Ще продължи ли "ала-балата" на “Промяната” в "Информационно обслужване"

Този текст бе написан от Стефан Джендов за "Гласове" на 3 юни тази година в навечерието на сглобката. Публикуваме го пак, поради очевидната му актуалност.

Кирил Петков: “Истината е, че цялата схема, която направихме, през всички тези години, интелектуалците са 7%. Направихме ала-бала през президента. Ако пуснеш народа да се презентира, ние трябва да сме 10% с ДБ и с всичко“.

Това признание на лидера на “Продължаваме промяната” бе направено пред неговите съпартийци на онлайн-срещата, която Радостин Василев записа. То повдига донякъде завесата за странните изборни резултати, които се разминаваха тотално със социологическите проучвания. Разбира се, вината удобно бе хвърлена върху социолозите, защото широката публика все още е твърде далеч от високите технологии в изборния процес, а манипулациите на държавната фирма “Информационно обслужване” трудно могат да бъдат доказани и разбрани от неспециалисти. Тук само ще припомним, че когато Слави Трифонов спечели изборите с по-малко от процент разлика (15 000 гласа) пред ГЕРБ през лятото на 2021 г., последните изчисления се забавиха с дни, като ИТН ту оставаше втора, ту излизаше напред. В края на краищата удобно победи, защото тогава всички бяха срещу ГЕРБ и всички си затвориха очите, въпреки съмнителнито обстоятелства около тази победа. На предпоследните избори “Промяната” също спечели доста по-голям брой от очакваното, а преди последните избори “Възраждане” директно обвини шефа на Информационно обслужване Ивайло Филипов в манипулации с кодовете.

След натиска от Костадин Костадинов "Информационно обслужване" АД  призна, че никога не е правен тест и одит на софтуера за обработка на данните от гласуването.

Ето какво заявиха тогава от партията:

"Възраждане" основателно подозира, че се правят опити да се избегне контрола на вота и отговорността по него. Без смисъл е проверяването на машините, ако не се интересуваме - как , кой и къде изчислява резултатите от работата им. Защо никога не е проверяван софтуерът, който обработва данните от машините, може да сме сигурни, че вътре не се залагат гласове и така някоя определена партия получава гласове, които реално не са нейни, и по този начин се наливат няколко мандата в "правилната" посока?

Припомняме, че на изминалите избори 3 дни от "Информационно обслужване" АД не обявиха изборната активност.

Няма никаква информация за контрола и прозрачността по отношение на броенето на гласовете и изчисленията, осъществявани от "Информационно обслужване" .

Ние питаме ЦИК: Предвид, че софтуерът, с който „Информационно обслужване“ АД обработва данните от вота и никога за последните 20 години не е тестван за уязвимости, ЦИК не смята ли, че е възможно външно вмешателство в изборния процес, взимайки и факта, че директорът на "Информационно обслужване" Ивайло Филипов се върна от САЩ само преди няколко дни?”

Тези въпроси изникват днес с нова сила в контекста на признанието на Кирил Петков за "ала-бала" в изборния процес. И след като станаха ясни новите министри, не може да не ни направи впечатление, че електронното управление отново е в ръцете на “Промяната”.

Номинираният за министър Александър Йоловски е политолог по образование. Той бе заместник на Божидар Божанков в правителството на Кирил Петков. Те управляваха некомпетентно и оставиха истински батак след себе си, а непрозрачното им управление събуди съмнения за сериозни далавери с поръчки за милиони.

Ето само някои от тях:

- Проектът за електронна идентификация и „отключването“ на всички дигитални услуги, които се предлагат от администрацията. При политическа заявка за направата на платформа в рамките на 6 месеца и даване на in-house процедура към “Информационно обслужване” (ИО), година и половина по-късно няма официално обявен резултат при инвестирани минимум 1 милион лева. 

- Проектът за видеонаблюдение на изборите, платен на 100% без ясно изпълнение, по думите на министъра на електронното управление работил на 50%. Въпреки решение на ЦИК за една поръчка към ИО, разделен впоследствие по равно между оператори и ИО, при явно картелно споразумение.

