Само Тръмп може да прецака Тръмп

Доналд Тръмп на пресконференция 

Противниците на Тръмп сред републиканците продължават да вярват, че ако извадят още и още подробности за него, гласоподавателите ще му обърнат гръб и ще подкрепят тях. Но можеш ли да разубедиш избирателите от нещо, в което така и така не са убедени? Мнозина подкрепят Тръмп, защото вярват инстинктивно, че той разбира тяхната болка, дори и да не е така. Голяма част от неговите поддръжници са от движението #белите мъже на средна възраст имат значение, към които съвременната ера на ускорено развитие не е била благосклонна и за които митингите на Тръмп са начин да кажат: „Чувате ли ни сега?”. Така си отмъщават на всички, които са експлоатирали болката им, но са ги зарязали – най вече на традиционния републикански елит. Те не се интересуват от подробностите за Тръмп. Те харесват инстинкта му.

И нищо чудно. Този елит на Републиканската партия е продавал партията и душата си толкова много пъти на шарлатани и плутократи, че започваме да се чудим кога в ибей ще излезе следната обява: „Продава се душата на Републиканската партия. Почти празна. В миналото продавана на Сара Пейлин, анархистите от Чаената партия, Ръш Лимбо, Гроувър Норкуист, оръжейните лобисти, петролната индустрия, братята Коч, Шелдън Аделсън и „Фокс Нюз”. Пазарлъкът е разрешен. Никоя оферта не е твърде ниска”.

Принципно умни хора като Мит Ромни пренебрегват най-добрите си инстинкти, за да се мазнят на този долнопробен асортимент от самозвани републикански комисари, всеки от които представлява различен нюанс от така наречената републиканска правоверност – измененията в климата са измислица, абортът дори в случаите на изнасилване или инцест е недопустим, даже законите против личното оръжие трябва да бъдат оспорени, независимо колко деца биват убити. Данъците винаги трябва да се орязват, а предпазните социални мрежи да се свиват, без значение каква е икономическата ситуация. „Обама Кеър” трябва да се унищожи, въпреки че се основава на републиканска идея. Ирак беше успех, а не пълна бъркотия.

Републиканската партия е обрасла в закостенели през годините идеи, без да се замисли дори за миг в какъв свят живеем днес, какви са преобладаващите тенденции и как Америка да се възползва най-добре от тях, прилагайки консервативни ценности и пазарно ориентирани решения.

Цинизмът на днешната Републиканска партия никога не е бил демонстриран по-ярко, отколкото когато Марко Рубио, Джон Касич (достоен човек) и Тед Круз заявиха, че ще подкрепят кандидата на партията дори той да е Тръмп, веднага след като увериха избирателите, че Тръмп е мошеник. Нищо чудно, че толкова много републиканци гласуват за него, убедени, че той притежава здрави инстинкти. Останалите републикански кандидати очевидно не притежават.

Но дори и подкрепата за него да отслабва, демократите рискуват, като не го взимат на сериозно. Той все още държи в ръката си три коза, които още не е изиграл. И може да ги използва на предстоящите избори.

Едият коз е, че ако Тръмп спечели номинацията на Републиканската партия, без проблем ще може да се премести към центъра, за да се хареса на независимите избиратели и на малцинствата. С лекота може да влезе в ролята на умерения обединител и мнозина ще му се вържат, казвайки: „Защо да не му дадем шанс? Той твърди, че може да ни направи победители”. Разбира се, Мексико трябва да плати за пограничната стена, ще каже Тръмп, но ще бъде на „вноски”. Да депортираме единадесет милиона незаконни емигранти? Хайде сега, не знаете ли как се прави начална оферта! Да забраним всички мюсюлмани? Е, не можем да премахнем цяла една религиозна общност, но Тръмп просто ще обещае граждани на определени държави да получават много по-трудно визи. Никога ли не сте чели „Изкуството на сделката” (книгата е на Тръмп – б.пр.)?

Вторият му коз идва от позицията, която е заел срещу тероризма. Ако, недай боже, на територията на Америка се извърши терористичен атентат преди изборите, Тръмп ще извлече огромни политически ползи. Внимавайте. Виждал съм как навременна терористична атака решава избори в Израел.

И последният му коз е в това, че е в състояние да нападне Хилъри Клинтън така, както не сте си и представяли, а това ще зарадва и ще му върне обратно подкрепата на много недоволни републиканци, чиято омраза към Хилъри не познава граници. „Чухте ли какво каза Тръмп за Хилъри снощи? Че тя е била факторът зад Бил! Най-накрая! Ще гласувам за него дори само заради това.” Отново казвам – внимавайте.

Но наред с козовете Тръмп държи и две слаби карти. Според един от уроците, които научих, докато бях в Близкия изток, единственото хубаво нещо на екстремистите е, че не знаят кога да спрат и в края на краищата сами се погубват. Справка: Саддам Хюсеин.

Тръмп вече стигна дотам, докъдето никой друг кандидат не е стигал, като дори ни осведоми, че има голям пенис. Някой ден вероятно ще прекали (ако вече не го е направил) и ще прекъсне интуитивната си връзка с избирателите си. Другата слаба карта на Тръмп е, че част от неговите избиратели са расисти и фашисти с вкус към насилие, който проявяват на неговите митинги. Някой ден те може да прекрачат границата и да направят нещо толкова грозно, че да обърнат хората срещу него.

С две думи - само Тръмп може да прецака Тръмп. Не разчитайте на това, но и не отписвайте тази възможност.

Томас Фридман е колумнист в „Ню Йорк Таймс”, специалист по съвременните отношения в Близкия изток. През 1983 и 2002 година печели наградата „Пулицър”.