Развълнувани туристически записки

Овчите средства за масово осведомяване заподсмърчаха в такт – развълнувани и те от съдбовната новина. Накрая и ние процедихме по някоя и друга радостна сълза – не е шега работа това; вече сън не ни ловеше от тежки мисли за броя човеколеглодни в хотелите на мутренската ни туристическа индустрия.

За министърката няма да жалим – тя толкова си може, също като нискочелите й колеги, за овчите осведомителни средства – и тях ще прескочим от отвращение, но все пак тия туристически сметки се нуждаят от някакъв по-смислен отглас; ако не за друго, поне заради недолюбваната вече обективност.

Случвало се е да твърдим, че стопанство, основано на туристически услуги, е мизерно, примитивно и неразвито; и без значение колко благи думи родните ни продажници изговарят, за да прикрият това твърдение. След умишленото разрушаване на българската индустрия през изминалия четвърт век днес се прави опит жалките останки от национално самолюбие да се подхранват с развитие (дали пък е развитие; вж. Успоредици) на туризма, предимно на алкохолната му и секс разновидност. От благоприличие назовават „културно-историческия” туризъм като основен, но всеки посетил родното Черноморие през юли и август остава със съвсем други впечатления.

В началото на 90-години на миналия век платените западни подставеници в България до прегракване крещяха, че цялата индустрия на България трябва да се разруши – което вече може да се отчете като успешно свършено; твърдеше се, че у нас трябва да се развиват единствено туризмът и селското стопанство. Резултатите от съсипването на българското стопанство са видими за всички – унищожаването на българската промишленост бе един от най-съществените фактори, които доведоха до прогонването на 2,5 млн. българи в чужбина, които едва ли ще се върнат – поне не масово, в родината; големи части от българската земя днес е циганизирана и турцизирана поради намаляване на относителния дял на българското население, което е огромна опасност за националната ни сигурност; българското стопанство бе поставено в голяма степен в зависимост от един крайно несигурен поминък – туризмът може да бъде унищожен само за миг.

Два характерни примера могат да бъдат приведени като показателни за последното твърдение – туризмът в Египет и Турция бе пометен в резултат на внезапни събития, предизвикани от чужди сили, срещу които няма открито противодействие. След свалянето на два египетски самолета, пълни предимно с туристи, египетската туристическа индустрия изпадна незабавно в колапс – с 15% намаляха постъпленията от туризма през 2015 г. след първата катастрофа и с още 18% през първата половина на тази година след втората; така само за година и половина Египет изгуби около половината от приходите си от туристически услуги.

Поредица от политически провали, преврати и атентати съсипа и туристическата индустрия на Турция; там приходите от туристически услуги намаляха също наполовина, само че за по-малко от десет месеца.

Кукловодите на продажния български политически елит са направили сметката си добре; срещу много малки вложения те успяха да получат отлична възвръщаемост – България бе лишена от войска и собствени органи за национална защита; след унищожаването на българското производство страната ни се превърна с потребител на най-некачествените западни и китайски стоки; страната ни, която потребяваше до 1989 г. само една трета от произведената селскостопанска продукция при неизмеримо по-високо равнище на задоволеност с плодове, зеленчуци, месо, мляко, месни и млечни произведения, днес внася до 80% от нужните ни храни; заложено бе на туризма, който – при появата на едно непослушно правителство в София може да бъде „взривен” за броени дни, а циганизираните и турцизираните райони на страната да бъдат разбунтувани.

И всичко това при не твърде благоприятните условия за туризъм в България. Черноморското ни крайбрежие е твърде късо и слабо разчленено, а действителният летен туристически сезон, на който главно се разчита, е най-много двумесечен; твърде кратък, за да се търси кой знае каква ефективност.

* * *

Успоредици

Колона от автотуристи – предимно учители от основните и средните училища в Благоевград, на път към Синая, Румъния, през есента на 1959 г.*

Радостта на туристическите началници от жалкото 15-процентно увеличение на чуждите туристи за изминалите 18 години ще се опитаме да покрием тук със статистическите данни за по-далечни времеви отрязъци. През 1986 г. България са посетили за почивката си 7 567 062 туристи – повече, отколкото ще бъдат чуждите туристи тази година. Иначе казано, при милиардите, вложени в строителството на кошмарната черноморска туристическа инфраструктура през последните 25 години, и при неизмеримо по-благоприятни визови условия България още не може да стигне в туризма далечната вече 1986 г.

Веднага щом приключва следвоенното възстановяване, в България се полагат усилия за развитие на туризма – мащабна правителствена програма начертава развитието на туристическия отрасъл от българското стопанство през 1948 г.; при това туризмът остава само с малък дял от стопанството, никога в миналото не се е разчитало на него в тази степен, в която се прави това днес. През 1960 г. чуждестранните туристи у нас са вече 200 602, а през 1972 г. – 1 499 000. Впрочем за сравнение – през 1936 България е посетена от около 8000 чужденци.

Едновременно със следвоенното замогване на българите нарастват и пътуванията в чужбина – през 1960 г. в чужбина почиват 60 675 българи, а през 1986 г. те са вече 559 366. Българите пътуват предимно организирано, но и чрез създадения през 1957 г. Български автомобилен и туринг клуб; по този начин пътуват тези, които имат собствен автомобил, и тези, които искат да си направят собствена туристическа програма, различна от маршрутите на „Балкантурист”.

За пътуванията със собствените си леки коли българите се обединяват по няколко както поради относителната ненадежност на тогавашната транспортна техника, така и поради относителната неразвитост на автомобилната инфраструктура в посещаваните страни – взаимопомощта при повреда е основен метод за отстраняването й в чужбина.

Туристите самостоятелно се обединяват според интересите си за пътуване в една или друга държава, предимно в Европа – предпочитани са съседните на България държави, Унгария, ГДР, Австрия, особено Италия и Франция. Пътуванията в Гърция и Турция по време на военните режими там са особено трудни, понеже визи се чакат поне по 7–8 месеца.

Противно на царящата в западната пропаганда увереност, обитателите на социалистическите страни в Източна Европа не само посрещат огромен брой чуждестранни туристи, но и сами пътуват често и по различни поводи в чужбина. На снимката – съветската туристка Галина, учителка по руски език в едно от средните училища в Кострома, на екскурзия в Япония през лятото на 1972 г.*

През изминалия четвърт век дясната пропаганда в България, повтаряйки до втръсване опорните точки, създадени нарочно с тая цел в големите западни пропагандни средища, облива от време на време българите с поредица от измислици; една от тях бе за състоянието на българското туристическо стопанство между 1944 г. и 1989 г.

Всъщност значителна част от обитателите на социалистическите страни пътуват често и по различни поводи в чужбина, включително и самостоятелно, със собствените си леки коли. Това е в сила и за гражданите на СССР, за които се разпространяват най-голям брой измислици.

Ограничения, разбира се, са съществували; както и днес впрочем. Не ми се вярва всички българи днес да пътуват навсякъде и по всяко време, в което това им се прииска. Най-малкото защото пътуванията през цялата човешка история не са евтино удоволствие; напротив...

________________

* Снимките са от личния архив на автора.