На Сахар Сабет, американка от ирански произход, й било отказано да си купи iPad в един магазин в Атланта, защото говорела персийски. От „Епъл” се позовали на международните санкции, наложени от САЩ на Иран.
<p> </p>
<p> </p>
<p>Сцената се разиграла в магазин на „Епъл” в предградие на Атланта. Сахар Сабет, млада американка от ирански произход, използвала идването в САЩ на чичо й от Иран, за да купи и подари на братовчед си, който останал в родината си, последния iPad.</p>
<p>Всъщност този продукт официално е включен в списъка с електронни устройства, върху които е наложено американско ембарго за продажба в Иран. Те могат да бъдат намерени на черно в Ислямската република, но излизат много по-скъпо. Така че е много по-евтино да бъдат купени в САЩ и пренесени в Техеран.</p>
<p>В магазина на „Епъл” Сахар казала на персийски на чичо си колко струва въпросния iPad и така привлякла вниманието на продавача. Той я попитал какъв е този език, който звучал като смес между иврид и индийски с привкус на арабски. Младата жена му отговорила, че говори фарси (персийски) и тя самата е от Иран. Когато чул това име, продавачът внезапно анулирал покупката.</p>
<p><em>Разберете, Иран и САЩ нямат добри отношения</em>, оправдал се продавачът според сайта на Би Би Си на персийски.</p>
<p><em>Той дори не ме попита дали съм американска гражданка или не</em>, възмущава се Сахар. Всъщност самата тя е родена в САЩ и е научила фарси от родителите си.</p>
<p><strong>„Пред никого не споменавайте Иран”</strong></p>
<p>Наранена, Сахар се обърнала към ръководството на магазина на „Епъл”, но се сблъскала със същия категоричен отказ. Директорът размахал пред нея политическата харта на марката, според която „имайки предвид, че САЩ прилагат пълно ембарго над Куба, Иран, Северна Корея, Судан и Сирия, „Епъл” забранява износа на своите продукти към тези страни, без предварително разрешение на американското правителство”.</p>
<p>Унизена, Сахар Сабет напуснала бързо магазина на „Епъл”. Смятайки, че е станала жертва на дискриминация, американо-иранката се обърнала към службата за клиенти на компанията. Оттам й поднесли извинения и я посъветвали да си купи iPad от сайта им.</p>
<p>Отговор, който обаче не удовлетворява Сахар. Тя решила да се обърне към медиите. Обадила се в местната телевизия WSB-TV, за да им разкаже за инцидента. Много бързо от медиата открили сходен случай със Зак Джафарзадех, който също е млад американски гражданин от ирански произход. Отказали му да си купи iPhone от друг магазин на „Епъл” в предградията на Атланта, защото бил предназначен за ирански приятел, който живее и учи в града.</p>
<p><em>Изобщо не сме споменавали връщане в Иран</em>, разказал Зак пред телевизия WSB-TV. <em>Приятелят ми просто започна да говори на фарси и продавачът се върна и ни отказа покупката</em>.</p>
<p>Зак Джафарзадех приема обаче случая по-философски от сънародничката си Сахар. <em>Бих казал, че ако искате да су купите iPhone, не трябва да споменавате за Иран пред никого. Това ще бъде най-добрата ви лична карта</em>.</p>
<p><strong>Иранците са жертва на санкциите</strong></p>
<p>Случката не предизвикала обаче смях в Националния американско-ирански съвет (НАИС) във Вашингтон. <em>Никъде в текстовете за санкциите не е записано, че не можете да си купите iPad, понеже говорите персийски</em>, възмущава се Джамал Абди, политически директор на НАИС. Според него тези случаи илюстрират вредата, която нанасят международните санкции спрямо Иран.</p>
<p><em>С какво ще попречи на иранското правителство да се сдобие с ядрено оръжие забраната на един ирано-американски юноша да си купи iPad?</em>, пита той.</p>
<p>На въпрос на Агенция „Франс прес” по случая, говорителят на Държавния департамент обяснил следното: <em>Нито един американски закон не забранява на „Епъл”, или на друга компания, да продават продуктите си в САЩ на хора, които живеят на американска земя, включително на иранец или на човек от ирански произход. Но ако искате да изпратите тези високотехнологични продукти в Иран, е необходимо разрешение</em>.</p>
<p><em>Иранците са жертва на извънредно напрегнатите отношения между западните страни и Ислямската република</em>, обяснява Ферейдун Хаванд, доцент в Университета Париж V Рене Декарт и специалист по икономиката на Иран.</p>
<p>Извън случая с въпросния iPad, шестте резолюции на ООН – четири от които са придружени от санкции – срещу Иран, водят до повишаване на цените на хранителните продукти. Освен това, подчертава той, много ирански предприятия не са в състояние да внасят части за своето производство и са принудени да затворят врати.</p>
<p><strong>Неточност на текстовете</strong></p>
<p>Според Ферейдун Хаванд проблемът се корени в неточността на текстовете, с които се налагат санкциите.</p>
<p><em>Заради липсата на подготовка на резолюциите и на решенията на американския Конгрес, те имат само общ обсег на действие и в резултат на това не могат да предвидят всички случаи</em>, отбелязва Хаванд, който уточнява обаче, че санкциите са единственото защитно средство срещу евентуална война.</p>
<p>Резолюциите на ООН визират всички материали, банки, фирми или хора, които могат да послужат за напредъка на иранската ядрена програма, за която Западът отдавна подозира, че има военна насоченост.</p>
<p>Но ако главните ирански ръководители не получават визи, за да пътуват в чужбина, същото се случва и на много ирански граждани, които не могат да напускат страната, за да се лекуват, учат или търгуват с чужбина.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>