Сериозни притеснения буди приходната част на бюджета

Автор: Димитър Чобанов, финансист

Над 700 млн. лв. за извършени дейности от пътно строителните фирми са признати, но неразплатени

Капиталовите разходи за 2022 г. са изпълнени на едва 10,9% от плана

В началото на април правителството на четворната коалиция доведе публичните финанси до ликвидна криза

Необходима е оценка на действителната ситуация

На 2 август встъпи в длъжност новото служебно правителство с министър-председател Гълъб Донев. В настоящата статия ще посоча някои от най-съществените мерки в областта на публичните финанси, които са необходими в рамките на мандата му.

Една от най-важните задачи на всяко служебно правителство е да организира честни и справедливи парламентарни избори.

Двете такива от миналата година се справиха с тази задача. Макар че от някои политически субекти бяха направени възражения относно третирането на техни представители по време на предизборната кампания, като цяло изборните резултати бяха признати от всички. От настоящото правителство се очаква да бъде безпристрастно към различните субекти и със своите действия да не предрешава изхода. Основният момент е да се попречи на действията за „купуване“ на гласове на дребно, което е забранено според българското законодателство. Покупката „на едро“ чрез привилегии през държавния бюджет, повишаване на пенсиите и т.н. си остава позволена и последната актуализация беше ясно свидетелство за това.

Фискалната политика

Няколко основни действия трябва да бъдат предприети в областта на публичните финанси. Разбира се, необходимо е да стартира работата на новото ръководство на Министерството на финансите с оценка на действителната ситуация по отношение на приходната и разходната част на бюджета, какъв е размерът на фискалния резерв, какво финансиране е необходимо до края на годината и по какъв начин може да бъде осигурено, какви емисии на държавен дълг ще бъдат предприети и т.н. Следващата стъпка е да се прецени има ли възможност за спестяване на някои разходи при спазване на приетата бюджетна рамка и какви мерки могат да се приложат за увеличаване събираемостта на приходите.

Наличната информация от МФ показва временно превишение на приходите над разходите към края на юли в размер 1,56 млрд. лв. В този резултат обаче не се отчитат разходите, които бяха умишлено забавени и приети на последното заседание на Министерския съвет на 1 август. Тогава бяха утвърдени разходи в размер на около 600 млн. лв. 397,8 млн. лв. от тях бяха отпуснати на общините по проекти за ВиК, пътища, техническа и социална инфраструктура. Освен това допълнителни почти 200 млн. лв. са отделени за образование, като в тях се включват средства за повишаване на заплатите на учителите и непедагогическия персонал в училищата. Освен това са предвидени средства за повишаване на минималните заплати на университетските преподаватели, както и за стипендиите на докторантите.

При отчитане на тези разходи всъщност временният излишък вече спада под 1 млрд. лв. Освен това според информация от бившия регионален министър над 700 млн. лв. за извършени дейности от пътно строителните фирми са признати, но неразплатени, което означава, че действителното бюджетно салдо е значително по-ниско отколкото са официалните данни.

Възможности за спестяване на разходи биха могли да възникнат при преглед на постановленията на Министерския съвет, с които са предвидени за разпределяне средства, но това не е изпълнено изцяло. Такива програми например са допълнителните средства за научни изследвания в размер 80 млн. лв. или тези за култура (30 млн. лв.), за които липсва информация според какви критерии и каква част от тях са разпределени.

Като цяло е необходимо да се акцентира върху възможностите за оптимизиране на текущите разходи, чийто размер предходното правителство увеличи неустойчиво. Само един пример за това са разходите за пенсии, които в резултат от актуализацията на бюджета ще се повишат още през настоящата година, а ефектът през следващата е допълнителен дефицит от около 4 млрд. лв.

Същевременно капиталовите разходи в държавния бюджет към края на юни са изпълнени при едва 10,9% от годишния разчет. Отчетените в консолидираната фискална програма капиталови разходи са 1,5 млрд. лв., което означава спад с 15,4% (273,4 млн. лв.) спрямо аналогичния период на 2021 г. Предполага се, че предвид значителното нарастване на планираните такива разходи в бюджета, те ще бъдат изпълнени поне в размера от миналата година. Това означава, че наваксването допълнително ще влоши бюджетното салдо към края на годината.

Още по-сериозни притеснения буди обаче приходната част на бюджета. Според оперативни данни на Националната агенция по приходите към края на юни изпълнението на данъчните приходи е около 47,6% от годишните разчети, докато през предходната години за същия период стойността е била 52,2%, а дори през годината с най-тежките последствия от кризата, причинена от COVID-19 и мерките за противодействие на разпространението му, изпълнението е било 48,4%. Необходимо е това изоставане да се анализира и да се установят причините за него, както и дали и по какъв начин е възможно то да бъде компенсирано.

