- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 17 Юли 2023
- 2155
- 6
Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Министерство на правосъдието все пак ще се меси в организирането на държавната защита по международни арбитражни производства. Това предвижда “план б“ на правителството, след като ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН му забраниха да прехвърля функцията по защита на държавата от финансовото в правосъдното министерство. Новият по-опростен механизъм предвижда Дирекция „Съдебна защита“ в Министерство на финансите, чиято администрация вече 20 години организира държавното представителство в такива дела, спечелила е 15 от 15 казуса и е спестила на данъкоплатците пет милиарда лева за изминалите 20 години, да бъде понижена до участник в по-голям междуведомствен съвет, включващ представители на правосъдното министерство и ДАНС.
Какво точно ще прави този междуведомствен съвет, правосъдният министър Атанас Славов, който обяви новината, не дава подробности. „Гласове“ разполага с кореспонденция между представители на Висшия адвокатски съвет (която обаче не е одобрена от колективен орган на съвета, но се натъртва ролята на самия съвет) до Министерство на финансите от миналата есен, в която адвокатското лоби призовава да се създаде подобен орган, но служебният министър на финансите Росица Велкова оставя призива без отговор.
Самият министър на правосъдието признава единствено, че целта е да се управляват парите („разпределят правилно“), които държавата заделя за защита по международните арбитражи. Не се разбира защо министърът на правосъдието говори за управление на средства, след като тези средства нито в момента, нито в исторически план са изразходвани от неговото министерство. Напротив, изразходват се от финансовото министерство, което има и компетентността да управлява средства, и исторически, и законово е натоварено да организира държавната защитата по арбитражните дела. Тоест, МФ си изпълнява задачата и я финансира, а правосъдното министерство няма никакво касателство до момента, и когато се включва, министърът му не говори за държавната защита, а за разпределение на финансови средства. Славов посочва неточно, че държавата харчи по 100 млн. лв. за своята защита по международни арбитражи. Историческа справка от правителството показва, че в изминалите три години държавата е харчила в пъти по-малко от тази сума – 34.7 млн. за 2020г., 51.12 млн. за 2021г. и 38.8 млн. за 2022г.
Не се разбира и защо от темата страни финансовият министър Асен Василев, след като именно неговото министерство отговаря за планирането на бюджета, за управлението на държавните средства и има върховната власт да променя бюджетни взаимоотношения, когато изникнат извънредни обстоятелства. Една от причините именно финансовото министерство да организира държавната защита е, че не може да се прогнозира какви искове ще се заведат срещу държавата в рамките на една година и какви разходи ще направи правителството в организацията на своята защита. Това са разходи, които извършват избраните адвокати, представители на държавата и експертните компании, които наемат. Средствата зависят както от обема работа, така и от специфичните проучвания, които се правят в хода на всяко едно дело, поради което точни предвиждания за размера им не са възможни. В случай на нужда обаче, точно министърът на финансите може да ги обезпечи със средства от централния бюджет, който е оперативен и ликвиден буфер на правителството.
Обратно, Министерство на правосъдието няма капацитет да управлява повече средства от собствените и няма институционалния авторитет да изисква съдействие от другите министерства и държавни служби с успеха, с който го прави финансовото министерство.
Въпреки това неговите експерти, заедно с представители на ДАНС ще мислят как държавата да управлява средствата, които се дават за защита по арбитражни дела в чужбина.
В кореспонденцията на представители от Висшия адвокатски съвет до финансовия министър, в която се говори за създаване на междуведомствен орган, се посочва още, че български кантори недоволстват от високите критерии, които финансовото министерство залага при избор на обслужващи правни фирми при международните арбитражи. В нея се посочва, че има български адвокатски кантори, които желаят да участват в такива дела било като изпълнители или подизпълнители, но не успяват, защото критериите били много високи (и позволяват да се класират само най-големите и успешни фирми в света – бел. авт.).
„Единствената цел на обсъжданите промени винаги е била как да подобрим защитата на държавния интерес. Как да имаме прозрачна процедура, в която тези отделени финансови средства се разпределят с участието на водещи световни дружества, кантори, които осъществяват такава защита, с участие на български кантори, които имат специализация, и всичко да става по един прозрачен начин, да няма съмнение във връзка с определянето на тези защитници на интересите на държавата във връзка с разходването на тези значителни средства“, посочи правосъдният министър Атанас Славов в парламента миналата седмица.
Като повод за инициативата Атанас Славов констатира проблеми, без да уточнява точно какви. При изказването си в парламента на 12 юли заявява „Проблеми има констатирани. Налага се институционално действие и ние ще предложим това институционално действие, отчитайки опита, който имаме в защита на интересите на българската държава“. Славов твърди, че той и министър Василев заедно са констатирали проблемите по-миналата седмица. Реално обаче Асен Василев назначава одит в Дирекция „Съдебна защита“ едва на 7 юли – петък по-миналата седмица, което означава, че няма как проблемите за които говори Атанас Славов да са констатирани в хода на самия одит. Не се посочва и каква друга проверка или одит е установила въпросните проблеми.
Сигурно е само, че за изминалите 20 години, всяко едно правителство и всеки един министър на финансите пазят прерогатива по организиране на държавната защита в арбитражи, а „Продължаваме промяната“ опитват вече пети път да се намесят в работата на една от най-ефективните администрации, която за 20 години е спестила почти пет милиарда лева на данъкоплатците и е спечелила всички международни арбитражи срещу България.
Тези опити са следствие на управленски намерения, уточнени още в коалиционното споразумение на ПП с БСП и ИТН от 2021 година. Или с други думи не е известно хора на ПП да са открили някакъв проблем в хода на работата си (поне досега няма оповестени документи, констатиращи такива проблеми), а си следват дневен ред, начертан още преди да вземат властта.
