Русия: днешната криза не е повторение на 1998-а

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46048_H4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc.jpg" style="height:275px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Последните събития бяха с извънредна бруталност: от началото на годината до средата на декември руската рубла загуби половината от стойността си спрямо долара, а повишението на цените на потреблението достига 10 на сто.</p> <p>На пресконференцията на 18 декември Владимир Путин искаше да внесе успокоение: пенсиите и заплатите ще бъдат изплатени, но ще има бюджетни съкращения, а растежът ще бъде на задоволително ниво едва след две години.&nbsp;</p> <p>Дори и да предположим, че е прав, следващите месеци рискуват да бъдат много трудни за руснаците. Според изчисленията на централната банка брутният вътрешен продукт може да намалее с 4,5 на сто през 2015 г. Тази оценка може би е много оптимистична: Ерик Шане и Грег Венизелос, икономисти в AXA IM, смятат, че отстъплението ще бъде по-малко от 5 на сто при скромен растеж от 0,5 на сто през 2014 г.</p> <p><strong>От какво боледува Русия?</strong></p> <p>Най-напред от западните санкции, които изглежда са били много по-ефикасни, отколкото се смяташе. Несъмнено замразяването на банкови сметки в чужбина на определен брой приближени на Владимир Путин е мярката, която направи най-силно впечатление, редом със забраната на износа към Русия на военни материали и на стоки с двойна, гражданска и военна употреба, както и забраната да участва в петролното проучване на Арктика, но мерките, които причиниха най-голяма вреда, засягат спирането на дългосрочното финансиране на руските банки и предприятия.</p> <p>Това затваряне на достъпа до чужди капитали има обаче едно парадоксално последствие, което не можеше да бъде предвидено: да направи националната икономика още по-зависима от държавните власти и, следователно, от системата, установена от президента на Федерацията&hellip;</p> <p>От лятото към тези санкции се прибави спадането на цените на суровия петрол, което лишава страната от една част от нейните приходи във валута, а държавата - от една част от данъчните й приходи. Съвпадението на тези два феномена - санкциите и спада на курсовете на петрола - натежаха върху курса на рублата, докато отговорът на президента Путин - спирането на вноса на някои хранителни продукти - тласна цените нагоре. А решението на централната банка да увеличи основния лихвен процент на 17 на сто, оправдано, разбира се, от нуждата да подкрепи курса на националната валута, ще има силен рецесивен ефект, ако той се задържи трайно на толкова високо ниво.&nbsp;</p> <p><strong>Доста по-различна ситуация от тази през 1998 г.</strong></p> <p>Ще се заговори ли скоро за &ldquo;руска криза&rdquo;, както бе през лятото на 1998-а?</p> <p>Не, защото ситуацията като цяло е доста по-различна. Единствената обща черта е ниското ниво на цените на петрола, което е наказание за една не особено разнообразна икономика.</p> <p>Руската криза през 1998 г. бе предшествана от азиатската криза през 1997-а, предизвикана от изтеглянето на капитали, вложени краткосрочно от развитите страни.</p> <p>Разбира се, някои страни с висок растеж се сблъскват сега с истински трудности, но повечето от тях са в много по-добро положение: по-малка зависимост от чужди капитали, присъстващи на финансовите пазари от 1997 г. и готови да се изтеглят при първата тревога, с повече индустриални проекти&nbsp; и с много по-сериозни валутни резерви, отколкото преди 16 или 17 г. Владимир Путин не пропуска впрочем да припомни, че Русия разполага (или разполагаше) с валутни резерви, еквивалентни на 419 млрд. долара.</p> <p>В това е съществената разлика спрямо 1998 г.</p> <p>Руската държава задлъжня много към международните инвеститори, обещавайки им удивителна доходност от държавните ценни книжа ГКО. Прииждащите спекулативни капитали позволяваха да се изплащат стигащите до падеж заеми във валута. Но поради невъзможността да събере данъчните постъпления, държавата трябваше да приеме в средата на август 1998 г., че не е в състояние да плащане. Шоковата вълна, тръгнала от Москва, завладя всички световни облигационни пазари, а рискът от фалит на един голям фонд, LTCM, постави в опасност международната финансова система; само енергичните действия на федералната банка на Ню Йорк позволи да се избегне катастофа.</p> <p>Не е възможно нито едно сравнение със събитията от последните дни. Финансовите пазари бяха много смутени, курсовете силно отстъпиха на повечето големи борси - най-малкото временно -, но</p> <p><strong>в нито един момент не се появи риск от криза на &ldquo;системата&rdquo;.&nbsp;</strong></p> <p>Очевидно влиянието на затруднението на една страна, която представлява 3,4 на сто от световния брутен вътрешен продукт, не може да бъде пренебрегвано, дори и да не трябва да бъде преувеличавано. Както припомня <a href="http://www.insee.fr/fr/indicateurs/analys_conj/archives/dec-2014-f1.pdf"><span style="color:rgb(180, 29, 98)">Insee</span></a><u> </u>в последната си оценка на конюнктурата, Русия представлява 3,9 на сто от износа на Германия и 2,3 на сто от този на Франция. Изброявайки непреките последствия (германско или френско предприятие, което продава по-малко в Русия, ще купува по-малко междинни продукти, ще плаща по-малко часове допълнителен труд на хора, които ще консумират по-малко и т.н.), <em>&ldquo;едно намаление с 3 пункта на брутния вътрешен продукт на Русия ще има краткосрочно влияние с 0,1 пункта от брутния вътрешен продукт на Франция и с 0,15 пункта в Германия&rdquo;.</em></p> <p>Това не е за пренебрегване, но не е драматично. Най-вече ако се погледне на тези числа в сравнение с това, което трябва да донесе намаляването на курсовете на петрола. Според изчисленията на МВФ, твърди генералната му директорка Кристин Лагард, намаление с 30 на сто на курсовете трябва да доведе до допълнителен растеж от 0,8 на сто в повечето развити икономики. Дори за най-пряко засегнатите от руските проблеми предприятия или финансови институции, могат да дойдат компенсации от подобряването на общия бизнес климат.</p> <p>Като се има предвид това, трябва да бъдем благоразумни в прогнозите: все още не се знае на каква цена ще се стабилизира курсът на петрола след края на едно отдръпване, в което спекулативните фондове изиграха голяма роля. А може би не икономическите съображения са най-важните: ефектът от последните събития трябва да се търси също във външната политика и връзките, които Русия може би ще засили със страни като Китай или Индия, за да балансира своите несполуки на запад.</p> <p>Но най-красноречивият аспект на тази нова руска криза е страхът, който тя предизвика: повтарящите се финансови кризи са белязали общественото мнение до такава степен, че всяко малко по-силно сътресение, регистрирано на пазарите, веднага се интерпретира като първият признак на по-дълбока криза.</p> <p>Каквито и да са публикуваните данни за финансовото здраве на банките и другите институции, веднага се появява съмнението: а ако това започне отново? ако руската криза е само първата от нова серия? От 2008 г. насам доверието така и не се върна наистина, във всеки случай поне във Франция.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p>