- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 07 Яну 2023
- 4140
- 24
В новия Преглед на ядрената политика се посочва, че ако САЩ решат, че са застрашени, те ще нанесат ядрен удар по източника на заплахата, дори той да не е предприел активни действия срещу тях. Тъй като не се уточнява вида на заплахата, тя може да бъде тълкувана така, както на САЩ им е изгодно. Тя може дори да не бъде реална, каквато например беше епруветката с „отровно вещество” на генерал Колин Пауъл, размахана на 5 февруари 2003 г. и довела до разгрома на Ирак.
На 6 и 9 август 1945 г. САЩ за първи път в човешката история взривиха ядрените бомби "Малчугана" и "Дебелака" с мощност съответно около 15 и 20 килотона тротилов еквивалент, унищожавайки с тях японските градове Хирошима и Нагазаки. За минути загинаха 90 хиляди в Хирошима и 60 хиляди в Нагазаки, а през следващите години от остра лъчева болест починаха съответно 160 хиляди и 80 хиляди японци.
След тази безсмислена американска жестокост доскорошните съюзници в антихитлеристката коалиция САЩ и СССР започват мащабна надпревара. Максимумът на ядреното безумие е постигнат през 1987 г. – създадени са общо около 61830 ядрени боеприпаса, от които САЩ имат 23500, СССР 38000, а Франция, Англия и Китай общо 330.
В края на 70-те години е постигнато равенство по носителите на ядрено оръжие и двете страни започват постепенно намаляване на ядрените арсенали. В резултат на това към 2022 г. САЩ разполагат с около 5420, Русия с 5980, а останалите седем ядрени държави с 1300, т.е. на планетата е складиран ядрен потенциал от 12700 ядрени боеприпаса. От тях 9400 са активни и резервни, а останалите подлежат на утилизация.
Активните на Русия са 1580, а на САЩ 1640. Част от тях, заедно с малък брой английски и френски, са в повишена и за кратко време могат да бъдат приведени в пълна бойна готовност – общият им брой е около 2000. Средната мощност на един ядрен боеприпас на САЩ е около 200, а на Русия 400 кт. Ако приемем 300 кт средна мощност на един ядрен боеприпас, то приблизителната мощност на 2000 ядрени боеприпаса с повишена бойна готовност е 600 мегатона, тази на активните 3220 – 966 Мт, а на всички 9400 – 2 820 Мт тротилов еквивалент.
Посочените данни показват, че двете велики ядрени сили постепенно намаляват ядрените си боеприпаси, но въпреки това ядрената заплаха за живота на планетата не е отстранена. При използване на активните и резервни боеприпаси вероятността за унищожаване на голяма част от живота на планетата е напълно реална, докато при активиране на тези с повишена бойна готовност е възможно поразяване само на определени региони.
Напоследък това твърдение се използва, за да се създава впечатление, че ядреното оръжие не е толкова страшно и в по-малко количество то може да се използва.
В началото на януари 2022 г. лидерите на Русия, САЩ, Китай, Франция и Великобритания в съвместна декларация заявиха, че в ядрената война не може да има победители и поради това тя не трябва да бъде започвана. В САЩ обаче има влиятелни политици, според които, ако глобална ядрена война не трябва да се започва, то някаква форма на малка ядрена война е напълно допустима, което намира място в новите регламентиращи документи.
През октомври 2022 г. в САЩ бе публикувана несекретната част на Стратегията за национална сигурност, а след това Пентагонът издаде четири нови документа, базиращи се на приетата стратегия : Стратегия за национална отбрана, Преглед на ядрената политика, Преглед на противоракетната отбрана и Полево ръководство 3–0.
Стратегията за национална сигурност формулира политическите задачи, а в Стратегията за национална отбрана и Полевото ръководство се посочват военните форми и средства за тяхното осъществяване. Последният документ всъщност е нова военна доктрина, заменяща приетата през 1982 г. доктрина за „въздушно-земно сражение” с такава за провеждане на „многодоменни операции”, т.е. на операции в различни пространства.
Посочените документи са основа за преструктуриране на въоръжените сили на САЩ към 2030 г., за създаване на нови оръжия и за подготовка на войските за водене на едновременни и съгласувани операции в земното, въздушното, морското, космическото, кибернетичното и информационно пространства. Те ще се осъществяват съвместно от Сухопътните войски, ВВС, ВМС, Космическите войски, Кибернетичното командване и частите за информационни операции.
