Сигналите на Джо Байдън в Турция и нейните червени линии

Дали за Хитлер „бащата на турския народ” Кемал Ататюрк е бил „пътеводна звезда” при утвърждаването му като Fuhrer und Reichskanzler, или Ердоган е убеден, че времето на Хитлер е онова, което му дава основание да твърди, че „по света има примери”, при които унитарната държава е съвместима с президентска република (негова мечта и последователно следвана идея), не е нищо повече освен красноречив детайл от пейзажа напоследък. Днес Давутоглу казва, че всяка година 3 млн. турци посещават Германия и 5 млн. германци идват като туристи в страната му.

Ердоган

„Каквото и да става, Турция и Германия ще задълбочават своето приятелство.” Те са „решени да пазят демокрацията от терористични организации като „Ислямска държава” (ИД) и ПКК”. За пример се дава посещението отпреди дни на германския военен министър в турската база „Инджирлик”. Подробности за водената де факто война с кюрдите в Югоизточна Турция, както и за събитията в Северна Сирия, където отново кюрди, организирани в своята PYD, единствени по суша водят битки с ИД, не се дават на тази пресконференция.

Меркел

Канцлерът Меркел се задоволява с общи приказки, че се е обсъждала борбата на Турция с ПКК, но акцентът на срещата е била бежанската криза. Прословутите 3 млрд. евро отново са обещани на Анкара, която е приютила 2,5 млн. сирийски бежанци, както и разрешаването на въпроса с визите. Между другото се споменава и че „Турция и Гърция не трябва да си затварят очите за трафика на хора”. Доста по-отчетливи сигнали подава към анализаторите посещението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън в Турция.

Джо Байдън

За турските медии отказът на Байдън да гостува в „Ак сарай” в Анкара е особено символичен, независимо че този отказ е вече традиция за посещаващите Турция висши американски чиновници. Официалните срещи са се състояли в Истанбул, „Долма бахче”, но за турското общество не е без значение, че Байдън е имал отделна пресконференция след официалните разговори и е отделил доста време за срещи с журналисти, представители на гражданското общество, със семейството на задържания в затвор главен редактор на в. „Джумхюриет” Джан Дюндар, изразил е своята подкрепа за академиците, които подписаха петицията за спиране на кръвопролитията в кюрдските региони на Турция, не е забравил да посочи, че „свободата на печата и правото на свободно изразяване не е само американска ценност, а на цялото човечество”, като е припомнил изказване в тази посока на американския посланик Бас в Анкара, заради което той е бил силно критикуван от президента Ердоган.

Закуската на Митеран с български интелектуалци

Да ви напомня нещо за закуската на президента Митеран с видни наши интелектуалци в навечерието на демократичните промени? Последвали са съболезнования за смъртта на Мустафа Коч, един от най-богатите и влиятелни хора в Турция, и това е брънка от прецизиран протокол, който насочва вниманието към факти, които се подкрепят. Подчертаването, че Коч е имал огромен принос в областта на образованието, а то е в светското направление, има ролята на определен сигнал. Няма съмнение, че управляващите в Анкара са следили внимателно не само тези инициативи на Джо Байдън. Срещите му с представителите на основните политически сили, представени в Меджлиса, като управляващата ПСР, опозиционната НРП и прокюрдската ДПН са предмет на анализи в турските медии. Особено когато партията на националистическата дясна ПНД с лидер Бахчели не се е отзовала на поканата за среща с вицепрезидента на САЩ.

Там Байдън е посочил, че ПКК е терористична организация, но трябва да се сложи край на насилието и да спрат операциите в Югоизточна Турция срещу кюрдите. В същото време трябва да се прави разлика между ПКК и PYD, организацията на сирийските кюрди, защото тя се бори срещу ИД, която е най-големият световен проблем. Според Байдън ИД е опасност както за САЩ, така и за Турция. „Не виждам знаци да бъде определена PYD за терористична организация”, категоричен е Байдън. В допълнение не е забравил да подчертае, че Анкара е най-важният съюзник на Вашингтон в този стратегически регион и САЩ ще разчитат на Турция да участва в превземането на Мосул, Ирак, от ИД. Няма как и да е иначе.

В конструкцията на американските съюзници Анкара наистина е логичната южна опора. Независимо че Ердоганова Турция понякога има странно лъкатушещо поведение и намира за необходимо да демонстрира независима политика в определени случаи, като например отказа да предостави база за американските удари при нахлуването в Ирак при Саддам Хюсеин. Но в случая със свалянето на руския самолет остана впечатлението, че Турция е била принудена да осъществи този акт. Последствията са не само влошените за дълги години отношения с Москва, които се измерват със сериозни икономически загуби, но и поставянето на Ердоган в ситуация, която се характеризира като зависимо положение и усложнява маневрирането му извън страната, но и вътре. Турция се стараеше хем да има съюзнически отношения със САЩ, хем да поддържа добри търговско-икономически отношения с Кремъл.

