Да структурираме проблемите:
- Всяко физическо лице, което пожелае да организира пътуване за група, да води някъде туристи и да им взима парите, може да си направи Фейсбук страница, да даде своя лична банкова сметка, да събере желаещи и да се обяви за „водач“. Такива „организатори“ не носят отговорност, не дават гаранции, не плащат данъци и са част от онази постоянно растяща сива икономика. Фантомите провеждат пътуванията, защото от това печелят много добре, а на всички въпроси за незаконна туроператорска дейност, са се научили да отговарят, че събират приятели по интереси. Това, че предлагат пакетна услуга, не интересува абсолютно никого в държавата.
- Всеки представител на светлия бизнес – хотелиер, туроператор, турагент, е изправен пред абсурдите, предвидени в наредба Н-18, която регулира електронните магазини и софтуерите за управление на продажби (СУПТО). И тъй като министърът на туризма Николина Ангелкова никога и в нито една ситуация не е заставала на страната на бизнеса, едва на конференцията на Travel Academy за първи път на данъчните започна да им става ясно за каква гигантска каша става дума. Нито една среща с експерти-икономисти и финансисти в министерство на туризма не е разяснила спецификите в работата на този бранш, които да бъдат взети под внимание.
- Трудности създава регистрацията на електронните магазини. Ако една фирма управлява резервационната система на 200 хотела например, за всеки от тях фирмата трябва да регистрира отделен магазин и отделен касов апарат и за всяка онлайн продажба да щракне физически издаването на касов бон (и да го хвърли в кошчето), защото купувачът е в Лос Анжелис или в Белград, например. По този начин фирма, която работи от един компютър и управлява цялата си дейност, която е надлежно документирана, се налага да купи 200 или повече касови апарати, които да сложи в едно помещение и всеки от тях да печати бележка за съответния магазин.
- За да е объркването пълно, изобщо не е ясно какво прави хотел, който предлага специализирана услуга като здравни процедури, които се изпълняват от хабилитирани медицински лица, лицензирани от Министерство на здравеопазването.
Под общата цена, която получава клиентът, работят три отделни компании – настаняване, ресторант и медицинска услуга. Те би трябвало да представляват три отделни магазина, а по закон са и с три различни ДДС, но дейността им може да съществува само като цяло. Никой от НАП не може да отговори на въпроса кое е СУПТО.
Иначе темата за медицинския туризъм е изключително скъпа на Ангелкова, но тя самата няма и повърхностна идея за какво иде реч.
- До края на юни трябва да бъдат лицензирани електронните магазини. Ако хотелът работи със софтуер на чужда резервационна система, то тя няма нужда да бъде лицензирана, а само да бъде подадено уведомление. Но ако работи с българска, тя вече се нуждае от лиценз и отделен касов апарат. Ако хотелът работи с десет различни системи, вече са нужни десет апарата.
- Ако турагент продава 100 туристически продукта и той печели единствено от процента, който получава срещу всяка направена продажба, той вече трябва да подсигури касов апарат за всеки от тези хотели.
- Много от хотелите се рекламират посредством глобални онлайн канали и няма как да предположат точно коя платформа и в коя точка на света ги предлага. Хотелиерът може да подпише договор с пет платформи като Booking, например, но на колко свои под компании този глобален търговец ги предлага, никой не може да каже. Според НАП обаче, всеки хотелиер трябва да посочи всички сайтове в света, които го продават, което всъщност е непроследимо.
- В същото време няма никакъв проблем в Booking да се предлагат частни жилища, подобно на Airbnb, а така могат да се продават цели апарт-сгради, които заобикалят цялото законодателство.
- Българските софтуерни компании, които създават продукт за електронни магазини вече са солидарно отговорни с потребителя за настъпването на какви да е пробиви и злоупотреби. Ако това се случи, софтуерният производител губи лиценза си, а търговецът трябва да си подпише нов договор за друг лицензиран софтуер. В резултат: фирмите, които разработват такъв софтуер, отказват да работят с хотелиери. От НАП коментират, че това не може да е техен проблем.
- Цялата налична информация за местоположението, името и данните на всеки гост са достъпни от НАП по всяко време. Няма никаква гаранция, че заинтересовани страни няма да „откупуват“ информация за хора, като тя може да бъде използвана по много нерегламентирани начини. Реално не е нужно системата да бъде „пробита“ – достатъчно е да бъде намерен един „гладен“ служител на НАП.
