвана между националистически призиви и глобални ангажименти, се колебаеше в ангажимента си. За Южна Африка, обременена от местни проблеми, беше предизвикателство да отговори напълно на ентусиазма на своите партньори. И така, въпреки че ръководството на БРИКС говореше за нови търговски коридори и алтернативни валути, скептицизмът продължаваше: колко време, питаха се скептиците, ще мине, преди да се накъсат разнородните интереси в групата?
Обръщането на юг води до огромен континент, изпълнен с обещания и опасности. Населението на Африка надхвърли милиард и половина, носейки със себе си потенциал за разрастващи се потребителски пазари, изобретателни стартиращи предприятия и динамични културни движения. Африканската континентална зона за свободна търговия беше новата ярка емблема на този стремеж, създавайки единно икономическо пространство, предназначено да повиши доходите и да сближи нациите. Чуждестранните кандидати се стичаха: някои идваха от Китай, разширявайки центровете за данни и цифровите търговски пътища; други пристигаха от Европа, търсейки ресурси за възобновяеми технологии или работна ръка за производството. В епицентрове като Лагос и Найроби новаторите експериментираха с финтех инструменти, надявайки се да заобиколят традиционните ограничения, които дълго време възпрепятстваха възхода на Африка. Въпреки това в някои части на Сахел и Африканския рог бушуваха конфликти, които пораждаха съмнения относно трайността на този ренесанс. Местните институции, които и без това са крехки, се борят да потушат бунтовете. Дори когато надеждата се появяваше, скептиците се опасяваха, че корупцията, лошата инфраструктура и спорадичното насилие могат да запазят мечтата на Африка вечно наполовина осъществена.
Далеч в сухия, но благоденстващ Персийски залив се разиграва съвсем различна драма. Тук държавите се радваха на високи приходи от петрол и газ, като подсилваха богатството си с футуристични мегапроекти, които блестяха като скъпоценни камъни под пустинното слънце. Саудитска Арабия рекламираше драматични трансформации в рамките на своята грандиозна „Визия“, насочвайки безброй средства към модерни изследователски центрове и спиращи дъха архитектурни начинания. Обединените арабски емирства също се похвалиха с футуристични градове и модерни логистични мрежи, привличайки глобални инвеститори. Но съперничеството кипеше зад затворени врати, а напрегнатите отношения с Иран хвърляха дълга сянка върху морските маршрути, като Ормузкия проток, през който все още преминаваше голяма част от световната енергия. Традиционните връзки за сигурност със Съединените щати се запазиха – макар че те не бяха толкова надеждни, след като приоритетите на Вашингтон отново се промениха – което подтикна управляващите в Персийския залив да задълбочат контактите си с други гиганти като Китай. Отвъд лъскавата фасада на градските пейзажи, управлявани от изкуствен интелект, неравенството в труда продължаваше да съществува, а политиците се бореха със суровата реалност, че внезапен геополитически шок може да се отрази в целия свят.
Взети като цяло, тези царства образуваха планета от защитени съюзи и нелеки примирия. Неудържимият възход на технологиите – от квантовите компютри до автоматизираните фабрики – понякога изглеждаше като ослепително обещание за просперитет. И все пак на всяка крачка стари вражди и нови спорове подкопаваха доверието. Дори блестящата фасада на световните пазари не предпазваше от подозрения: макар че срещите на върха на лидерите понякога водеха до споразумения, по-дълбоките национални интереси често подкопаваха колективния напредък. Сред вътрешните хора – опитни дипломати, предпазливи инвеститори и отдадени наблюдатели – преобладаваха съмнения: може би светът е станал твърде сложен, за да може да се поддържат прости договори. Могат ли разнородните споразумения и половинчатите мерки наистина да предотвратят следващата криза?
По този начин историята на 2025 г. приличаше на велика, но разкъсана история на царства, които не бяха обвързани нито с пълна хармония, нито с открита враждебност. Във всяко от тях се появяваха величествени амбиции, които се сблъскваха със структурни недостатъци или продължителни страхове. Въпреки че все още не беше избухнал катаклизъм, усещането, че следващият обрат в сюжета може да наруши баланса, витаеше във въздуха. При всички разговори за създаване на големи съюзи и приемане на съвременните чудеса оставаше неясно дали тези разпръснати усилия ще се превърнат в по-широк и стабилен ред или скритите разломни линии неизбежно ще се пропукат под тежестта на толкова много амбиции.
В крайна сметка дали 2025 г. ще бъде стъпка към хармонично сътрудничество или нелека прелюдия към бъдещи конфликти, зависи от избора, който лидерите и обществата ще направят в този критичен момент. Търговските сделки и технологичното сътрудничество могат да предложат път към мира, ако са съчетани с истински усилия за преодоляване на неравенствата и регионалните огнища на напрежение. Ако не успеем, тогава заслепяващите, но антиутопични възможности на Хъкслианското утре рискуват да се сринат под тежестта на невзетите уроци на Ремарк за конфликтите. В това крехко равновесие се крие съдбата на многополюсния свят – свят, в който обещанието за сътрудничество се сблъсква с опасността от нови разделения.
Източник: ekipbg.com