- Проект с Българския зъболекарски съюз – ескалиращо напрежение, което стигна до министъра на здравеопазването, който бе сезиран за сериозни проблеми със системите разработвани от ИО. Те доведоха до блокиране на работата на лекари по дентална медицина. Проблеми в предоставения обхват и неспазен такъв, липса на каквато и да е обратна връзка, липса на контакт с работна група, разминаване в ползвани номенклатури и др. 

- Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) информира за множеството проблеми при внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) във ВКС. При внедряване от "Информационно обслужване" признават за неспазване на договорените условия по изпълнение на проекта. 

- Проект за поддръжка на критични системи на Здравната каса. Поредица от скандали и сривове на системата на НЗОК, докладвани в парламентарната комисия по здравеопазване и ясно изявено желание за прекратяване на договора с "Информационно обслужване". Договорът е сключен 2019 г. за около 8 млн. лева, за справка предходният договор за обслужване е бил за малко над 3 млн. лева, но не е бил с ИО. 

- Проекти с изявена лоша практика – при наличие на директно партньорство на ИО с определени IT вендори, те правят процедура и купуват от трета страна. 

Номинирането на Йоловски за министър не вещае нищо добро за сектора, но още по-големият проблем е с “Информационно обслужване” и неговият несменяем директор Ивайло Филипов, който заема поста от 2015 г. В последните две години той се сближи изключително много с влиятелните фигури в ПП-ДБ, а тандемът му с Йоловски роди грандиозни безобразия в сектора.

Най-сериозно е желанието да се канализира колкото се може повече бизнес, свързан с информационни технологии (ИТ) и дигитализация като цяло в едно конкретно държавно дружество, без то да се подчинява на нормите на пазарната икономика, но в същото време организира поръчки за стотици милиони лева всяка година. Една държавна структура „разпределя“ огромен паричен ресурс без търгове или с нагласени такива.

И всичко това на фона на пълното затлачване с въвеждането на електронното управление, за което България е похарчила повече от 2 млрд. лева.

Друг голям проблем е желанието на ИО да изпълнява всички услуги само̀, и практически да търгува просто хардуер или софтуер, без да въвлича родните ИТ компании в процеса на модернизация на държавата.

Това отново може да доведе само до едно, по-бавна дигитализация и загуба на интерес от сериозните ИТ компании за работа с публичния сектор в България.

Едно от „най-сериозните“ постижения на Александър Йоловски като зам.-министър на “Промяната” бе да доразвие така нареченото ПМС 727, с което се овластява “Информационно обслужване” да извършва системната интеграция и търговия в полза на определени държавни ведомства. Казано накратко, Йоловски се опита да обезкърви Министерството на електронното управление и подопечната му изпълнителна агенция, за да прехвърли колкото се може повече работа и отговорност към ИО, където ще се върне, след като приключи с министерската си кариера, както е ставало винаги досега.

Ивайло Филипов е директор на "Информационно обслужване" от 2015 г.

През годините в ИТ общността се налага мнението, че ИО е компания, създадена основно да подпомага изборния процес. Дейност, която през годините е успявала не само да запази ръководството ѝ, но и да му осигури влияние, което през последните години достига до сериозно разрастване на бизнеса, изцяло насочен към държавната администрация. След налагането на ИО за национален системен интегратор, бизнесът на компанията се е увеличил около три пъти. Въпреки многото въпроси относно капацитета на компанията, използването на стари технологии, спорното ѝ управление през годините, било то като пристан на удобни хора или просто споделеното мнение през различни форуми и платформи за ширеща се шуробаджанащина и лоши практики, ИО бе наложена като основен ИТ играч в България.  

Изникват следните въпроси: 

- През 2019 г. бе приета уредба, че с решение на Министерски съвет може да се прехвърли ИТ инфраструктурата на което и да е министерство към ИО. Тази уредба премахва изискванията за прозрачност и позволява схеми с вътрешно възлагане тип "Автомагистрали". Не гарантира предсказуемост (за един ден МС може да извади една институция от списъка и да "убие" всяко планиране). 