Още по време на конферентната програма на Travel Academy опитни и дългогодишни служители в туристическия бранш започнаха да търсят разрешение на бъркотията и най-лесният ход е регистрация на фирмата в друга държава, респективно - и плащането на данъци в тази държава. „Преместването“ в Естония, например, струва 100 евро. В държава с отлично работещо електронно правителство, спокойствието е гарантирано. Втора възможност е регистрация на Британски Вирджински Острови. Дължими са 1,5 процента от оборота на фирмата и това е всичко. По-наблизо, отново срещу 100 евро е също и в Румъния. И така, както преди време гръцки фирми се регистрираха в България и пак си оперираха на своя територия, същото предстои да се случи и в сферата на туризма у нас.
За годините работа в Министерство на туризма, систематично и последователно от институцията бяха уволнени абсолютно всички истински експерти в бранша. Така се стига да безумието на ведомството бизнесът да засилва заетостта чрез 30% намаление на цената за настаняване – за всеки два дни, третият да е безплатен. Така не само се удря по политиката за промоционални цени за ранни записвания (те са до минус 15 на сто, а не с една трета!), но е открито признание, че туризмът потъва.
Хората, които не само от години работят в бранша, но са постигнали свои успехи, са не по-малко засегнати от общия срив в сектора и той се дължи на пълната липса на идея за дългосрочно развитие.
Гавра и потресаващ непрофесионализъм са „дигиталните“ демонстрации на ведомството. Програмата, която представя винения туризъм е на технологично ниво за ученици, грамотни в писането на софтуер, на ниво пети или шести клас.
В същото време Елица Стоилова от Umni.co, изгражда първият chatbot за Пловдив. Chatbot е сборна дума от Chat и Robbot или робот за чатене. Човек в реално време пита интелигентна онлайн базирана програма какво го интересува, а отсреща получава актуална информация на мига – с направления, карти, работно време, водене и т.н. Ако някой зададе въпрос с несъществуващ отговор, системата веднага изпраща въпроса към разработчиците, които в реално време научават, че се търси още нещо и веднага започват да разработват отговора.
Този чатбот е първи за България, но това е модерният начин за всеки турист да се оправи на напълно непознато за него място. При желание от страна на туристически обекти като музеи и галерии, например, още с пристигането си, туристът може да си сложи собствените слушалки и да мине на аудио гид с приближаването към всеки от показаните експонати.
На Travel Academy, около 500 представители на частния бизнес демонстрираха чрез опита си, че няман нужда нито от министерство, нито от празнодумен министър, за да си вършат ефективно работата и то въпреки всички пречки и неуредици, които се създават по трасето.
Бизнесът и министерството се движат в отделни пътеки: едните вършат работа, а министерството раздава плажове.
Единно бе мнението на участниците, че стартирането на системата ЕСТИ за електронно отчитане на регистрациите на гостите във всяко лицензирано място за настаняване (с повече от 10 легла) по никакъв начин няма да доведе до изсветляване на сивия сектор в хотелиерството.
На практика целият бизнес, който е на светло днес, ще продължи да бъде на светло и утре, но вече е спорно дали ще продължи да плаща данъци в България или в друга държава. Всеки, чието хоби е туризмът, ще продължи да продава измислени лично от него пакети, да води със себе си хора, успешно да печели от това и очевидно в държавата ни няма система, която да предотврати дейността на сивия сектор.
Факт, видим от данните на Националния статистически институт е, че при 11 млн. чуждестранни туристи, посетили страната ни през 2018 г., на хотел са отседнали малко над 3,5 млн. туристи.
Възможностите са две: или като туристи броим всички българи, които трайно живеят зад граница или незаконното хотелиерство е на първо място в света, като ние не можем дори да предположим къде потъват „туристи“, повече на брой от населението на страната.
Отливът на български туристи се дължи на протеста им да бъдат третирани като втора ръка гости в продължение на десетилетия; на лошата инфраструктура, която е такава извън всяка пътна артерия, която не е минала през тържествено откриване със специално рязане на лентичка; на ниското качество на обслужване и не на последно място – на мръсотията около обектите. И макар новата национална повеля е за насърчаване на вътрешния туризъм, това със сигурност не може да се случи нито с намаление на цените с 30 на сто, защото въпросът на туристите от много години е не „къде ще спя?“, а „какво да правя?“ Архаизмът в предлагането на продукти е още една котва за развитието на туризма ни.
Липсата на ангажимент към бранша от страна на министъра Николина Ангелкова и всички нейни експерти вече доведе до пълен хаос в изпълнението на изискванията на НАП, защото никой не ги е информирал какви са спецификите на този бранш.
Остават две възможности: НАП адски бързо да се научи и да промени изискванията за фискално отразяване на сделките към целия сектор или данъчна миграция. И в двата случая министерството е ненужно.