- Автор: "Политико"
- 09 Март 2025
- 6143
- 21
Европейският съюз не прави нищо друго, освен да позира пред камерата, но изобщо не мисли за реална подкрепа за Украйна, пише Никола Винокур в Politico. Въпреки обещанията да продължи да въоръжава Киев, ЕС не успя да постигне съгласие за конкретни стъпки и цялата тази дипломация е само празни думи.
Брюксел - прегръдки. Групови снимки. Клетви да продължат да въоръжават Украйна.
Въпреки поредицата от събития, които се случиха само за месец и половина от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, това е всичко, което лидерите на Европейския съюз успяха да предложат на Володимир Зеленски на извънредната среща на върха в Брюксел в четвъртък.
Да, те разработиха планове за укрепване на военно-промишления комплекс на ЕС, но не се договориха за нови ангажименти за укрепване на позицията на Украйна - а в краткосрочен план това е може би най-важното.
Киев може да остане без военна помощ и разузнавателни данни от САЩ, тъй като администрацията на Тръмп засилва натиска върху Зеленски да постигне бързо мирно споразумение с руския президент Владимир Путин. Преди срещата в Брюксел дипломатите от подкрепящите Украйна страни се надяваха тя да доведе до нови ангажименти, които да засилят позицията на Киев.
"Сега имаме задължение да подкрепяме Украйна повече от всякога", каза първият дипломат на ЕС Кая Калас в навечерието на извънредната среща на върха.
Но след десет часа преговори и горещи ръкостискания със Зеленски, който говори с репортери до лидерите на двете водещи институции на ЕС, Урсула фон дер Лайен и Антониу Коща, окончателните резултати бяха разочароващи: националните лидери се съсредоточиха само върху усилията за създаване на единен отбранителен сектор.
Част от комюникето за Украйна дори не получи предварителната подкрепа на всичките 27 членове поради силната опозиция на унгарския премиер Виктор Орбан. Той не само крие симпатиите си към Путин, но и обяви несъгласието си с изявлението още преди срещата, след което настоя на своето.
Останалата част от ЕС отхвърли впечатлението за разединение. "Той го е правил и преди", каза пред репортери отиващият си германски канцлер Олаф Шолц. "Но това не унищожи Европейския съюз."
Останалите 26 държави, с изключение на Унгария, подписаха изявлението за Украйна, което очерта червени линии за бъдещи мирни преговори, призова за ранно приемане на Киев в блока и обеща по-нататъшна военна помощ, без да уточнява конкретни цели.
Мир чрез сила
И това се получи така, не защото Зеленски не се опита - напротив.
Той пристигна в билдинга от стъкло и бетон в Брюксел, облечен със запазената си марка "бойна" черна тужурка, обект на подигравки от страна на Тръмп по време на посещението му в Белия дом миналата седмица, и веднага изтърси списък със спешните нужди на страната си.
Зеленски описа ежедневните бомбардировки срещу украински градове и призова Европа да ускори работата по финансов инструмент в помощ на украинската армия. Той поиска нов пакет от санкции срещу Русия и призова ЕС да продължи да работи за приемането на Украйна в блока до 2030 г.
"Мирът чрез сила изисква Украйна да бъде във възможно най-силната позиция и критичен елемент ще бъде нейният силен военен и отбранителен капацитет", се казва в изявлението, подписано от 26-те лидери. "Европейският съюз остава готов да предостави на Украйна и нейния народ засилена политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа в координация със съмишленици и съюзници."
Един дипломат от ЕС, пожелал анонимност, защити плановете на съюза да увеличи военната помощ за Киев. Работата по бъдещи оръжейни пакети ще продължи под егидата на "коалиция на желаещите", която може дори да включва страни извън блока, включително Обединеното кралство.
Преди срещата Калас се опита да убеди страните да подкрепят целта за предоставяне на Украйна на минимум 20 милиарда евро военна помощ през 2025 г., разказаха няколко дипломати. Въпреки продължителните преговори, тези усилия не получиха единодушна подкрепа.
На затворени дискусии между лидерите Калас каза, че блокът трябва да се съсредоточи не само върху попълването на собствените си арсенали, но и върху доставките на оръжие за Украйна, разкриха двама дипломати от ЕС.
В четвъртък Зеленски все пак постигна редица конкретни ангажименти - но не и от ЕС. Така Норвегия обеща да увеличи пряката военна помощ за Киев до 8 милиарда евро до 2025 г. - повече от двойно повече от сегашната.
Мълчание по най-болезнените теми
Основният въпрос, надвиснал над бъдещето на Украйна, е дали ЕС ще може да замени или поне по някакъв начин да компенсира загубата на американска военна помощ и разузнавателни данни.
Според осведомен служител на ЕС, естонският премиер Кристен Михал е повдигнал въпроса в затворени дискусии, питайки "Можем ли да се справим сами?" Тоест, без САЩ.
Отговорът - оглушителна тишина.
Общо от началото на руската спецоперация преди три години страните от ЕС имат обещаха на Украйна повече финансова и военна подкрепа от САЩ. Тази подкрепа ще продължи да тече през следващите месеци и около 30 милиарда евро финансова помощ са планирани за 2025 г. под формата на заеми, обезпечени със замразени активи на Москва.
Без военната помощ на САЩ обаче би имало голяма празнина в подкрепата на съюзниците - особено по отношение на разузнаването и насочването на прецизни оръжия.
"Спирането на споделянето на разузнавателна информация е наистина много важно за Украйна", каза полковник Филип Инграм, бивш офицер от британското военно разузнаване, пред Politico. "Това води до загуба на достъп до данните за целите за ракети с голям обсег, както и за противовъздушна отбрана и прехващане на вражески ракети и дронове. Държавите от ЕС просто нямат такъв мощен стратегически разузнавателен потенциал. Страни като Германия са толкова съсредоточени върху вътрешни проблеми, че са напълно зависими от НАТО. Сега те трябва да се засилят, но това ще отнеме десетилетия и ще струва стотици милиони долари."
Когато европейските лидери тъкмо седнаха да вечерят, излезе тревожен репортаж на американския телевизионен канал NBC. В него настоящи и бивши американски служители поставят под съмнение бъдещите ангажименти на Вашингтон към НАТО, предполагайки, че Вашингтон може да защитава само онези страни, които харчат необходимия процент от своя брутен вътрешен продукт за отбрана.
Безпокойството от възможно оттегляне или отслабване на участието на САЩ в архитектурата на сигурността на Европа предизвика една от най-големите геополитически кризи в Стария свят от десетилетия, като лидерите отприщиха неистова дипломатическа дейност само през последните две седмици.
Като цяло основният приоритет на европейците на срещата в Брюксел беше борбата да получат гаранции за сигурност от страна на САЩ. Да помогнат на Киев да укрепи позицията си на бойното поле и на масата за преговори в крайна сметка се превърна в далечна и второстепенна задача – както се вижда от самото време, прекарано в обсъждане на Украйна срещу това за отбраната на блока.
Лидерите прекараха почти 10 часа в спорове за това как да финансират увеличаване на разходите за отбрана с 800 милиарда евро и каква част от парите трябва да бъдат похарчени за европейски производители и каква за източници извън блока.
Преговорите за Украйна са приключили само за четвърт час, според дипломат от ЕС.
Всъщност това казва всичко.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