- Трябва ли да се толерира една компания, било то и държавна, както и да се разрушава принципа на здравословна конкурентност, в която всеки един от участниците инвестира с години и развива капацитета си (сертификати, експерти, ниво на партньорство с водещи производители) с едничката цел да може да предостави най-доброто и конкурентно решение в отговор нуждите на администрацията или компания възложител?

- Чувството за безнаказаност и незаменимост води до арогантно отношение към възложителите от държавната администрация. Примери с НЗОК, ВКС, БЗС, Агенция "Вписвания" и др. 

- Защо ли ИО не публикува официално заплатите на служителите си, както и допълнителните им възнаграждения? През годините са отказвали да предоставят информация на МЕУ, криейки се за непълната им собственост от държавата - 99.7%. 

- Нищо в закона не задължава ИО да публикува никой от договорите за вътрешно възлагане.

- Необходима е изрична уредба за каталог на предоставяните услуги, цени, на които се предоставят и пълна прозрачност на извършеното - какво, за кого, колко, кога, но дори и тогава възниква въпроса, защо това не се прави в конкуренция с частните компании. Какво налага масовото използване на ИО за всякакъв вид поръчки, а не специализирано такова в критични системи или специфични изключение при ясно установени правила?

- Налага се впечатлението за непрозрачност и възлагане на поръчки без обявление. 

Ето какво коментира по този въпрос бившият зам.-министър на електронното управление Благовест Кирилов:

„Има обаче неща, с които не мога да направя компромис. Една от основните задачи, които си поставих преди да приема поста в служебния кабинет, бе повече прозрачност в “Информационно обслужване” АД. За съжаление, това не се случи. Пример за това е изборът за независими членове на борда на директорите. Той не беше съобразен с класирането в конкурса, проведен от Агенцията за публичните предприятия и контрол.“ 

Помните ли по същество схемата на „Автомагистрали“? АПИ, МРРБ и Министерският съвет възлагат директно на държавното дружество ремонти на пътища. „Автомагистрали“, поради липса на капацитет, ги преотдава. Питате какво общо има с информационните технологии? Просто начинът на работа е същият, макар и законово регламентиран.

Важният въпрос е как се дефинират спецификациите и по този начин се определят изпълнителите. И докато за доставките на хардуер, лицензи и стандартна поддръжка „Информационно обслужване“ АД провеждат обществени поръчки, макар и силно съмнителни, то за услугите по системна интеграция и разработка на софтуер например, „Информационно обслужване“ АД сключват договори с подизпълнители, които не се избират по реда на процедури по Закона за обществени поръчки. Не правеха ли същото „Автомагистрали“? 

Резултатът, който се постига е по същество същият – дейностите се възлагат екслузивно и задължително на „Информационно обслужване“, които превъзлагат на други изпълнители по собствена преценка. 

След като повдигнах темата, като зададох въпрос на министъра на електронното управление Божидар Божанов, който е принципал на дружеството, ИО побърза да ми отговори преди принципала си. В този отговор те изтъкват колко добре са проведени обществените им поръчки.”

„Информационно обслужване“ изтъква, че „едва“ 3% от общия брой административни органи в България е длъжна да им възлага ИТ проектите си. Може и да изглеждат малко на брой, но на практика представляват значителен дял от обема на средствата, които се харчат за ИТ и представляват не малка част от пазара. За това свидетелства и фактът, че годишните приходи на „Информационно Обслужване“ АД са скочили в пъти, откакто са определени за Национален системен интегратор (дружеството е реализирало през 2021г. ръст от 244% в приходите спрямо 2019 г., когато ИО не е национален системен интегратор, от 32 млн лв на 111 млн лв). 

Цялата тази система на непрозрачност се дължи на осемгодишното управление на Ивайло Филипов. Оставането му на този пост при министър като Йоловски е предпоставка за концентрация на голяма власт и ресурс в ръцете на “Продължаваме промяната”, които и без друго получиха огромно парче от властта за своите скромни 38 депутати (тези на ДБ не ги броим).

Добре ще бъде ГЕРБ да потърсят балансите в този важен сюжет и да поискат освобождаването на Ивайло Филипов от "Информационно обслужване". Както и да започнат пълна инвентаризация на случващото се там в последните години.