- 10 Sep 2020
- 53
- 15
Миналата нощ от подземния проход на Манежния площад Путин се възкачи към триумфа си под звуците на песента „А на война като на война…” просълзен, със стиснати зъби и юмруци. Преди 12 години, в новогодишната нощ на 31 декември 1999 година срещу 1 януари 2000, Борис Елцин го обяви за свой наследник. Тогава дребният, незабележим чиновник в администрацията не приличаше на триумфатор. Прекоси килима в тъмното си палто, ръкува се с Елцин и затвори вратата зад него. Без усмивка, без вълнение започна пътя си към абсолютната власт.
<p>Първите му два мандата бяха белязани от така наречената Втора чеченска война, политически терор, убийства и процеси срещу политици, опозиционери и журналисти, медийна цензура.</p>
<p>Михаил Ходорковский беше осъден на 13 години затвор, убити бяха Анна Политковская, Александър Литвиненко, чеченският премиер Аслан Масхадов, военният лидер на чеченската съпротива Шамил Басаев.</p>
<p>В Чечения загинаха над сто хиляди, над един милион са изгнаници.</p>
<p>Журналисти, известни с критиките си срещу режима, биваха показно убивани, медиите бяха поставени под желязна цензура.</p>
<p>Русия преживя най-страшните си кошмари след края на Втората световна война: Беслан, Норд-Ост, атентатът в московското метро, взривяването на Невския експрес – жертвите само на тези най-големи атентати са близо хиляда.</p>
<p>Борис Елцин си отиде от този свят не просто забравен, а съзнателно поруган от официозните медии, като пияницата президент, който дирижира военен оркестър в Германия, залита по червения килим и танцува частушки, с размъкната риза.</p>
<p>В руските училища започна да се изучава ето този текст: „Всички момченца и момиченца знаеха, че Володя Путин е истински приятел и на него може да се разчита. А треньорът по самбо знаеше, че Володя е истински боец със силен характер, че той винаги ще се бори до край и никога няма да се предаде... А след това приятелите на Володя станаха толкова много: цялата, цялата страна Русия, и те го избраха за президент. И сега всички казват: „Русия- Путин-Единство”.</p>
<p>„В Русия всички владетели с името Владимир са били мъдри – от Владимир Красное солнишко и Владимир Мономаха до Владимир Илич. А Вие сте два пъти по-мъдър, защото сте Владимир Владимирович”, е началото на епично обръщение на един от по-незначителните губернатори към Путин.</p>
<p>12 години след „новогодишното отречение от престола” и възкачването на „Манежния” миналата нощ въпросът „Кой е Владимир Путин?” получава еднозначен отговор: Путин – това е Русия! Точка!</p>
<p>Изглежда така, сякаш Русия просто иска да си има цар.</p>
<p>Той притежава остър и аналитичен ум, безспорна воля, жестокост и хладнокръвие, лишен е от скрупули и на пръв поглед абсурдно – но и способността да очарова.</p>
<p>Бившият агент на КГБ умело долавя желанията на събеседника си, дори копира поведението и имиджа му. Преди няколко месеца руски журналист сравни десет снимки от международни срещи на Владимир Путин. Веднага се забелязва повтаряща се схема: с Джордж Буш Путин е облечен и жестикулира като него, същото се повтаря с Ширак, Шрьодер и Берлускони.<br /><br />От само себе си се появява сравнението с хамелеон. Но хамелеон с безстрастно, студено и жестоко лице.</p>
<p>Авторът на великолепния портрет на „човека на 2007 година”, Ади Игнейшъс от Time, описва някакъв непонятен вътрешен дискомфорт в началото на срещата си с Путин. „Известно време мислех, че все пак е заради студеното му поведение, докато в един момент забелязах, че той не мига...”.</p>
<p>"Никой не се е родил с поглед като този на Владимир Путин. Чисто сините очи на руския президент са толкова студени, толкова лишени от емоции, че в резултат на това взорът му е започнал да се превръща в жест на някой, който осъзнава, че властта може да се постигне чрез потискането на обикновените човешки нужди, като тази да мигаш с очи. Да се разговаря с руския президент е смразяващо. Погледът му е този, който казва "Аз съм господарят".</p>
<p>Ирена Питч, която е семейна приятелка на Путин още от времето в Германия, описва първата си среща с него: „Най-много ме поразиха тези очи – широко отворени, немигащи, фокусирани като очите на хищник, който следи плячката си. Честно казано, тогава си помислих, че очите му не са отражение на душата, а неговото оръжие”.</p>
<p>Путин никога не е прикривал своята жестокост, понякога съзнателно демонстрира грубост и вулгарност. В Брюксел, коментирайки обвиненията на Андре Глюксман, че режимът на Кремъл подлага на масови кланета чеченците, Путин казва: „И ако той си позволи да дойде при нас, за да защитава тези терористи, ние не просто ще го обрежем, а ще му отрежем яйцата” (игрословица с думите „зарежем-колим, обрежем-изрязваме, обрязваме).</p>
