Победата на Герт Вилдерс в Нидерландия е лек шамар за будните демократи

Автор: Дан Пери, newsweek.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Победител на изборите в Нидерландия миналата седмица стана Герт Вилдерс, един от най-известните европейски противници на имигрантите. Това сложи край на една добра седмица за популистите, тъй като и Аржентина избра за президент Хавиер Милей, друга мутация на бившия президент Доналд Тръмп. Причината, поради която се случиха тези неща, предлага урок за Съединените щати през 2024 година.

Урокът е, че демократите ще претърпят катастрофа, освен ако не балансират правилно между нуждата да успокоят прогресивната младеж и потенциално по-голямата нужда да не отблъснат всички останали с позициите си за културната война, които не са приятни на повечето американци.

Какво общо има това с Нидерландия? Ами, нека погледнем Вилдерс, известен с пероксидната си коса и с факта, че в продължение на двайсет години е бил черната овца на нидерландската политика.

Неговата Партия за свободата (PVV на нидерландски език) се обявява основно за освобождаване от имигрантите и на 22 ноември спечели около една четвърт от гласовете. Това може и да не изглежда много, но е много повече от всяка друга от останалите 15 партии, които влязоха в парламента, както и два пъти повече от резултата ѝ на предишните избори. PVV е най-голямата в така нареченото консервативно мнозинство, независимо от объркания и разделен по множество въпроси пейзаж.
И така, Вилдерс, който може да бъде наречен нидерландската версия на Тръмп или на бившия бразилски премиер Жаир Болсонаро, или на вечната кандидатка на франция Марин Льо Пен, на практика спечели изборите. Само неправдоподобни (но не и невъзможни) съюзи между несъвместими други партии и отцепници биха могли да му откажат премиерския пост. В нормална ситуация този резултат го гарантира.

Недоверието на Вилдерс към имиграцията засегна нерв в страната, която даде на пътешествениците от всички краища на света легализирана трева, прояви толерантност към лошото поведение и разполага с пословичен квартал на червените фенери.

Защо?

Въпреки че в страната има само 5% мюсюлмани, имигрантите са все по-забележими в големите градове. Подобни обстоятелства предизвикват сериозен отпор в близките Германия, Белгия и Франция. И причината, поради която нидерландците престават да са либерални по този въпрос, е че те искат да запазят страната си либерална.
Тук говорим за глобалното определение на либерализма, което е малко по-различно от американското политическо определение. То означава не толкова „крайно ляво“, колкото центристка ориентация към свободата, хуманизма и индивидуализма. Масовото пристигане на консервативни в културно отношение мюсюлмани предизвика (наред със старомодния расизъм) епидемия от нелиберално отношение от страна на либералите, притеснени от нелиберализма на новодошлите. Това е ирония, която заслужава научно внимание (като тази статия на Централно-европейския университет).

В този смисъл Вилдерс се представя за ученик на Пим Фортуин – бързо издигнал се нидерландски политик, убит през 2002 г. от противник на неговите антиислямистки позиции. Фортуин, бивш марксист, който е открит гей и отхвърля крайнодесния етикет, е приел подобни позиции, защото се е опасявал, че мюсюлманското влияние ще превърне Нидерландия в недружелюбна към гейовете страна.

Вилдерс е на същото мнение и се обявява за затворени граници и за „нула търсещи убежище“. И макар че напоследък смекчава реториката си, манифестът на партията му призовава за забрана на Корана, ислямските училища и джамиите. Той също така иска да организира излизането на Нидерландия от Европейския съюз, без да се притеснява от фиаското, в което Брекзит се превърна за Великобритания. Основната причина за това е, че членството в ЕС принуждава Нидерландия да приема всеки, който е допуснат в други страни от ЕС.

Причината за възхода на Вилдерс може да се открие в едно скорошно проучване на общественото мнение, според което 51% от нидерландците се отнасят „отрицателно“ или „много отрицателно“ към имиграцията от страни извън ЕС – което е сигнал за мюсюлманската имиграция.

Това е настроение, което се среща в цяла Европа, включително във Франция, където ксенофобката Льо Пен, чийто основен проблем е имиграцията, всъщност води в проучванията на общественото мнение.Така стигаме до горките американски

демократи, които някога вярваха, че са предопределени да бъдат партията на властта, защото нарастващите малцинствени групи – чернокожи и латиноамериканци – завинаги ще гласуват за тях на тълпи.

