Сирия: Путин е майстор на играта

Сирия: Путин е майстор на играта
Несъмнено Владимир Путин не е нито голям демократ, нито яростен хуманист. Но той безспорно е фин стратег с нужната доза хладен цинизъм, който подобава на реалполитиката. Обявявайки във вторник, 15 март, изтеглянето на по-голямата част от руските въоръжени сили от Сирия, той направи майсторски ход. Ако Башар ал Асад и иранците са били предупредени, изглежда че Западът бе напълно изненадан.

 

Всичките 4000 войници и петдесетината руски бойни самолети, които се намират в Сирия, няма да се приберат веднага в родината. Руски военни ще останат в базите в Хмеймим (близо до Латакия) и в Тартус, и двете, разположени в сърцето на земята на алауитите. Ще останат и противовъздушни батареи С 400, за да ги защитават. Мащабът на операцията ще бъде определен в следващите дни. Но само няколко часа след новината за изтеглянето, руските телевизии показваха надълго излиянията на семействата, дошли да посрещнат екипажите, които се прибират в страната.

На фона на една твърде предпазлива Америка, на една безсилна Европа и на една Франция, която е изчезнала от радарите, Путин маневрира. Изтегляйки голяма част от своите въоръжени сили, той отправя четири послания.

 

Първото послание: Русия не възнамерява да повтори сценария със затъването в Афганистан през 80-те г.

 

Сирийската експедиция не струва скъпо: 3 до 4 млн. долара дневно (1 до 1,5 милиарда годишно), т.е. 2 или 3 на сто от руския военен бюджет. Поносима цена, но не незначителна - особено дългосрочно - за руската икономика, засегната тежко от падането на цените на петрола и международните санкции, свързани с украинската криза. Руската армия няма средства за една продължителна интервенция, която използва инвентар и хора.

 

Второто послание: Русия стана отново световен актьор.

 

Както по време на Студената война, сериозните неща вече се разискват пряко между Москва и Вашингтон. Обама и Путин взеха решение за примирието, влязло в сила на 26 февруари, прелюдия към преговори, които започват тези дни в Женева. Изтегляйки военните си части, руският президент се прояви като миротворец. Допълнително той маргинализира ролята на Китай, който въпреки демографската и икономическата си сила, все още не играе с големите в света.

 

Третото послание: Москва не е женена за Асад.

 

Разбира се, руснаците (и иранците) спасиха режима. Но те винаги са подчертавали, че искат да избегнат разпадането на сирийската държава, както това се случи в Ирак с американската интервенция. Изтеглянето, дори и частично, е силен сигнал и предупреждение, което значително ща ограничи полето за маневри на Дамаск. Целта очевидно е да се намери приемливо политическо решение, което да предотврати хаоса.

 

Четвъртото послание: Русия е отговорен партньор в Сирия и… в Украйна.

 

Официално няма никаква връзка между двете кризи. Дипломатите се кълнат с ръка на сърцето, че двете досиета са строго разделени. Вдигането на част от европейските санкции срещу Русия е свързано с прилагането на споразуменията “Минск 2”, сключено в Нормандския формат между Украйна, сепаратистите и Русия, под егидата на Франция, Германия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Показвайки своите добри намерения, Путин несъмнено улеснява отношенията, докато няколко европейски страни са все по-колебливи спрямо продължаването на санкциите срещу Москва. Руското изтегляне от Сирия би трябвало да намали и напрежението с Турция, наследствения враг на Руската империя, и да подобри отношенията със страните от Персийския залив, сред които и Саудитска Арабия. В замяна на това той рискува да увеличи значително влиянието на Иран, който ще остане - най-малкото засега - единственият безусловен съюзник на Башар.

Превод от френски: Галя  Дачкова