- Автор: Гласове
- 21 Яну 2023
- 1758
- 5
Автор: д-р Анета Милкова, преподавател във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“
Законодателят дава възможност медиите да предоставят безвъзмездно своето програмно/рекламно време на една или друга политическа партия. Каква е причината медията да сключва възмездни договори с едни политически партии и безвъзмездни договори с други? Наистина ли вярваме, че медията, която е търговско дружество, безвъзмездно предоставя своето програмно/рекламно време на политическите партии? Наложителна е промяна в Изборния кодекс, която да освободи БНР и БНТ от задължението да обслужва кандидатите за народни представители, президент и вицепрезидент в продължение на 30 дни преди датата на изборите, в нарушение на професионалните журналистически стандарти. Обществените медии съществуват, за да обслужват обществения, а не партийния интерес.
Коментарите на политици, социолози и политически анализатори за ситуацията в страната и прогнозите им за нови предсрочни парламентарни избори през 2023 година, които вероятно отново няма да произведат парламентарно мнозинство за съставянето на правителство, създават напрежение в обществото. Това напрежение не е свързано единствено с последствията от продължителната политическа криза в страната, която ще се отрази негативно в много аспекти от живота на почти всеки български гражданин. Няма да е пресилено да кажем, че това е страх от следващата предизборна кампания, която ще залее медиите с откровена партийна пропаганда и потенциалните гласоподаватели ще търсят спасение от нея извън медиите. Защото
информационната среда става все по-токсична за хората –
агресията на вербално и невербално ниво през медиите влияе негативно на психиката и поведението на хората и допринася за тяхното дистанциране от политиката и медиите. Говоря за предизборните кампании във вида, в който се реализират през последните години в България, т.е. според правилата на Изборния кодекс.
От гледна точка на медиите и журналистите, а и от гледна точка на избирателите, важна тема са правилата за провеждането на предизборните кампании. Причинно-следствените връзки между начина на провеждане на предизборната кампания и избирателната активност са видими за професионалните комуникатори, но не е задължително да са ясни за депутатите.
От март 2021 г. до днес се проведоха четири предизборни кампании, което означава, че в продължение на четири месеца избирателите са подложени на регламентирана политическа пропаганда през медиите (според чл. 175 на ИК предизборната кампания е с продължителност 30 дни). Извън всякакво съмнение е, че политическата криза в страната постави на сериозно изпитание медиите, които работят в условията на перманентна предизборна кампания почти две години. Някои политици, разочаровани от поведението на медиите, констатираха, че пропагандата измества журналистиката. И това е така. Не успяха да установят обаче, че причините за това не са в медиите, а още по-малко в конкретните журналисти. Причините за тази негативна тенденция в работата на медиите са в правилата за провеждането на предизборна кампания в действащия Изборен кодекс.
Проблемите в изборното законодателство се отразиха негативно в работата на журналистите
и в качеството на журналистиката, поради което страната ни често е критикувана от различни международни организации за липсата на независими медии. В последните предизборни кампании станахме свидетели на много ситуации в различни медии, в които журналисти изпитваха сериозни трудности да правят качествена журналистика. За съжаление, журналистите не обсъждат публично този въпрос, защото техните работодатели нямат проблем с политическото влияние върху редакционното съдържание, поне засега.
Най-разочаровани от тази ситуация очаквано се оказаха избирателите, които все по-малко се интересуват от предизборните кампании в медиите и все по-трудно намират причина да отидат да гласуват за своето бъдеще и бъдещето на България.
Днес политиците търсят причините за ниската избирателна активност в техниката и технологията на гласуването, но причините за отказа на повечето от българските граждани да участват в изборите са свързани с публичния образ на политиците и на политическите партии – тяхното публично говорене, посланията им към избирателите и политиката, която следват. В този смисъл, медиите са ключов участник в политическия живот и неразбирането на тяхната роля и влиянието им върху формирането на общественото мнение е проблем за политическата класа у нас.