Тази идея е формулирана от авторите Джон Джудис и Руи Тейшейра преди 21 години в книгата им „Възникващото демократично мнозинство“. Този месец тандемът публикува нова книга – „Къде отидоха всички демократи?“ – в която се твърди, че потенциалът е бил пропилян от това, че партията твърде силно прегърна прогресивните възгледи по културните въпроси, вместо по основните икономически.

Демократите продължават да са в унисон с американското мнозинство по отношение на абортите, правото на оръжие, здравеопазването и климата. Докато абортите бяха ефективна бухалка за тях, останалите не бяха – има нещо, което притеснява американците повече. Сред моите приятели, които са склонни да гласуват за републиканците, това наистина са културните войни.

Демократите се асоциират, поне във въображението на хората, с обсебеността си от проблемите за половете и проблемите на транссексуалните, с тази идея, че в основата на всичко е расизмът, и особено с противопоставянето на охраната на националната граница.

Интересно е да се отбележи, че даже по-голямата част от латиноамериканците са съгласни, че границите трябва да бъдат граници. Едва ли не защото са напуснали Латинска Америка, защото са искали да я напуснат. Напълно абсурден е и отказът на латиноамериканската общност да започне да се нарича „LatinX“ – термин, за който неговорещите испански смятаха, че ще предложи най-безопасно пространство за испаноговорещите.Малцинствените общности в САЩ като цяло също така не са

влюбени и в джендър политиката, нито в „раздържавяването на полицията“. Те искат по-добра и повече полиция, тъй като са непропорционално засегнати от престъпността. Освен това, което е притеснително за демократите, те не са особено съгласни с отсъствието на религия, което е характерно за крайбрежните елити.

Политиката на идентичността е трудна. От една страна, много хора обичат да празнуват своето (обикновено неизбрано) наследство. Но от друга страна, манията по племенните и груповите идентичности не е начин да се развие национална идентичност и може да направи едно общество слабо. Нуждаем се от оптимално съчетание на двете, а не от максимално такова.

Освен това президентът Джо Байдън е все още засегнат от инфлацията, която го съпътстваше през по-голямата част от мандата му. Същият проблем (в хиперинфлационен вариант) доведе на власт в Аржентина презиращият правителството Милей. Масите, както в Северна Америка, така и на юг, най-много мразят инфлацията, защото, за разлика от безработицата, нейният ефект е всеобщ.

В САЩ демократите имат силни аргументи по основните икономически въпроси. За достатъчен брой избиратели, включително бели от работническата класа, е ясно, че революцията на Рейгън създаде скандално неравенство и не донесе ползи на средната класа. Лесно доказуемо е, че републиканците не са партията на фискалното благоразумие, за каквато претендират.

Но за да могат демократите да спечелят в културните войни, те може би ще трябва да изчакат бъдещото мнозинство на поколението Z. В момента по-малко от една десета от американците се определят като прогресивни – умерената левица е предимно либерална, а двете понятия все повече се противопоставят. Либералите са по-малко склонни да омаловажават бича на расизма (или антисемитизма), като го обявяват за повсеместен и отхвърлят възприемането на всички наративи като еднакво валидни житейски преживявания.

В по-широк смисъл гобалните елити превърнаха „промяната“ във фетиш – в еднаква степен с технологиите и светогледа. Но те забравиха, че хората трябва да бъдат убедени, че дадена промяна е за по-добро. При липсата на такова убеждение хората често харесват нещата такива, каквито са. Достатъчно нидерландци искаха Нидерландия да бъде такава, каквато е. Доста американци, включително и имигранти, искат Америка да бъде такава, каквато е била, или каквато я помнят. За разлика от Нидерландия, САЩ не са национална държава, но това все пак важи.

Ако демократите не разберат това скоро, нидерландските и аржентинските тръмписти няма да бъдат единствените, озовали се във властта. При всичките му мъчителни абсурди и въпреки ясната и реална опасност, която представлява, оригиналът може също да го направи отново.

Дан Пери е управляващ партньор на базираната в Ню Йорк комуникационна фирма „Thunder11“. Той е бивш редактор за Близкия Изток в Кайро и редактор за Европа на „Асошиейтед прес“ в Лондон.

Източник: newsweek.com

Превоз за "Гласове": Екатерина Грънчарова