Важна цел е формиране на въоръжени сили, способни едновременно да се противопоставят на Русия и Китай - Китай е определен като най-сериозното геополитическо предизвикателство на САЩ, а Русия е актуална заплаха, която трябва да бъде неутрализирана. Поради това, за постигане на победа и за запазване на своето лидерство, САЩ ще модернизират въоръжените си сили и преди всичко стратегическата ядрена триада.
САЩ обаче не могат да неутрализират Русия, ако отношенията им продължават да се основават на принципа на „взаимно гарантираното унищожаване”. При спазването му се постига стратегическа стабилност, при която, ако една от двете противостоящи страни реши първа да нанесе ядрен удар, то втората ще отговори с ответен, т.е. взаимното унищожаване е гарантирано.
Затова е необходим подход, при който ударът на САЩ да бъде внезапен и мощен до степен, при която противната страна, понесла огромни загуби, няма да може да осъществи ответен удар и неминуемо ще бъде победена. Според експерти в тази област това може да се постигне само при наличие на ядрено превъзходство, осигуряващо възможност за нанасяне на мощен превантивен удар.
Този извод не е приет като официална концепция на САЩ, но той се обсъжда и все повече става неофициална основа на ядрената политика на страната. Това се потвърждава и от заложените приоритети в новия Преглед на ядрената политика. В него се посочва, че ако САЩ решат, че са застрашени, те ще нанесат ядрен удар по източника на заплахата, дори той да не е предприел активни действия срещу тях. Тъй като не се уточнява вида на заплахата, тя може да бъде тълкувана така, както на САЩ им е изгодно. Тя може дори да не бъде реална, каквато например беше епруветката с „отровно вещество” на генерал Колин Пауъл, размахана на 5 февруари 2003 г. и довела до разгрома на Ирак.
В Прегледа на ядрената политика са посочени методите и средствата за постигане на ядрено превъзходство. Предвижда се разработване на нова стратегическа балистична ракета LGM-35A "Sentinel", нов подводен ракетоносец "Columbia" и нов боен кораб, въоръжени с крилати ракети, нова ядрена крилата ракета /проект "Long Range Standoff"/, нов стратегически бомбардировач B-21 "Raider", възстановяване ядрения вариант на крилата ракета "Томахоук” и модернизиране на съществуващите стратегически ракети с шахтно базиране "Минитмън-3" и на "Трайдънт II" с морско базиране – основното в тяхната модернизация е намаляване мощността на ядрените заряди до 5 кт и комплектуването им с нов взривател.
През последните години се експериментира с "Трайдънт II", като се предвижда част от зарядите с мощност 100 кт да бъдат модифицирани до 5 кт. Такъв ядрен заряд вече е изпитан и се произвежда. В САЩ твърдят, че той се създава като тактически за използване на бойното поле и за компенсиране предимството на Русия в тактическото ядрено оръжие. Да се използва стратегическа ракета за тактичиски цели е твърде несериозно, пък и няма никаква гаранция, че такъв заряд няма да се използва срещу стратегически обекти, защото далекобойността на "Трайдънт-2" от 11000 км позволява това.
Разработеният нов взривател повишава вероятността за попадение от 0.5 на 0.86-0.99. При наближаване на целта, на височина 60-80 км, той сравнява реалното положение на ракетата в пространството с местоположението на целта и формира сигнал за корекция. Използването му заедно с маломощен ядрен боеприпас значително повишава възможността за поразяване на точкови свръхзащитени обекти каквито са, например, руските пунктове за управление на държавата и въоръжените сили и на шахтно базираните стратегически ракети – в първия случай ударът се определя като обезглавяващ, а във втория като обезоръжаващ.
С тази модернизация се създава реална възможност за унищожаване на част от руския ядрен потенциал с превантивен удар, при това със значително по-малко на брой и с по-малка мощност ядрени боеприпаси и следователно с по-малко радиоактивно заразяване на местността.
Превантивен ядрен удар срещу Русия не може да се осъществи, ако се нанася от територията на САЩ със стратегическите ракети или от световния океан с подводните ракетоносци, защото полетното време от 25-30 мин е достатъчно за ответен удар. Превантивен удар, нанесен от сравнително близко разстояние до набелязаните обекти с ядрени крилати ракети, изстрелвани от самолети, излитащи от летищата на Прибалтика и Норвегия, и от подходящо позиционирани подводници, ще има максимален ефект, тъй като полетното време намалява до 8-10 минути. В този случай на противника не остава почти никакъв шанс за ответен удар.