По поръчка на СЕМ през септември 2022 г. социологическа агенция EXACTA направи национално представително проучване, по време на последната предизборна кампания, относно предпочитаните от избирателите медии за информация по повод кампанията. От него става ясно, че най-голям дял има телевизията, след това са интернет сайтовете и порталите на медиите, а на трета позиция са социалните мрежи. Значително по-малък е делът на информиращите се от радио и вестници, отпечатани на хартия. Почти една трета са посочили, че не се интересуват от предизборната кампания.
В същото проучване са представени сравнителни данни от предишните три предизборни кампании, където ясно се вижда намаляването на обществения интерес към медиите в хода на кампаниите и заедно с това, нарастване на дела на българите, които не се интересуват от предизборната кампания в медиите. От март 2021 г. до септември 2022 г. делът на българите, които се информират за предизборната кампания от телевизия, е намалял с 9%, с толкова е намалял и делът им в социалните мрежи. В интернет сайтовете делът е намалял с 2%, във вестниците на хартия с 7%, а в радиото с 13%. Делът на българските граждани, които не се интересуват от предизборната кампания в медиите е нараснал с 6%. Тези данни са притеснителни за политиците, но далеч по-притеснителни са медиите, особено електронните медии – за 18 месеца телевизията губи интереса на 9%, а радиото на 13% от българските граждани. Медиите, за разлика от политиците и политическите партии, работят на рекламния пазар и техните приходи зависят от качеството на медийното съдържание, което предлагат на аудиторията.
Кои са проблемите в изборното законодателство, които се отнасят до медиите и техните публики и как може предизборната кампания да бъде поносима за избирателите:
Безвъзмездните договори между медиите и партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати в изборната кампания
В чл. 180 на ИК да отпадне възможността за безвъзмездни договори, сключени с партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати в изборната кампания. Каква е правната логика на този текст няма да коментирам, но с просто око се вижда възможността за нерегламентирани плащания от политическите партии към медиите, които от своя страна не декларират приходи и не плащат данък върху тези средства. Законодателят дава възможност медиите да предоставят безвъзмездно своето програмно/рекламно време на една или друга политическа партия. Каква е причината медията да сключва възмездни договори с едни политически партии и безвъзмездни договори с други? Наистина ли вярваме, че медията, която е търговско дружество, безвъзмездно предоставя своето програмно/рекламно време на политическите партии?
Другата страна на безвъзмездните договори е не по-малко притеснителна, а именно медийното съдържание, което стига до публиката. За потребителите това е медийно съдържание, а не е агитационен материал – то не е обозначено като платено съдържание, защото е попаднало в медията по силата на безвъзмезден договор. Конфликтът между интересите на политическата класа и собственици на медии, от една страна, и интересите на журналистите и обществения интерес, от друга.
Недопустимата политическа намеса в БНР и БНТ
Генералните директори на БНР и БНТ имат задължението, съгласно чл. 189, ал. 4 от ИК, да предложат в Споразумението на партиите и коалициите формите, темите на предизборната кампания, форматите и екипите. Това задължение, вменено на генералните директори на обществените медии, е недопустима намеса в редакционната политика на медията при изпълнението на нейните обществени функции, а именно – да работи в интерес на обществото. Това, което ИК налага на БНР и БНТ, е обслужване на партийни интереси без оглед на обществения интерес. Тази тежка политическа намеса в дейността на БНР и БНТ е основната причина за възникналите на по-късен етап проблеми, свързани с констатациите на български и чужди медийни експерти и наблюдатели за липса на свобода на словото и независимост на медиите в България.
Премахване на платените форми в БНР и БНТ за популяризиране на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати за изборите.
Като пример ще посоча Споразумението на БНТ с политическите партии за последната предизборна кампания през 2022 г., където обемът на предложените платените агитационни материали в дневната програма на обществената БНТ 1 в рамките на 30 дни е 1821 минути или 30 часа и 35 минути. Тези 30 часа и 35 минути са позиционирани предимно в най-гледаните информационни и публицистични предавания на БНТ 1.
