Рафтинг по Струма – гребане уж по течението

<p><span style="font-size:13px">Категорията за сложността на рафтинга е от 1 до 5. В края на август Струма тече възпитано и кротко и от групата начинаещи се иска просто да гребат напред, да се държат по средата на реката, по възможност да не се качват с надуваемите лодки върху камъни. Туй е то. Сложността е по-скоро 1 минус.</span></p> <p>Опитният рафтинг инструктор Станимир Станимиров &ndash; Чачи предупреждава за всички възможни и невъзможни рискове. Опитва се да привлече вниманието на глезените си клиенти, които махат за тренировка на сухо с греблата така вещо, сякаш държат големи черпаци и дори опитват да се дуелират с тях. Идеята на участниците е &ndash; както най-често се случва &ndash; че ако стане нещо, опитният водач ще помогне. Водата в реката е топла, слънцето напича &ndash; налице са всички условия за щастливо плаване по Струма.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/2rN0gRiSYqo?wmode=transparent&amp;jqoemcache=G5FE7" width="425"></iframe></div> <p>12 човека слагат задължителните каски и спасителни жилетки, изяснява ни се, че задният човек в лодката води, а предният помага с гребането и гледа напред, че ако трябва да се избиколи опасност, да предупреди водача. Дотук &ndash; отлично. Аз съм в тандем с Пепи.</p> <p>Лодките потеглят и всички са захилени като тикви. Водата пред нас е бавна, плитка и кротка. Лесна работа. Първите десет метра. След това се оказва, че всеки опит на гребците да отидат в една посока ги запраща в противоположната, че дори ги завърта назад. Загребването уж изглежда просто &ndash; въртиш си ръцете, мааш греблото и лодката върви. Е, да, но не върви, а се върти! Щура работа! Започваме да се бутаме едни в други, да се оттласкваме с греблата, помагаме си с ръце &ndash; дори за снимка не ставаме &ndash; една паника от гребла, с които неволно се удряме един друг по главите, и лодки, които, противно на желанието ни, се събират на едно място или опитват сами да излязат на брега. Бре!</p> <p>Криво-ляво нестройната команда успява да преодолее първия завой, а Чачи е предупредил, че крещи не защото е лош, а за да го чуваме всички. Управлението ни обаче остава все така трагично. Идва първият бързей. И слава богу, става дума за дребно бързейче, защото ако е по-сериозно, всички сме го закъсали. Така успяваме да преминем още три подобни, като на места нивото на реката е толкова ниско, че усещаме с дупетата си камъчетата, по които се хлъзгаме. Явно нищо сериозно не предстои. На един завой с малко по-бърза вода следва скала. С водача Пепи не само се справяме с маневрата, но за всеки случай с греблата се оттласкваме от твърдата повърхност.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/V2awm_sSQLA?wmode=transparent&amp;jqoemcache=TMbfM" width="425"></iframe></div> <p><span style="font-size:13px; line-height:1.6em">Извикваме възторжено &bdquo;иху&ldquo;, защото май сме схванали какво да правим. Обръщаме гордо глави само за да видим как моята приятелка Наталия и нейният партньор се блъскат в същата тази скала като в рекламата на &bdquo;Виваком&ldquo; &ndash; отново и отново, и вече отчаяно се опитват с ръце да се опазят от постоянното тряскане. Чачи крещи с цяла сила да използват греблата.</span></p> <p>И това чудо отминава. Вдигаме гюрултия не като за 6, а като за 60 лодки. Някои все пак засядат тук-там, слизат, бутат и се качват отново. Достигаме дълбоки води, където четирима рибари ошашавени гледат приближаването на гласовитата ни команда. &bdquo;Ей, хора, оттук насетне риба няма да хванете, но можете да си хванете или лодка, или русалка!&ldquo; &ndash; предлагам. Те учтиво си протягат въдиците &ndash; който иска да се хваща, е добре дошъл.<br /> Пред всички лодки като блюстител на реда постоянно лети корморан, който търпеливо изчаква приближаването на първата лодка, разперва крила, отлита на 30-ина метра по-напред и отново ни наблюдава.