Напълно невероятна комбинация: Защо избиратели на Макрон се готвят да гласуват за Марин льо Пен

Девет години след като обеща да ограничи крайностите, президентът на републиката установява, че значителна част от поддръжниците му се отдръпват към „Национален сбор“.

Макар и да не е мащабен, феноменът далеч не е незначителен. Пет месеца и половина преди президентските избори, няколко проучвания разкриват безпрецедентна промяна: част от гласувалите за Еманюел Макрон през 2022 г. сега се готвят да дадат гласа си за Марин льо Пен още на първия тур. Това е ход, който преди броени години би бил почти немислим – преход между два електората, които се изправиха един срещу друг на последните два балотажа за президент и които, „по дефиниция, са силно антагонистични“, отбелязва Фредерик Даби, генерален директор, отговарящ за проучванията на общественото мнение в института Ifop. Според него това е знак, че политическите граници, които преди бяха непроницаеми, са станали „флуидни“ в средата, която претърпява преконфигуриране от 2017 г. насам, на фона на отслабването на разделението „ляво-дясно“.

Три проучвания, публикувани преди около десет дни, потвърждават тази тенденция. Според най-новото изследване на Ifop-Fiducial (проведено за LCI, "Фигаро" и Радио "Сюд"), между 16% и 19% от гласувалите за Еманюел Макрон през 2022 г. сега биха се насочили към Марин Льо Пен. Според Toluna Harris Interactive (M6, RTL) те са 12–15%, а според Ipsos BVA (Le Parisien, Cesi) – 11–14%. На практика – ако вземем предвид горната граница на тези оценки – около 4 до 5 процентни пункта от дела от 27,8%, който Еманюел Макрон спечели на последните президентски избори, пет години по-късно биха преминали към RN („Национален сбор“).

Кои точно са тези хора, които са променили политическата си принадлежност? Това не са разочаровани от левицата, а по-скоро избиратели от десния спектър – повечето от които са останали верни на Еманюел Макрон през последните девет години. Според доклад на Toluna Harris Interactive, тези избиратели се отличават не толкова по възрастта си – която е средно около петдесет години, – колкото по своето социално положение (характеризиращо се с по-ниско ниво на образование и доходи в сравнение с останалата част от електората на Макрон) и географското си местоположение (преориентирането към Националния сбор се среща два пъти по-често в Североизточна Франция, отколкото в Парижкия регион). Тези избиратели всъщност „следват преминяването на страната вдясно“, отбелязва Фредерик Даби.

И за да се възвърне първоначалното обещание на макронизма: „Кой днес предлага да се преодолее разделението „десни – леви“? Марин льо Пен – която се възприема като най-добре позиционираната фигура за скъсване със съществуващия ред“, обяснява Антоан Бристиел.

Остава да разберем защо те сменят лагера. Тази промяна се дължи „предимно на социални въпроси“, обобщава Антоан Бристиел – най-вече на имиграцията и сигурността; две теми, които насилието от 17 октомври отново изведе на преден план. „Идеологически тези въпроси заемат повече място в съзнанието им, отколкото в миналото“, отбелязва Жан-Даниел Леви. Нуждата от защита, която някога ги насочваше към държавния глава, сега ги тласка в друга посока – макар те да остават икономически либерални. Освен тези основни подбуди, „Национален сбор“ печели и от собствената си нормализация.

Чрез процес на „дедемонизация“ Марин льо Пен е придобила „характеристиките на президентска фигура, каквито ѝ липсваха преди няколко години“ – отбелязва социологът, – дотолкова, че за тези избиратели „гласуването за нея се е превърнало просто в поредната възможност за политическа промяна“. Тя е успяла да „препозиционира партията си към една по-отговорна форма на дясна политика“, отбелязва Люк Рубан, почетен директор на изследванията в CNRS.

Един последен и значим фактор е отхвърлянето на „Непокорна Франция“ ). „Тези избиратели вече не чакат втория тур, за да предотвратят избирането на Жан-Люк Меланшон “, отбелязва Жан-Даниел Леви. Според Фредерик Даби това е „един от най-мощните лостове на кампанията“. Този рефлекс би могъл да се превърне в „гласуване за елиминиране“ в случай на двубой между Льо Пен и Меланшон; проучвания на Ifop сочат, че 73% от онези, които преди това са гласували за Еманюел Макрон, биха дали гласа си за кандидата на „Национален сбор“. Дори срещу умерената левица защитната бариера отчасти поддава: Марин льо Пен би получила подкрепата на 33% от тези избиратели, ако се изправи срещу Франсоа Оланд, и на 29% – срещу Рафаел Глюксман.

За Еманюел Макрон е трудно да тълкува това пренасочване на гласове по друг начин, освен като отхвърляне. Всъщност, това е крайно иронично за лидер, който – неизменно подкрепян чрез силен „стратегически вот“ – се бе позиционирал като бариера срещу партията на Льо Пен както през 2017 г., така и през 2022 г., и който в нощта на първата си победа обеща да направи всичко по силите си, за да гарантира, че френският народ „вече няма да има никаква причина да гласува за крайностите“.