- Автор: Марк Флеминг-Уилямс
- 10 Sep 2020
- 58
- 6
Европейският проект е бил обречен винаги на неуспех. Европа е континент, разкъсван от географски бариери. Той не само е бил две хилядолетия в постоянни вътрешни войни, но е оставил и писмен спомен за тях, информиращ всяко поколение за всеки от онези моменти, когато предците им са били ощетени. През вековете тук са се издигали и падали велики империи, оставящи след себе си различни групи от хора с различни истории,езици и култури. Всеки проект, целящ сливането на тези различни култури в едно монолитно състояние, при това за период от само 70 години, е обречен по принцип.
Географски и културни разделения в Европа
Европа е била бойно поле за народи и племена в продължение на две хилядолетия, но географските бариери значително влияят върху фомиралите се днес културни групи, което е видно от разпределението на езици из континента в днешно време. Кризите изобилстват и въпреки че всички те имат различни фасади, всяка една от тях произтича от все същия основен проблем. Гражданите, в крайна сметка поставят на първо място своите национални и регионални идентичности над наднационалната мечта.Дълговата криза и повтарящите се страхове от "грекзит" бяха породени от въвеждането на еврото през 1999 г. и днес излагат на показ нежеланието на Северна Европа да субсидира повече Юга.
Референдумът Brexit, насрочен за юни се корени в разширяването на Европейския съюз през 2004 г. и в последвалата вълна от полска имиграция във Великобритания. В същото време, на фона на продължаващата миграционна криза, националните лидери успокояват своето население като заобикалят европейските правила, издигайки повторно граничния контрол в името на спирането на потока от бежанци на тяхна територия. Във всички тези ситуации водещите фактори са едни и същи. Движещите сили в Европа са национални по характер и страните в крайна сметка ще поставят своите собствени интереси на първо място.
Днешните проблеми бяха предсказуеми и прогнозируеми.Следващата стъпка обаче е по-трудно да се предвиди. След като се откроиха вътрешните дефекти на системата, може да се твърди, че тя е неустойчива, но, за съжаление, дефектите не указват точните обстоятелства, които ще доведат до рухването на системата. Съществуват много различни пътища, по които ЕС може да се разпадне в сегашната му форма. Например недоволното население може да избере националистическа партия като Националния фронт във Франция, който би могъл или да извади страната от ЕС или да направи съюза толкова неуправляем, че той да престане да функционира. Може би най-вероятният сценарий на този етап би бил ЕС да оцелее като призрак на предишното си аз, игнорирайки вътрешните си закони и снижавайки контрола до такова ниво, че да упражнява само леко влияние върху своите страни членки.
Къде ще се запази интеграцията?
Точните обстоятелства за края на Европейския проект са все още неясни, но има някои известни истини, които със сигурност ще надживеят Европейския съюз в сегашната му форма. С тяхна помощ могат да се прогнозира бъдещото състояние на нещата. Тези фундаментални реалности произтичат от по-дълбоки, непроменящи се фактори, които ще обединят някои държави според основните им цели; това са същите фактори, които ограничават продължителността на живот на европейския проект. Като съдим по тях, може да предвидим кои страни ще излязат от отслабения или разграден ЕС като съюзници и впоследствие най-вероятно ще се отчуждят заради преследване на собствените си интереси, когато се освободят от задължаващите условия на ЕС и интеграционните му идеали.
Най-добрата територия за начало е регионът Бенелюкс. Белгия, Холандия и Люксембург, които играят ключови роли в европейската геополитика и открай време служат като територия между двете големи континентални сили на Европа - Франция и Германия. Всъщност европейският проект започва именно в региона Бенелюкс. Белгия и Люксембург формират икономически съюз през 1921 г., а преговорите за митнически съюз с Холандия започват през 1944 г., преди края на Втората световна война. Точно заради войната се ражда идеята за създаването на Европейския съюз, след като страните от Бенелюкс заедно с двата съпътсващи ги гиганта и Италия се събират за създаване на съюз, чрез който да се предотврати повторението на такива катастрофални конфликти. За изминалите 70 години се минава през обединението на Германия, а Франция преживява три нашествия и като резултат всички членове на новоизлюпения съюз са потърпевши. Днес обаче, 70 години по-късно и без повтаряне на подобни катастрофални конфликти тяхната стратегия изглежда работи.
Така страните от Бенелюкс, Франция и Германия ще бъдат мотивирани да продължават усилията си за по-добра интеграция. Хванати между две икономически сили, страните от Бенелюкс ще искат да си осигурят тяхното приятелство. Междувременно, съперничеството между Франция и Германия също ги събира заедно. Въпреки това факт е, че именно френско-германската връзка е една от най-големите разломни линии в сегашния ЕС, което означава, че една по-малка версия на съюза ще има същия недостатък.
Италия обаче този път няма да бъде поканена в тази по-малка версия на съюза. От една страна, тя не притежава същите геополитически характеристики, тъй като е безопасно защитена зад алпийската стена. Освен това третата най-голяма икономика в еврозоната е в центъра на кризата с държавните дългове и с имиграционната криза, но най-вече Германия не проявява желание да остане прикрепена към задлъжнялата Италия, нито към Испания. Френско-германско-бенелюкският съюз е вероятно наследникът на еврото и, ако валутата продължи да съществува, той ще запази интеграционната идея на ЕС. Той ще приеме по-положителна позиция към свободната търговия от своя предшественик с Холандия и Германия, които нямат протекционистките нагласи на Белгия и на Франция, лишена от традиционните си средиземноморски съюзници. Този „главен“ съюз ще бъде център на тежестта за бъдещите важни решения за континента. Във времената след обединяването си през 1871 г., Германия доминира над континента и изглежда готова да продължава да го прави за още поне няколко деситилетия.
Европейските търговски зависимости: Германската фабрика
През последните две десетилетия Германия направи себе си незаменим център на европейската търговия. Тя е главната дестинация за износ на 14 европейски държави и същевременно е най-големият износител към 15 държави. Междувременно съществуват и други аналогични търговски зависимости - например между Ирландия и Обединеното кралство, както и между Португалия и Испания.
Анализът е на Марк Флеминг Уилямс за частната компания за глобални разузнавателни анализи Стратфор, базирана в Остин, Тексас, САЩ.
Виж целия текст ТУК