</p> <p>Водачът ни събира на едно място в спокойни води и следват инструкции за следващото спускане. То ще е най-пълноводното и бързото от всичките, точно под Моста на въздишките. Трябва да сме концентрирани, да държим правата посока и няма проблем. С моя партньор по лодка потегляме напред, уж виждаме потока, в който трябва да се плъзнем, и за част от секундата голяма речна вълна ни завърта, подхвърля ни като листо и ни заклещва между две скали. Чачи предвидливо е предупредил, че ако се заклещим, да излизаме навън възможно най-бързо, защото водата е много мощна. Сещам се за думите му, когато осъзнавам, че нямам и грам сила да се измъкна &ndash; бедрата и кръстът ми са не просто притиснати от лодката, усещам как от напора на водата се сплесквам необратимо, едвам си поемам дъх от налягането. Бордовете на гумената лодка са се затворили над краката ми и аз съм в капан. Моят водач Пепи обаче се оказва на по-високо място и благодарение на мъжката си сила излиза навън. Той рискува да бъде изхвърлен от мощната водна струя, която го блъска в гръб, но яхнал сплесканата от налягането лодка, провира ръце под мишниците ми и започва с всички сили да ме тегли нагоре. Броим до три и първо изваждам един крак и разбирам, че ако стъпя на него, водата ще ме изхвърли веднага напред, а другият крак още не е освободен. Посуквам се и се закрепвам върху скалата. Още малко усилие и съм нещо подобно на корморана &ndash; кацнала на скала, само дето не мога да летя. През цялото време Чачи крещи нещо, но от грохота на водата не се разбира нито думичка. В този миг край мен преминава успешно първата от другите лодки и лицата на двамата в нея показват, че са стреснати от мощните води. Задават се две девойки, които не само ще се окажат в нашето положение, но и заплашително се навеждат настрани. Пепи се навежда напред и с ръце променя посоката на тяхната лодка. Те се плъзват по бързея странично, но благополучно. И тогава приближава приятелката ми Наталия. Лодката им се завърта на същото коварно място, което изхвърли нас, заклещва се между други два големи камъка и от напора на водата здравата гумена лодка се прекършва на две през средата. Наталия висва назад, а струите я заливат изцяло. Тя се освобождава от прикрепящите краката й колани и полита във въртопа с главата надолу. Водната въртележка я потапя на мига и тя потъва. Жилетката я изважда нагоре, но струите я завъртат, тя прелита по гръб над един камък и отново изчезва. Появява се едва след като водите са се успокоили и спасителната жилетка свършва своето. Чачи е вече до нас и едновременно се справя и с двете закъсали лодки. С Пепи се качваме и се спускаме в последната част на бързея, а Наталия е вече на брега и търпеливо чака пристигането на своя партньор.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/c2fKt3bYZH0?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Eqy1k" width="425"></iframe></div> <p>В продължението не липсват още комични моменти. Две двойки момичета обръщат лодките си почти едновременно. Едната успява и да се удари, а от нашата лодка я прибираме и така ставаме тройка гребци. Русокосата Ростислава се смее в захлас и обяснява, че излязла от водата с риба между зъбите, но й подарила живота. Накрая всички сме по лодките и изминаваме последната кротка дистанция.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/b8WSNMBESjk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=1m4Nq" width="425"></iframe></div> <p>Когато след още половин час излизаме на сушата, сме заредени с емоция като хлапета, преяли с няколко кутии шоколадови бонбони. Говорим един през друг, хилим се, разказваме малките си моменти с мащабите на риболовни легенди. Само Чачи диша дълбоко, облекчен, че всички сме на брега и вече нямаме допир с водата.</p> <p><em style="font-size:13px; line-height:1.6em">Между 2500 и 3000 души идват на рафтинг при него само за един сезон. Той се занимава с воденето на хора в приключения по водата като професия от 8 години, а с групи пътешества още в Албания, Русия, Непал и Коста Рика. Групите за екзотичните дестинации рядко са повече от 5</em><span style="font-size:13px; line-height:1.6em">&ndash;</span><em style="font-size:13px; line-height:1.6em">7 човека и те винаги са с някаква поне средна подготовка. Чачи обяснява, че и сам не би се съгласил да води на другия край на света напълно начинаещи, защото те могат да се откажат още след първото спускане.</em></p> <p><em>Най-голямата емоция по Струма е в началото на сезона напролет, когато водите са високи, буйни, луди и неукротими. Тогава по реката тръгват големи лодки с екипажи от по 7 човека, шестима на бордовете и отзад седи професионален водач. Тогава обръщанията са много, дъхът спира от студените водни струи, а емоциите са със силата на наркотик.</em></p>