Вече ще гледа само към Вашингтон. Сигурно затова и отношенията с Израел са отново в руслото на добросъседството. А срещу излизащия на световната сцена Иран ще бъде противопоставена Турция, защото трябва да има контролиран баланс в този регион, нали? Тънки сметки в геополитиката, които винаги са в пряка връзка с политиката към основния противник, даже враг, Русия, и винаги с атака или натиск там, където Москва е успяла да постигне някакви споразумения. А тези политики няма как да не са придружени от информационни мъгли, които някои наричат хибридни. „Файненшъл Таймс” например на първа страница пише, че Путин още преди месец изпратил Игор Сергун (наскоро починал) в Дамаск, за да убеди Асад да се оттегли от властта.

Башар Асад

Асад отказал и Русия била принудена да удвои военната си поддръжка за режима му. Внасянето на разкол сред съюзници или привърженици също е стара като света практика. В случая се цитира Дмитрий Тренин, който е определил намесата на Москва в Сирия не като цел да се задържи на власт Асад, а да се накарат американците да приемат ключовата роля на Русия в този проблем. Именно това бе постигнато на разговорите във Виена, където се обсъждаше сирийският казус. Джон Кери и Лавров успяха да начертаят календар за решения и първото е за преходен период в Сирия. За целта на 25 януари в Женева трябва да се състоят преговори между опозицията и управляващите в Дамаск. Ако такава среща не се състои, тя ще бъде отложена за 30 януари, но въпросът е кой ще бъде представен в опозицията. Задкулисните информации сочат, че в нея е включена и организацията на сирийските кюрди PYD, а това е онази червена линия, която Ердоган е начертал във външната политика, т.е. той не приема PYD като отделна опозиция. Да не говорим, че изобщо не приема кюрдите като участници в този процес. По настояване на Русия обаче кюрдите ще бъдат в Женева като кюрдска опозиция. Осъществяването на Женева-3 ще означава, че Виенският мирен процес действа. А участие на PYD там е сигнал, че Анкара ще регистрира загуба. При положение че Женева-3 отпадне, механизмът за решаване на сирийския въпрос ще излезе от релси. Предполага се, че в тази ситуация песимизмът е повече от друг път.

Не е без значение и че „Икономист” също излезе със статия, в която се настоява Ердоган да престане да репресира кюрдите и да започне възстановяване на мирните преговори с тях. „Икономист” не пести критики и към ПКК, но дава подробности за насилието в кюрдските региони в Турция и призовава Запада да не поощрява войната между турци и кюрди, а да насочва усилията срещу ИД. Налага се становището, че ако Ердоган продължи войната с кюрдите, ще бъде невъзможно да се сложи край на гражданската война в Сирия. Напомнят се думи на Айнщайн, че „когато всеки път правиш едно и също нещо, а очакваш различен резултат, значи си луд”.

Именно така се получава с действията на Ердоган по отношение на подхода му за решаване на кюрдския въпрос. Докато за Ердоган червената линия е това, че няма да допусне за нищо на света в Турция да се случи това, което е станало в Северен Ирак, т.е. Иракски Кюрдистан, лежащият в затвор в Имралъ кюрдски лидер Йоджелан е отговорил, че за него червената линия е никога да не позволят кюрдите да се стопят в Централна Сирия и ако продължава същата антикюрдска политика на Ердоган, то войната е неизбежна. Защото сирийските кюрди са единствените, които пречат за пълно господство на ИД, и ако не са те, „ще стане фашистки режим”, убедено твърди Йоджелан. Един вид въпросът за PYD е червена линия и за двете страни, но след посещението на Джо Байдън в Турция едва ли ще има съмнение къде са насочени на този етап интересите на Белия дом.

Щом и Кери говори за премахване на санкциите срещу Русия до края на годината! Настроенията в опозиционните турски медии са за такава промяна в политиката на Турция по отношение на Сирия и съответно кюрдите, че да се вкара ситуацията в пътя на мирното политическо решение, защото в противен случай Анкара ще трябва да се приготви за поредица от бедствия. Въпросът е дали и такава държава като Турция може да избира своя орбита в геополитиката, или ще си „остане инструмент в хегемониалната политика на САЩ”. Дали ще стане контрапункт на Иран в Близкия изток, или ще изиграе роля на Балканите, за да възпре и там Русия, като си мисли, че отстоява неоосманските си амбиции, никак не е ясно на този етап.

Тъжното в цялата ситуация е, че и мощни държави могат да бъдат използвани за дестабилизация на дадени региони, да бъдат жертвани, когато обстоятелствата го налагат, но ако наистина се постигне потапяне в т.нар. „управляем хаос”, това дали ще се понрави и осъзнае от гражданското общество? Както винаги въпросите са повече от отговорите. Единственото сигурно нещо е, че Турция ще си остане сериозен фактор с роля в конфликтите в съседните страни и целия регион. Дали ще спечели от това? „Ще поживеем, ще видим”, казват руснаците.