Родни адвокати се загледаха в 50 млн. лв. за дела срещу България

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се оглежда в 50-те милиона лева, които правителството отпусна допълнително на Министерство на финансите с цел да се защити България в международни търговски и инвестиционни спорове. Това става ясно от кореспонденция между най-висшето адвокатско обединение и финансовото министерство. Самото запитване на адвокатското лоби може да се определи като наглост до небесата, но финеса и твърдостта, с които финансовото министерство, под ръководстото на Росица Велкова, поставя запитващите на място са достойни за похвала. Отговорът придобива и личен характер – към председателя на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев, но за това в края на статията.

В тристранично запитване, Висшият адвокатски съвет обръща внимание, че служебното правителство отменя едно от последните постановления на кабинета „Петков“, с което представителството на държавата в международни спорове се прехвърляше от Министерство на финансите към Министерство на правосъдието. Оставяйки тази функция във финансите, правителството му отпуска допълнителни 50 млн. лв., които иначе трябваше да получи правосъдното министерство по-късно тази година. Точно тези пари и самата отмяна на прехвърлянето на функцията карат Висшия адвокатски съвет да вземе отношение в хода на общественото обсъждане, но как точно? 

„В качеството си на висш орган на българската адвокатура, Висшият адвокатски съвет има пряко отношение към въпроса на процесуалното представителство на държавата, включително и пред чуждестранни юрисдикции и/или в хода на международни арбитражни производства“, изтъкват като основание за въпросите си от адвокатския съвет.

Висшият адвокатски съвет иска финансовото министерство да представи информация за всички искове срещу държавата и техния изход, за всички правни фирми, които са ни представлявали, за техните хонорари, за адвокати, работили като подизпълнители и за експерти, наемани от представтелите ни през последните години, както и за техните възнаграждения. 

Ако ставаше дума за загубени дела, подобно запитване щеше да прилича на основателен стремеж към публичност как се пилеят държавни пари и кои прибират най-много. Разликата е там, че в публичното пространство вече е известно, а отговорът на финансовото министерство го потвърждава – България няма загубени дела. И в този смисъл информацията, която се търси по начина, по който се търси, повече напомня за опит да се придобият чуждо познание и чуждо ноу хау за да може от него да се възползват трети лица. 

Отговорът на Министерството на финансите показва институционална твърдост, каквато не се е срещала отдавна по българските географски ширини. Той започва уважително и дава дължимите от отговорно правителство обяснения.

50-те милиона, които финансите получават, целят да се платят просрочени задължения към адвокатите ни в чужбина и експертите, които са наели по водени към момента дела срещу България. За съществуването на тези просрочия „Гласове“ писа преди месец. Всъщност, с приемането на бюджет за тази година, през февруари кабинетът „Петков“ свива разходите на финансовото министерство с 53 млн. лв., и прехвърля тези средства в т.нар. Централен бюджет, което са джобните пари на правителството и идеята е те да се дадат на правосъдното министерство, когато то се сдобие с прерогатива да организира защитата на България по международни търговски и инвестиционни спорове. Излиза, че допълнителните 50 млн. лв. са нещо, което по принцип е трябвало да бъде в МФ.

Предоставя се справка за всички дела и за резултатите от тях. 

Посочва се как се избират адвокатските кантори – не с обществена поръчка всеки път, когато срещу нас с заведе дело, защото това би могло да доведе до пагубна забава. Вместо това се сключват рамкови споразумения, като при избора се взимат предвид почасовата ставка на адвокатските хонорари (сътрудници, партньори, старши и управляващи партньори), изискване за участие в делата ни на конкретен брой адвокати с успешен опит в международни спорове, наличие на застраховка професионална отговорност и т.н.

Двете кантори, които понастоящем ни защитават са Arnold & Porter и White & case, които са съответно с 84% и 72% спечелени дела и се класират на първите две места в света по успеваемост в типа дела, за които ги наема държавата.

Министерство на финансите посочва кои са българските адвокатски кантори, наемани като подизпълнители от чуждестранните правни кантори, но отказва да посочи данни за консултантите и експертите, техните хонорари и т.н. Изтъква, че не е задължено да води типа аналитичност, който изискват от Висшия адвокатски съвет. Нещо повече. 

Обръщат внимание, че според Закона за адвокатурата (по-специално чл. 122) Висшият адвокатски съвет няма отношение към организацията и провеждането на процесуалното представителство на държавата пред българските съдилища, пред чуждестранни съдилища и по международни арбитражни спорове. Тоест, ВАдС си придава незаслужена важност във формулирането на основания, на които иска информация от финансовото министерство. След това нещата започват да придобиват  личен характер. 

Писмото с искане на информация от ВАдС е подписано от председателя на съвета адвокат Ивайло Дерменджиев. На 27 април миналата година държавата е уведомена, че от нея се търсят 840 млн. щатски долара от наследниците на Литовския бизнесмен Денис Ершов. Техни представители са International Arbitration Chambers от Ню Йорк и българската кантора „Симеонов и Дерменджиев“.

„Като се има предвид посоченото по адрес на председателя на Висшия адвокатски съвет – адв. д-р Ивайло Дерменджиев е налице конфликт на интерси по отношение на въпросите, свързани с организирането и провеждането на представителството на държавата по международни арбитражни дела, доколкото той е адвокат на насрещни на държавата страни“, се казва в писмото на финансовото министерство. То натъртва също, че ако ВАдС излезе със становище относно постановлението на служебното правителство, с което отменя постановлнието на кабинета „Петков“ за прехвърляне на съдебната защита като отговорност от финансовото към правосъдното министерство, ако адвокат Дерменджиев участва в съставянето му, то становището ще се разглежда като предоставено при наличие на сериозен конфликт на интереси. 

Потърсена за коментар адвокат Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет заяви, че е безкрайно изненадана от писмото. Неговото съставяне, съдържание и въпроси не са били обсъждани. Тя е заместник-председател на Съвета и председател на правната комисия към ВАдС, където именно би трябвало да се обсъди изготвянето на подобен документ, но обсъждане не е имало. 

Запитана, как може писмото да се изпрати от ВАдС без обсъждане, тя предложи въпросът да се насочи към председателя адвокат Дерменджиев.