Изострените дебати за или против строежа на газопровода „Южен поток“ на българска територия отново повдигнаха темата за митологизираната славянска дружба. Имат ли място международните отношения в братската връзка на славянските народи и защо България предаде жертвоготовната Русия за благоговението на САЩ?
<p>Нямам идея как ще завърши ситуацията с газопровода „Южен поток“.</p>
<p>Естествено разбирам логиката на случилото се. България е под външен натиск, принуждаващ я да се оттегли от проекта.</p>
<p>Ясно е кой и защо приложи този натиск.</p>
<p>Само най-големият наивник ще пропусне връзката между зачестилите визити на американски сенатори и последното изказване на българския министър-председател Пламен Орешарски относно "Южен поток". Имам предвид предсказуемостта на българското решение за оттегляне от проекта.</p>
<p>България се е отказвала по подобен начин в продължение на векове. Братята от България на няколко пъти в миналото, меко казано, продаваха Москва за жълти стотинки.</p>
<p>Всеки път действията на България спрямо големия й брат потвърждават, че жертвите на Русия в името на славянофилията не са нищо повече от неизличими ментални проблеми тип "Достовески", които нямат общо с истинските руски политически интереси.</p>
<p>Само си спомнете колко много руски животи са пожертвани за сметка на България, Сърбия, Чехия, Словения и Черна гора – и колко безсмислено изглежда това днес.</p>
<p>Най-подходящият термин за този феномен е „достоевщина“ - отнесено към героите на Достоевски. Това се отнася до някой, който безкористно спасява другите, знаеки, че няма да получи дори благодарности за това.</p>
<p>"Дори, казва писателят, е възможно да отнесеш някоя и друга ругатня".</p>
<p>Обикновените руснаци имат лесен начин да разрешат проблема: те просто изтриват от паметта си тези неприятни епизоди от историята.</p>
<p>Например, фактът, че България воюва срещу Русия и в двете световни войни.</p>
<p>Малко хора си спомнят този интересен факт.</p>
<p>И ако се случи да бъде напомнен, те веднага ще те смъмрят и ще кажат: "Е, малкият ни брат се държи малко неприлично. Животът е такъв понякога".</p>
<p>Може би именно това непрекъснато опрощаващо настроение подтиква нашите славянски братя многократно и открито да отхвърлят Русия.</p>
<p>Междувременно диалогът между Москва и София, Белград и Прага често прилича на този между братята в книгата "Облакът Атлас".</p>
<p>Ситуацията с "Южен поток" се различава от останалите и се усложнява от факта, че България също има интерес от потока на руски природен газ.</p>
<p>Разбира се, София иска да угоди на Вашингтон, но не може да изкара зимата без топлина.</p>
<p>Иначе казано: или новият "по-голям доведен брат" ще трябва да помогне на София, което изглежда малко вероятно, или България ще трябва неохотно, ако ще временно, да сключи мир с кръвната си роднина.</p>
<p>Москва отново ще отвори ръцете си за нея. Това е то братската дружба!</p>
<p>Много от нашите "братя" потърсиха членство в Европейския съюз и НАТО и дори се присъединиха към санкциите за Русия.</p>
<p>Разбира се, те имат правото да участват в "Европейския концерт на силите", ръководен от маестро САЩ.</p>
<p>И, разбира се, те никога не ще свирят първа цигулка в този оркестър, но биха се наредили да звънят по триъгълника от време на време.</p>
<p>Добре ще е Русия най-накрая да се успокои и да помисли за своите собствени интереси.</p>
<p>Всъщност не е само добре, но е и крайно време да се случи, тъй като народът на Русия чака това от дълго време.</p>
<p>И между другото повечето руснаци също са славяни и ще е хубаво московските лидери най-накрая да покажат малко любов и към тях.</p>
<p> </p>