- Автор: Гласове
- 25 Юли 2022
- 2518
- 11
Автор: Кристина Патрашкова, "Филтър"
Този текст реших да напиша от първо лице. Не защото е първото дело, което съм завела в живота си, а тъй като поводът ме караше да се чувствам унизена дълго време. Става въпрос за скечове, които се излъчваха в „Шоуто на Слави“ в продължение на години. Главен прототип в тях бях аз. В скечовете Трифонов, сценаристите и някои от актьорите не иронизираха поведенинето ми, журналистическите ми позиции, идеите ми, а се занимаваха по пошъл начин с интимния ми живот. Същите хора, които години наред се оплакват, че са жертва на жълтата преса, се ровеха в чаршафите ми и твърде бездарно се правеха на фройдисти. Скечовете бяха толкова пошли, че дори професор от Харвард не би могъл да ги подложи на контент анализ, за да открие поне едно смислено послание зад долнопробния замисъл.
Със самия Слави никога не съм била близка, но се познавахме. Гостувала съм в негово предаване, дори го интервюирах за книга, посветена на героите на прехода. Там той бе представен като положителен герой. Драстичната трансформация в отношението му към мен ми беше необяснима, но това няма значение. Важен е прословутият морал, който политиците ни, какъвто е самият Слави днес, се бият в гърдите, че възраждат.
Унижението на човешкото достойнство съществува, откакто свят светува. Хората на изкуството са единствените, които са извлекли полза от тази умствена перверзия, за да създадат някои от най-забележителните литературни, кино и театрални творби. С идеята да ни помогнат, макар че в това свое начинание търпят по-скоро провал.
Правя важното уточнение, че заведох делото преди Трифонов да влезе в политиката. Дори не съм допускала в онзи момент, че има подобни намерения. Този факт е съществен, защото делото не е реакция на поведението му във властта и ролята на оглавявания от него „Има такъв народ“ в нея.
През 2021 година Софийският градски съд прецени, че съм претърпяла неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. Последваха две жалби. Първата от моя адвокат – известната юристка Екатерина Димитрова, която обжалва неуважената част от частичния иск в размер на 50 000 лева (при пълен размер от 300 000 лева). Адвокатите на Трифонов пък също обжалваха въобще присъдата с мотива, че това били скечове и не следвало от това да съм претърпяла вреди. В крайна сметка втората инстанция – Софийският Апелативен съд уважи искането на моя адвокат и осъди „Седем-осми“ АД да заплати 50 хил. лева. С разходите и лихвите по делото присъдата ще набъбне на над 60 хиляди лева.
Сумата е внушителна, но не тя е най-важната в случая. Радвам се, че правото възтържествува – обидите към жена на сексуална основа не само са недопустими, но трябва да бъдат наказнани възможно най-строго. Възнамерявам да даря голямата част от парите на фондацията на името на моя баща професор Тодор Патрашков. Всяка година фондацията награждава лекари от Военно-медицинска академия, където той работеше дълги години и даряваше живот на хиляди хора. Смятам, че е много важно да бъдат поощрявани добрите практики в медицината. Днес хората и обществото са болни физически и нравствено, и всякакви подобни каузи могат да са от обществена полза.
Парадоксалното е, че въпреки съдебните решения на две инстанции долнопробните скечове, в които аз съм героиня със собственото ми име, продължават да се въртят като видеа в интернет. Което ще бъде повод да заведа иск и срещу иначе уважаваната от мен телевизия Би Ти Ви, където съм работила. Още повече, че предаваннията на Трифонов, които се излъчваха в ефира й, бяха записвани предварително и гледани от редактори, чиято задача е била да следят дали неоснователно са обиждани хора, на които се лепят грозни квалификации и те търпят тежки имиджови щети. Очевидно критериите им са били като на Слави и компания.
Правя публично достояние тази история, защото в нея се оглежда моралът на известни водещи и сценаристи, които в близките години, а и сега, са част от четвъртата власт. След това влязоха в изпълнителната и законодателната власт. Подчертавам отново, че тогава не ми бяха известни политическите им амбиции. Думата ми е за всеобщия морал – на журналисти, политици, на дрогирани по пътищата шофьори, на съседа от горния етаж. Моралът е големият ни дефицит, заради който затъванаме в най-голямата криза – на собствентото си съществуване.
Иначе смятам Слави за талантлив шоумен, дори съм съгласна с някои от идеите му. Проблемът е, че за него моралът не е на върха на копието, ако перифразирам Сервантес. А само тогава се постигат целите. Важно е, разбира се, те да са в името на доброто.