<p>Някои „съзират” в това изпускане на нервите гняв и дълбока вътрешна искреност. Но най-вероятно грешат – дори да му харесва възможността да е публично арогантен, това е с умисъл.</p>
<p>Още в края на 1999 година Путин, публикува статия "Русия на прага на хилядолетието", в която всъщност описва кредото си за властта: "За руснаците силната държава не е аномалия, а напротив, източник и гарант на реда, инициатор и главна движеща сила за всички промени”.</p>
<p>И в същия текст: „Аз съм против възстановяването в Русия на държавна идеология, тъй като общественото съгласие не трябва да бъде принудително, то може да бъде само и единствено доброволно”.</p>
<p>А в Русия, държавата на царете самодържци и месианските революционери, нюансът между „принудим” и „убедим” е достатъчно тънък.</p>
<p>Владимир Путин остана верен на формулата си през изминалото десетилетие: вместо държавна идеология предпочита идеологията на силната личност, превръщайки я в символ на извечното желание за реванш на руския народ.</p>
<p>Цялата кампания за третия президентски мандат беше построена върху тази конструкция: „Владетелят”, който ще възстанови историческата справедливост и ще върне на Русия отминалото и величие. Символ на възродената гордост на империята.</p>
<p>Този избор на лична идеология не е случаен. Той е обмислян дълго. В интервю отпреди десет години Путин казва: „Според мен връщането към тоталитаризма в Русия е възможно. Но не заради КГБ, милицията или армията. А заради нашия собствен манталитет. Понякога дори на мен ми се струва, че ако наложим ред с желязна ръка, животът ни ще стане по-комфортен, по-сигурен и безопасен. Не се замисляме, че ще дойде момент, когато тази ръка ще започне да души нас самите”.</p>
<p>Вече няма никакви съмнения чия е душащата ръка.</p>
<p>Алексей Венедиктов от „Ехото на Москва”, който все още си позволява да критикува Путин, разказваше в Страсбург за срещите си с президента/премиер: „Срещал съм се с него десетина пъти и винаги ме е поразявал един детайл. Когато говори, ръцете му винаги са стиснати в юмрук”.</p>
<p>Венедиктов твърди, че студенината на Путин е маска. „Той е много емоционален човек, но има огромна, непреодолима воля. Бил е аутсайдер като дете, а сега е номер едно. Вижда себе си като месия, представя си, че носи Русия на плещите си като кръст. И търси любовта на народа, обсебен е от това. Той е типичен мистик”.</p>
<p>И както при повечето политически мистици силите му са хвърлени изцяло към концепция, в която не могат да бъдат допускани никакви противоречия или опоненти. Има пет теми, казваше Венедиктов, които абсолютно не могат да бъдат обсъждани в негово присъствие, все едно докосвате оголен нерв – реакцията е мигновена и плашеща. Това са: Чечения, свободата на медиите, Литвиненко, Березовски и жена му Людмила. Той иска да бъде „щитът и мечът”, както си е признавал, но си остава човек. И тази негова „слабост” го довежда до състояния на ярост.</p>
<p>Но психологическата матрица: имперско минало–унизително настояще–ново величие, постигнато върху триадата „Русия–Путин–Единство” работи.</p>
<p>Дотам, че бившата наука съветология вече има разклонение ("путинология") – опит да се разбере какво има пред вид руският самодържец. Всъщност Путин го е казал достатъчно ясно и не е нужно да надникваш в душата му, за да разчетеш еднозначните послания в доктрината за "управляемата демокрация":</p>
<p>"Частната собственност ще бъде зачитана дотогава, докато и доколкото е патриотична и остава извън политиката. Чуждите инвестиции са добре дошли, но не всички. Медиите и журналистите могат да пишат всичко, което искат, но ще си носят отговорността. По отношение на Запада ще бъде предприета твърда политика, тя вече е такава. Военният бюджет ще бъде увеличен и ще започне по-активно налагане на руските национални интереси, особено в републиките на бившия Съветски съюз”.</p>
<p>Това са цитати от последните осем телевизионни „Срещи с Путин” и всеки един от тях е бил реализиран на дело през годините.</p>
<p>При посещението си в Москва Барак Обама се обърна към Владимир Путин с „господин президент”. Лапсус, но със съвършено справедлив подтекст. Макар че в кремълското кресло седеше Дмитрий Медведев, истинската власт принадлежеше на Путин, бившия президент, бившия премиер.</p>
<p>Новият самодържец.</p>
<p>Той постигна двете необходими условия: да е нужен на Запада, а руснаците да го наричат „спасителя на Отечеството”.</p>
<p>Ако пожелае, дори може да промени Конституцията, за да управлява вечно.</p>