САЩ имат още една възможност. Известно е, че те създадоха два района за ПРО, единият в Радзиково, Полша, а другият в Девеселу, Румъния, които вече са в постоянна готовност Всеки от тях е с по 24 вертикални пускови установки, от които може да се изстрелва, след смяна на софтуера, и крилата ракета Томахоук, включително и в ядрен вариант – от тях полетното време до важни руски обекти на европейската част на Русия е напълно приемливо. Същото могат да направят и четирите кораба за ПРО, базирани в Испания и често посещаващи Черно море. Такива кораби могат да се използват и от Северно и Балтийско море.
Украинската територия е идеален вариант за нанасяне на удари по Русия - времето за полет на крилати ракети до Москва е около 5 мин. В този аспект характерна е операцията, извършена от района на Харков по авиобазите на стратегическата авиация в гр. Енгелс до Саратов и Дягилево до Рязан. Използван е създаденият през 70-те години на ХХ век 5-тонен съветски безпилотен реактивен разузнавателен апарат Ту-141 "Стриж“ с обхват 1000 км. Той е комплектуван, не без помощта на САЩ, със съвременни цифрови системи за управление и навигация, като на мястото на разузнавателната апаратура е монтиран боен модул.
Превърнат в ниско летящо ударно средство, насочвано по сигнал от американската космическа навигационна система GPS NAVSTAR, на 5 декември 2022 г. той доказа, че е напълно възможно успешно да се поразяват важни обекти в дълбочина на руската територия.
На практика това е добре замислена и проведена комплексна разузнавателно-ударна операция с цел оценка на възможността за нанасяне на превантивен удар. Предполага се, че в руската ПВО има непокрити с радиолокационно поле направления, което се потвърждава при този полет и е използвано - БЛА не е открит по време на 600-километровия маршрут. Може да се допусне, че ПВО не е активирана, за да не се разкрият някои нейни характеристики, поради което апаратът е прехванат до самите авиобази.
Операцията има и две други немаловажни цели. Една от тях е проверка на руската реакция при посегателство над нейни стратегически важни обекти, а другата – провокиране с цел ескалация на конфликта в Украйна до степен, при която САЩ ще имат оправдание за доставка на оръжия с голям обсег на украинската армия.
Както и при други провокативни изпълнения, случаят е коментиран сдържано и красноречиво. На 9 декември с.г. в Бишкек руският президент констатира „В САЩ има теория за превантивен удар. Те разработват и система за обезоръжаващ удар... Това е нанасяне на удар със съвременни високотехнологични средства за унищожаване на системите за управление... Може би трябва да помислим дали да не вземем разработките на нашите американски партньори, за да осигурим собствената си сигурност”.
Думите на руския президент не показват обезпокоеност от приготовленията на САЩ, докато на Запад те се тълкуват като силна загриженост. Всъщност те са предупреждение към САЩ, че ако продължават така, ще получат същата опасност. Независимо, че те са прикрити от двата океана, такава може да се създаде с различни средства, някои от тях използвани още по времето на СССР. Навярно ненапразно в Русия е създаден контейнерен вариант на крилата ракета "Калибър" и се работи по такъв за хиперзвуковата "Циркон", които могат да се установяват на всякакви кораби – тези дни това беше демонстрирано с фрегатата "Адмирал Горшков", въоръжена с тези ракети, разбира се не в контейнерен вариант, и отправила се в Атлантика. Не е за пренебрегване и роботизираната подводна ядрена система с мегатонна мощност "Посейдон” - при позиционирането ѝ до американския тихокеански и атлантически бряг опасността за САЩ ще стане непосредствена и по всяка вероятност непредотвратима.
Ядрените заплахи и контразаплахи между великите ядрени сили не са нещо ново, но ако предните десетилетия държавните ръководители действаха в допустими граници, то днешните, някои от които даже не знаят поразяващите фактори на ядреното оръжие, все по-често говорят за него като за нещо съвсем обикновено. На такива никак не е излишно да се напомня за трагедията на двата японски града. Не е забравен случаят отпреди няколко месеца, когато Лиз Трас, тогава премиер на Великобритания, обясни, че без колебание ще натисне ядрения бутон, а украинският президент призова Запада да нанесе превантивен удар по Русия.
Напоследък става все по-ясно, че ядреното оръжие, особено това с намалена мощност и висока точност, вече е реално средство на политиката, което, при определени обстоятелства, може да доведе до ядрен сблъсък, независимо от всички декларации на великите ракетно-ядрени сили.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
