- Автор: Гласове
- 30 Март 2024
- 3636
- 7
Съпругата на Джулиан Асанж Стела разбираемо окачестви решението на съда като „крайно странно“ и „поразително“. По думите й пред събралите се репортери и обикновени граждани пред съда в Лондон, „администрацията на Байдън не трябва да предоставя уверения, а да свали тези позорни обвинения, които никога не биваше да бъдат повдигани“. Снимка: Тоби Мелвиил, Ройтерс
Автор: Яна Войкова за "Гласове"
Съпругата на Джулиан Асанж Стела разбираемо окачестви решението на съда като „крайно странно“ и „поразително“. По думите й пред събралите се репортери и обикновени граждани пред съда в Лондон, „администрацията на Байдън не трябва да предоставя уверения, а да свали тези позорни обвинения, които никога не биваше да бъдат повдигани“. Снимка: Тоби Мелвиил, Ройтерс
Джулиан Асандж е към края на дългата си битка да остане извън САЩ
Преди 14 години, великият инквизитор — правителството на САЩ, не без услужливото съдействие на верния им приятел Великобритания, хвърлиха основателя на Уикилийкс Джулиан Асанж в тъмницата, защото дръзна да си помисли, че може да излага военните и политическите им престъпления пред целия свят без последствия. Преди 5 години, го заведоха на бесилото. От тогава насам, няколко пъти ритваха подпората под краката му, само за секунди, колкото да може да предвкуси какво го очаква. Няколко месеца може би делят Асанж от момента, в който най-сетне ще се смилят над него и ще опънат въжето окончателно.
Съдебният линч срещу Джулиан Асанж продължава
В края на миналия месец, съдия Джеръми Джонсън и съдия Виктория Шарп от Върховния британски съд изслушаха аргументите на адвокатите на Асанж срещу екстрадицията му в Америка, както и причините на американското министерство на правосъдието защо австралиецът трябва да бъде предаден на зловещата им наказателна система, в която има всичко друго, но не и справедливост. Във вторник съдиите оповестиха решението си в официално становище от 66 страници. В изпълнения с противоречия и абсурди текст, някои от елитните западни медии съзряха победа за Асанж — "Гардиън" и Ен Би Си Нюз изтълкуваха съдебното становище като „временно помилване“, "Ню Йорк Таймс" го описа като „нюансирано решение“, Скай Нюз Австралия екзалтирано се провикна, че това било „прекрасна новина“.
Истината е, че няма нищо прекрасно в решението на съдия Шарп и безумните мотиви, които тя прилага за него. Макар да е положително, че Асанж все още няма да бъде екстрадиран и всеки ден е един шанс нещата да се обърнат, това непрекъснато удължаване на агонизиращо чакане навярно е непосилно, както за него, така и за семейството му. Това е и основната му цел.
В действителност, британският съд просто даде възможност на американското правителство да поправи грешката си от изслушването на 21-22 февруари, когато в прав текст адвокатите на обвинението казаха на заседаващите съдии, че господин Асанж няма да се ползва с протекции, произтичащи от първата поправка на Конституцията на САЩ за свобода на словото, което противоречи и на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека(свобода на изразяване), както и, че не изключват вероятността да поискат смъртна присъда, след като завлачат Асанж на американска почва, което от своя страна е в разрез с Договора за екстрадиция между Обединеното Кралство и САЩ.
Както пише в точка 239 от решението на съда, обвинението по делото трябва да предостави „задоволителни уверения“ до 16-ти април по следните три съображения, които евентуално биха били одобрени за обжалване:
1) че Асанж ще се ползва с правата, произтичащи от първата поправка в Конституцията на САЩ за свобода на словото, въпреки, че не е американски гражданин (някои изтълкуваха това като почти непреодолима трудност пред американското правителство, защото делото им почива до голяма степен на факта, че Асанж не е американец и няма правата, които произлизат от Първата поправка, тоест, теоретично, ако Америка му признае тези права, делото им следва бързо да се окаже несъстоятелно. Все пак да не забравяме, че какво е законно или не, в този случай е последното нещо, което има някаква тежест);
2) че по време на делото, а и при изпълнение на присъдата, той няма да бъде дискриминиран на база неговата национална идентичност, което се забранява в раздел 81(b) от Споразумението за екстрадиция от 2003г. между двете държави — това е аналога на Договора за екстрадиция във вътрешното законодателство на Англия;
3) че Асанж няма да получи смъртна присъда.
