Споразумението ЕС/Турция през турски очи

А всичко това се концентрира в ситуацията с т.нар. бежанска криза и решения в Брюксел да се търси изход чрез споразумение с Турция. Споразумение, което вече се определи като „плащане на данък спокойствие“ чрез отказ от Копенхагенските критерии.

Или както се каза в „Монд“, „ЕС сменя курса, като затваря портата и дава част от ключовете на Турция, която отново става Високата порта“. Един вид възражда се нов Източен въпрос, който навява спомени и за ексосманската империя.

Спорно е дали Европа сега е по-жалка, отколкото е била някога, но е интересно как в самата Турция се коментира преговорният процес ЕС/Анкара. Веднага прави впечатление, че повечето турски медии не крият, че са станали свидетели на нещо, което „въобще не можехме да очакваме“. Турция кандидатства за членство в ЕС от десетилетия, но процесът от години е сринат. Считат, че сега само „политическа воля“ е допринесла за преодоляване на препятствията. Смаяни са, че само допреди година те не са могли да си представят, че турските граждани ще могат да пътуват до Европа без визи. Беше „просто мечта“ казват наблюдателите. Днес твърдят, че на практика се осъществява основният лозунг на управляващата ПСР - „Мечтите стават реалност“.

Странното е, че коментарите не са само в проправителствените медии, а и в онези, които се опитват да заобикалят наложени от управляващите правила. Разбра се, че опитните турски анализатори си дават сметка, че „политическа воля“ означава просто политически интереси.

Те знаят, че преди време, „още от първия ден на своето управление“, Меркел бе против членството на Турция в ЕС, но днес ги екзалтира с новата си главна роля в процеса на съживяване на присъединителния процес. Едва ли си е сменила идеите. Просто са се променили условията, което води до смяна на подхода в преследване на собствени интереси. Поне така разсъждават някои при съседите. И се опитват да си обяснят причините.

Считат, че Меркел е преценила, че за поставянето на бежанския поток под контрол е необходимо на всяка цена да се сътрудничи с Турция. А ограничаването на това сътрудничество само в рамките на финансови компенсации няма да е достатъчно на Анкара. И затова трябва да се направят редица отстъпки в процеса на присъединяване. Разбира се, че „осъществяването на тези отстъпки няма как да направят Турция член на ЕС от днес за утре“.

В тази връзка няма как да не се припомни необходимостта от убеждаване на Кипър да смекчи политиката си на вето по отношение на Анкара. Което никак не е сигурно, че може да се увенчае с успех. Още повече че турското обществено мнение остава някак встрани от всички тези пазарлъци колко и кои глави да се отворят в процеса на присъединяване. Дори и да става въпрос за „Демокрация“ или „Сигурност“.

Турците се интересуват преди всичко само от отпадане на визите за пътуване в Европа. Без значение, че голяма част от турските граждани нямат паспорти. При всички случаи точно тази част от турските искания ще предизвика неописуемо въодушевление и задоволство. Поне така казват редица турски наблюдатели. Но критериите за отпадане на визите са 72 на брой и едва по една малка част от тях има известен напредък в изпълнението.

Ясно е, че нито до юни, нито до октомври, а даже и след година тази критерии няма как да бъдат изпълнени. И точно тук идва нещо особено интересно. Според турски коментатори, ако в ЕС надделее политическата воля, т.е. ако интересите го налагат, Брюксел можел да си затвори очите, дори и да не са изпълнени критериите. Защото, представете си, „Европа знае, че ако Турция натисне копчето, машината може да се задвижи с неочаквана скорост“.

Европа си траела за отстъпленията в областта на демокрацията, така че няма нищо ново под слънцето. „Достатъчно е Турция да изпълни най-важните критерии“, т.е. да ограничи преминаването на бежанския поток. Логиката на ориенталския пазарлък е малко сложна за разбиране от свикналите на други правила европейци. Но често точно този пазарлък е носил дивиденти на страни като Турция.

Първо се създават условията, а после се поставят определени искания, които по принуда трябва да се изпълняват. Който е недооценил, подценил, пропуснал, разсеял се в стремеж за бързи печалби, предоверил се е или просто не познава манталитета и историята на стоящия от другата страна на преговорната маса, той плаща с лихвите, и то без отлагане. Защото ножът е опрял до кокала.

Още повече че по-голямата част от тези мигранти, които са болката на ЕС днес, са от страни като Афганистан, Пакистан, Ирак, Магреба, т.е. не са от Сирия и това налага самата Турция да променя своя визов режим. Което не е европейска грижа, но ще наложи известни корекции във външната политика на Анкара. Или по скоро на амбициите й за първостепенна роля в региона на Близкия изток.

Според турски медии за Европа отпадането на визите не е „страшен сценарий“ и ЕС е на мнение, че „турците няма да се излеят в Европа“. Европа по-скоро се притеснявала, че поради събитията в Югоизточна Турция, т.е. заради водената там гражданска война, голям брой кюрди ще поемат пътя на бежанците.

А другата тревога на ЕС били опасенията, че симпатизантите на „Ислямска държава“, които са турски граждани, могат да стигнат лесно до Европа след отпадането на визите. Някак безпроблемно им изглежда в Анкара постигането на успех по този щекотлив въпрос. Защото радостта от отпадането на визите ще се отрази особено положително върху имиджа на управляващите и те отново ще кажат, че „превръщат мечтите в реалност“. Изведнъж турците някак ще се изравнят с европейските граждани и това ще бъде нов коз в ръцете на екипа Ердоган/Давутоглу. И без това, смятат в Анкара, турците получават по около 700 хил. шенгенски визи годишно за пътувания в Европа.

Отговорът на въпроса „какво предпочитате – безконтролен мигрантски поток или краткотрайни посещения на турски граждани“ за Турция изглежда лесен. И са убедени, че безвизов ЕС за Анкара не е толкова далечна мечта. И какво излиза? Козовете са в ръцете на Ердоган, ЕС няма полезен ход, властта в Турция укрепва позиции чрез постигане на „лесни решения“ като отпадането на визите и дори не се замисля за изпълнение на някакви си 72 критерии, които европейците са приели за „ценности“ и твърдят, че ги отстояват безусловно.

Веднага наум идва мисълта за баницата, т.е. „не е виновен онзи, който яде баницата, а този, който му я дава“. Този политически покер явно не е по силите на днешните европейски лидери. Справка - резултатите от проведените тези дни регионални избори в Германия. След като набира скорост партия като „Алтернатива за Германия“, значи има нещо сбъркано в европейските политики. Дали пък онзи наш интелектуалец, който иска непрекъснато „Картаген да бъде разрушен“, не е прав? Само че процесът трябва да започне на европейска почва, за да се получи и у нас. Така сме свикнали, защото така са ни научили.

При турците е различно. Видно е. Но в крайна сметка всеки пие горчива чаша, ако надскочи боя си. Дори империите, особено бившите. Европейската цивилизация е създавана векове и никак не е сигурно, че ще рухне лесно и без съпротива. Просто „политическата воля“ може да се прилага от други. Засега да изчакаме до 18 март, после ще има нови порции коментари.