- Автор: Гласове
- 02 Март 2024
- 5649
- 17
Автор: Ралф Шоелхамер, brusselssignal.eu Следвайте "Гласове" в Телеграм
Шарл Морис дьо Талейран-Перигор трябва да е бил най-великият политически художник в света. Той прави стремителна кариера през най-бурния период от френската история като успява да бъде фактор в революционна Франция и в трите ѝ фази - mредреволюционна, революционна и следреволюционна.
Когато умира на достолепната 84-годишна възраст през 1838 г., светът става свидетел на кончината на вероятно най-великия дипломат, живял някога. Една от най-запомнящите се негови реплики е: "Дипломат, който казва "да", означава "може би", дипломат, който казва "може би", означава "не", а дипломат, който казва "не", не е дипломат."
Предполагам, че точно това е имал предвид настоящият френски президент Еманюел Макрон, когато изказа идеята за изпращане на западни войски в Украйна. Подобно на Талейран, предложението на Макрон беше по-скоро "може би" (и следователно "не"), отколкото действително "да" (и следователно "може би").
Събрание на принцовете в Ерфурт през 1808 г. Наполеон приема пратеници на австрийския император, барон Винсент (вдясно) и цар Александър и кралете на Вестфалия и Саксония - на фона на Талейран
Уви, дори игрите с думи на дипломатите трябва да бъдат подкрепени от реална власт и авторитет и именно тук Макрон не успява да се справи с Талейран. Той определено не е Наполеон, нито пък Луи XVIII, който става крал на Франция след падането на Наполеон от власт. С рейтинг на одобрение едва надхвърлящ 30 % и постоянно изправен пред обществени вълнения - от "жълтите вестници" до протестите на фермерите - той прилича по-скоро на Луи XVI малко преди да бъде свален от власт през 1792 г., макар че Макрон по всяка вероятност ще бъде пощаден от крайната му съдба - да бъде обезглавен от гилотината пред очите на ликуваща тълпа.
Франция на Талейран е сила, с която трябва да се съобразяват, и една от най-големите сили по онова време. Дори поражението на Наполеон не променя факта, че френските идеи и обичаи доминират на Стария континент и извън него, а Статуята на свободата все още свидетелства за френските идеали в пристанището на Ню Йорк.
В наши дни Франция е изправена пред вътрешен и международен упадък: Ролята на нейните философи и филмови дейци е в най-добрия случай незначителна, а влиянието, което тя поддържа в страните от бившата си империя, бързо отслабва, отстъпвайки място на Русия и Китай.
Друг цитат от Талейран, вероятно погрешно приписан на него, гласи: "Това е по-лошо от престъпление, това е грешка".
Независимо дали го е казал или не, той със сигурност е разбирал, че в международната политика великите сили често действат престъпно, но ако го правят, резултатите трябва да си заслужават. Това, че Макрон обяви идеята си за разполагане на войски в Украйна не е престъпление, но със сигурност е грешка. Може би дори е откровена грешка.
Тъй като не е равен на Талейран обаче, Макрон удвои реториката си: "Много от хората, които днес казват "никога, никога", бяха същите, които преди две години казваха "никога, никога танкове, никога, никога самолети, никога, никога ракети с далечен обсег, никога, никога това".
Макрон, подгрявайки заблудите си за величие, предупреди, че "ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война". Това "всичко възможно", за съжаление, изглежда не включва реални доставки на оръжие за Украйна. Въз основа на "Проследяване на подкрепата за Украйна" на германския Институт "Кил", Франция е изостанала в подкрепата си за Киев. Германия е отделила 17,7 млрд. евро в сравнение с оскъдните 635 млн. евро, предоставени от Париж.
На този етап Макрон не е втори Наполеон, а втори Нортън - симпатичният английски луд, който се обяви за император на Съединените щати през 1859 г. Уви, император Нортън никога не е имал шанса да нанесе толкова щети, колкото Макрон.
Декларациите на Макрон по отношение на Русия са всичко, на което Путин можеше да се надява. В продължение на две години пропагандата на Москва внушаваше на света, че конфликтът в Украйна е марионетна война на Запада срещу Русия и че Украйна е само прикритие за дългосрочния план на Запада за ликвидиране на Руската федерация.
Сега френският президент открито лансира идеята, че страните от НАТО трябва да обявят война на Русия (което би било фактическият ефект от неговото предложение) като същевременно не желае да предостави значителна финансова помощ на Украйна. Путин отбеляза политически хеттрик: празната заплаха без зъби, разединението сред НАТО и огромна пропагандна победа.
Франция е цирк, ръководен от клоуни, като се започне от Макрон и се стигне до министър-председателя Габриел Атал (чиято единствена квалификация изглежда е да е млад и гей) и външния министър Стефан Сежурне (чиято единствена квалификация изглежда е да е млад и бивш съпруг на гореспоменатия Аттал).
Тъжно е, че нацията на Талейран се е превърнала в нацията на Макрон.
Източник: brusselssignal.eu