Наложителна е промяна в Изборния кодекс, която да освободи БНР и БНТ от задължението да обслужва кандидатите за народни представители, президент и вицепрезидент в продължение на 30 дни преди датата на изборите, в нарушение на професионалните журналистически стандарти. Обществените медии съществуват, за да обслужват обществения, а не партийния интерес. Те така се и финансират - чрез субсидия от държавния бюджет, а не от партийните централи.
Премахване на чл. 198, ал.7 от Изборния кодекс
Този спорен текст казва, че времето, предоставено от медиите за платени форми на отразяване на предизборната кампания в програмите на търговските електронни медии, не се включва в ограничението от 12 минути реклама на час, съгласно чл. 89, ал.1 от Закона за радиото и телевизията. В най-гледаното телевизионно време (19:00 – 23:00 ч.) рекламните блокове на двете търговски национални ефирни телевизии имат 12 минути реклами на час. Към тези 12 минути ИК допуска в програмата платени предизборни форми, без ограничение. От една страна, това работи за допълнителното финансиране на търговските медии, извън рекламния пазар. От друга, влияе негативно на рейтинга на програмата. Няма съмнение, че ако 30-дневната предизборна кампания се провежда веднъж на две години, това се възприема по един начин от аудиторията, но при три кампании в годината (както беше през 2021 г.), това е проблем за медиите и публиката.
Средствата за медийни пакети
Бюджетното финансиране на политическите партии чрез т.нар. медийни пакети, които бяха приети в ИК през 2016 г., трябва да бъде обвързано с осигуряване на средства за провеждане на истинска предизборна кампания от партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати за изборите и нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии. В последните четири предизборни кампании бяха похарчени от държавата над 3 милиона лева за медийни пакети, като голяма част от средствата за телевизия отиваха в БНТ (цените на платените форми там са значително по-ниски от тези в другите две ефирни национални телевизии). За по-голямата част от партиите и коалициите, които ползваха медийните пакети, предизборната кампания се изчерпваше с две-три фамозни участия в БНР и/или БНТ, които по-скоро допринасяха за отблъскването на избирателите и профанизираха разговора за бъдещето на страната.
Разбирането на политическите партии, че предизборната кампания в обществените и търговските медии трябва да обслужва партийните щабове не отговаря на очакванията на избирателите. Предизборната кампания трябва да помогне на гражданите да направят информиран избор и да ги насърчи да упражнят своите политически права чрез информация за политическата платформа на всяка от участващите в изборите партия или коалиция. Решаващ фактор в този процес на комуникация между партиите и гражданите са медиите. Независимите обществени медии категорично са ценност и гаранция за провеждането на демократични избори, затова е важно държавата и политическите партии да се въздържат от намеса в тяхната редакционна политика. Особено по време на избори.
Д-р Анета Милкова е главен асистент в Катедра „Комуникация и аудиовизуална продукция“ във ФЖМК. Била е директор на дирекция „Специализирана администрация“ в Съвета за електронни медии. От 2012 до 2017 г. е член на Управителния съвет на БНТ, а от 2004 до 2007 г. е член на Управителния съвет на БНР.
Изборният кодекс бе приет от 42-то НС на 21 февруари 2014 г. и е в сила от 05.03.2014 г. Работата по него е възложена на Временна комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс през 2013 г., а неин председател е Мая Манолова. Проектът е внесен на 12.12.2013 г. от Мая Манолова и група народни представители (Сергей Станишев, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов, Александър Паунов, Борислав Гуцанов, Филип Попов, Мариана Тотева, Йорданка Йорданова, Евдокия Асенова) и в рамките на малко повече от един месец е приет от 42-то НС. Министър председател на Р България по това време е Пламен Орешарски, който управлява с мандат на Коалиция за България.
В 42-то НС има четири парламентарни групи и следното разпределение на мандатите: ГЕРБ – 97, Коалиция за България – 84, Движение за права и свободи – 36, Атака – 23. Това Народно събрание е сформирано според резултатите от извънредните парламентарни избори в България, проведени на 12 май 2013 г. Първото му заседание е на 21.05.2013 г., а на 6.08.2014 г. с указ на президента Росен Плевналиев е официално разпуснато.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