Наличните официални данни от Министерството на финансите показват, че един от основните фактори за това е изпълнението на приходите от данъка върху добавената стойност. Там изоставането спрямо миналата година е 7,6 процентни пункта. Приходите се увеличават с 23% спрямо аналогичния период на 2021 г., но постъпленията от сделки в страната нарастват с едва 2,5% на годишна база въпреки значителното нарастване на оборотите поради високия растеж на потребителските цени. Според данните на Националния статистически институт до края на май реализираните продажби в търговията през 2022 г. са се увеличили с 28,7% на годишна база. Това е индикатор, че всъщност нарастването на постъпленията от ДДС от сделки в страната би следвало да е по-голямо. Причините за това е необходимо да бъдат допълнително анализирани.

Пред правителствата до края на годината стои още едно сериозно предизвикателство – управлението на ликвидността и политиката по държавния дълг. В началото на април правителството на четворната коалиция доведе публичните финанси до ликвидна криза. За разплащания за обичайни бюджетни разходи бяха използвани средства от фондове със строго целево предназначение, което по принцип не би трябвало да се допуска при нормално управление. Тази ситуация възникна поради неумението на ръководството на министерството да управлява ликвидността, тъй като трябваше да бъде изплатена номиналната стойност по съществуващи облигации. Датата на падежа отдавна беше известна и работата на МФ беше да осигури предварително необходимите средства. Това обаче не се случи, като за оправдание послужи войната в Украйна, която затворила пазарите на дълг. Всъщност такова нещо не се случи и до гласуването на вота на недоверие все още имаше възможност за емисия и на международните капиталови пазари при вероятно добри условия. Разбира се, междувременно лихвените проценти плавно се повишаваха, но това означава, че отлагането води до все по-високи разходи за обслужване.

Министерството на финансите спешно започна да емитира дълг на вътрешния пазар през април, което обаче доведе бързо до намаляване на свободните ресурси на институционалните инвеститори, в резултат от което лихвените проценти нарастваха, а коефициентът на покритие на емисиите с поръчки намаляваше. Дори се достигна до ситуацията една от емисиите да се провали, което също е „заслуга“ на бившето ръководство на МФ.

Възможностите на служебното правителство за емисия на външен дълг са силно ограничени. Основната причина за това е, че инвеститорите очакват да имат срещу себе си правителство с по-дълъг хоризонт на действие – в никакъв случай мандат от 3 месеца не е достатъчен. Така че остава финансирането от вътрешния пазар, който обаче няма да бъде достатъчно дълбок. Служебното правителство ще трябва да подготви емисия на външните пазари, но тя би могла да се реализира от редовно такова.

Друг важен приоритет е подготовката на бюджетната рамка за 2023 г. Парламентарните избори ще са на 2 октомври и прогнозите отново са за участие на множество субекти в новия състав на Народното събрание. Формирането на редовно правителство вероятно отново ще представлява сериозно предизвикателство, което ще изисква време. Такова ще бъде необходимо и за подготовка на проект за бюджет, който да въплъщава визията на новата коалиция за публичните финанси.

Така законовият срок за приемане на бюджета е възможно отново да не бъде спазен. Освен това е възможно да се наложи още една актуализация на бюджет 2022 до края на годината и тя също ще трябва да бъде изготвена от служебното правителство. Опитът от 2021 г. показа, че въпреки намеренията окончателният вариант на бюджет 2022 в крайна сметка не се отличаваше особено от подготвения от служебното правителство. Вероятно подобна ще бъде ситуацията и през настоящата година.

Приемането на еврото е другата актуална тема, по която се очаква служебното правителство да работи активно.

Понастоящем критерият за инфлацията изглежда трудно преодолимо препятствие, като дори творческото му изчисляване, което позволи изпълнението му от Хърватия, не успя да направи това с България. Стабилизирането на публичните финанси, провеждането на по-благоразумна фискална политика и планирането на значително по-малък дефицит на начислена основа за 2023 г. обаче би допринесло и за успокояване на инфлационния натиск.

Вероятността за възникване на рецесия в евро зоната и след това в България се увеличава и този риск също трябва да бъде адресиран в проекта за бюджет 2023. Проблемът е, че в период на икономически растеж през 2022 г. се провежда твърде експанзивна фискална политика, което ограничава възможностите за реакция при неблагоприятни събития. Исторически погледнато служебните правителства като цяло успяват да изпълняват стабилизираща роля, така че и настоящото ще трябва да се опита да постигне тази цел. Все пак то идва на власт след първото правителство, свалено чрез вот на недоверие за финансовата си политика.

 

Източник: "Труд"