Сирийската равносметка за Путин

Снимка: ТАСС

Преди седем месеца, когато руските Въздушно-космически сили започнаха да нанасят удари по територията на Сирия, тезата на Кремъл бе, че вземайки директно участие във войната срещу „Ислямска държава”, Русия унищожава терористи, които в бъдеще ще имат потенциала да се прехвърлят на нейна територия. Днес ще видим, че поне руските медии ще забравят това клише. То вече е неудобно, просто защото не оправдава прекратяването на операцията. Ще бъде подменено с други аргументи. Които също едва ли ще бъдат откровени.

Защото в Сирия Путин показа много повече, отколкото декларира. И това бе истинската му цел. Ако систематизираме причините, които го накараха да влезе в конфликта, те могат да бъдат подредени в пет групи:

• Да демонстрира равнопоставеност със САЩ в стратегически план. Това се постигна, като Русия се прояви като сила, способна да води бойни операции далеч от собствената си територия, ръководейки се изключително от суверенното си разбиране за определяне на националните си интереси.
• Да демонстрира равнопоставеност със САЩ в тактически план в рамките на конфликта. Отстъпвайки в много отношения на американската военна мощ, но умело съчетавайки всички налични ресурси, Москва показа капацитет да влияе на ситуацията в Сирия дори в по-голяма степен, отколкото Вашингтон.
• Да демонстрира конкретни параметри на военната си мощ. Шумно осветяваните от руските медии удари с използването на стратегическа авиация и крилати ракети не бе за сплашване на „Ислямска държава”, а имаше друг адресат.
• Да заздрави, доколкото е възможно, режима на Асад и същевременно да отправи ясно послание към персийските монархии и Турция, че не ще им бъде позволено да си разиграват схемите в региона в ущърб на руските интереси.
• Да не се позволи установяването на ново управление в Сирия, което да бъде способно да умиротвори страната и да направи възможно преминаването на петролопроводи и газопроводи през територията си.

Резултатите от операцията оправдаха възлаганите ѝ очаквания. Тя постигна:

• Повишаване на международния рейтинг на Русия в политически и военен план; Сирия бе превърната в руско-американски кондоминиум, което пък: 
• Девалвира усещането за американската глобална мощ; на Вашингтон очевидно вече е нужен равноправен партньор, за да се справя с определени кризи; което си е прецедент.
• Значително укрепи позициите на Асад; той успя да завземе не само важни територии, но и поддръжниците му получиха морална устойчивост, че не са сами; мнозина колебаещи се преминаха към лагера на режима.
• Разцепи окончателно опозицията на умерена и радикална, което гарантира, че дори Асад да бъде свален, мир в Сирия трудно ще бъде установен.

Трябва да се отбележи, че по време на операцията бяха избегнати значителни рискове:

• От въоръжен конфликт с коалицията, предвождана от САЩ.
• Бе локализирана ситуацията със сваления Су-24 от турските ВВС.
• Като цяло бяха минимизирани човешките загуби.
• Не бяха допуснати терористични атаки на руска територия, което щеше да рефлектира върху вътрешните устои на Путиновото управление; сваленият над Синайския полуостров руски пътнически самолет остана изолиран случай и дори бе аргумент защо терористите в Сирия трябва да бъдат бити.
• Установявайки определени форми на диалог с американците и европейците, Кремъл не допусна да се инициира дискусия за налагане на нови санкции на Русия, този път поради действията в Сирия. 
• Бе запазен коректният тон с монархиите от Персийския залив, най-ярките противници на днешната сирийска власт.
• Не се допусна прекалено обвързване с Иран и "Хизбула". Путин определено има претенцията да използва двете сили, а не сам да се превръща в тяхно оръдие и да къса доверителните си отношения с Израел.

За Путин е ясно, че е трудно дълго време да се запазва подобен баланс на ефекти и последици от руската военна намеса. Затова и се реши да изтегли авиацията си от Сирия, докато споменатите условия са налице. Така той:

• Сваля обвинението, че руските въздушни удари се явяват пречка пред мирния процес в Сирия. Неслучайно решението му бе взето в деня на стартирането на поредния кръг от мирни преговори в Женева.
• Създава се ореолът, че руската военна намеса е инструментът, който е провокирал мирния процес, и неговото стартиране изчерпва от смисъл и продължаването военните действия. (Това вече е лайтмотивът за руските официални медии.) Подтекстът е, че руската интервенция носи продуктивни резултати, за разлика от американската.
• Москва вече трудно може да бъде обвинявана, че има отношение към бежанските потоци към Европа.
• Успокоява самите руснаци, че нов „Афганистан” не предстои и че няма нищо страшно в провеждането на военни кампании, далеч от собствената територия като способ за защита на националните интереси.
• От което пък следва, че разходите за отбрана е оправдано да нарастват независимо от икономическите проблеми на Русия.

За Путин бе важно решението му да прозвучи като сензация. За да не остане и сянка от съмнение, че е взето под чуждо внушение. А в свой си стил руския президент без съмнение ще се опита да го интегрира в някаква по-глобална схема, за да повиши многократно неговата стойност. Дали това ще бъде някакъв план за сближаване със Запада, или вземането на ролята на модератор за Близкия изток, предстои да видим.