Ако тези гаранции не бъдат предоставени, австралиецът ще има право на пълно обжалване по горните три от общо деветте точки, които адвокатите му изложиха през февруари. Ако администрацията на Байдън предостави уверения, както се очаква да се случи, до 30-ти април двете страни ще имат право да приведат допълнителни писмени аргументи, след което на 20-ти май ще се състои ново изслушване в съда, на което ще бъде взето финално решение дали да му бъде разрешено обжалване.
Аргументите, които съдът отхвърли като несъстоятелни, се отнасят до политическия характер на делото и факта, че Асанж е подведен под отговорност заради политическите си убеждения, както и, че евентуалната му екстрадиция в САЩ нарушава правото му на справедлив процес и хуманно отношение. Доводът, че този случай води след себе си опасни последствия за свободата на пресата в по-глобален смисъл, също не бе уважен.
Съдът отказа да разгледа и доказателства за плановете на ЦРУ от 2017г. да отвлекат, отровят или ликвидират Асанж по време на дипломатическото му убежище в посолството на Еквадор, описвайки ги като „недопустими и неотносими, тъй като те просто дават коментар на статията на Yahoo“. Тези разкрития бяха направени от Yahoo News през 2021г. след признанията на над 30 бивши служители на разузнавателната служба, които тогавашния директор на ЦРУ Майк Помпео не отрече, а призова да се потърси отговорност на служителите за това, че са говорили за вътрешноорганизационни операции, с което на практика потвърди разкритията.
Причините на съдиите да отхвърлят тези доказателства, са скандални. Според тях, „няма нищо, което да показва, че поведението [на ЦРУ] по отношение на посолството е свързано с производството по екстрадиране“, че „обмислянето на крайни мерки срещу жалбоподателя [Асанж] (било то отравяне например или отвличане) е отговор на страха, че той може да избяга в Русия“, и че ако Асанж бъде екстрадиран, той „вече ще се намира законно в юрисдикцията на САЩ, така че опасенията от отвличане или убийство тогава ще отпаднат“!
Целият текст е изпълнен с толкова нелепици и противоречия, че направо е шокиращо как това може да бъде официално съдебно решение, издадено от уж правова цивилизована държава.
В точка 92 се казва:
Обръщайки се обаче към Закона от 2003 г., отправната точка е, че текстът на раздел 81(a) е красноречив. Той изключва екстрадиция, когато екстрадицията е с цел наказателно преследване на някого поради неговите политически възгледи. Не казва нищо обаче за предотвратяване на екстрадиция за политическо престъпление. Въпреки че може да има степен на припокриване, двете са отделни понятия. Парламентът е приел закони за покриване на първото, но не и на второто.
Съдиите удобно игнорират задълженията на Великобритания спрямо международното право — Споразумението за екстрадиция от 2003г., чийто член 4, т.1 гласи: „Екстрадиция не се допуска, ако престъплението, за което се търси такава, е политическо“, и вместо това се уповават на неговия аналог в британското вътрешно законодателство, където не се говори за забрана на екстрадиция заради политическо престъпление, а за забрана на екстрадиция поради политически убеждения.
Самият факт, че обвиненията срещу Асанж са по Закона за шпионаж, а шпионажът е политическо престъпление, правят това дело по същността му политическо. 17 от 18-тте обвинения в обвинителния акт се касаят за разкрития на престъпления, санкционирани от държавното управление на САЩ, които между другото, съдиите признават за достоверни (т. 65). Абсурдно е да твърдиш, обаче, че можеш да предоставиш закрила на някого заради политическите му убеждения, но не и за действията му, продиктувани от тях.
Според точка 152:
Г-н Съмърс [един от адвокатите на Асанж] подчерта също, че не е причинена вреда в резултат на разкриването на имена на източници. Ние не приемаме, че това е точно отражение на доказателствата. Има доказателства, че са причинени значителни вреди (включително арести, задържане и принудителни изселвания).
По-рано обаче, в точки 60 и 61, където се описват твърденията на Щатите, че разкритията на Уикилийкс от 2010г. и 2011г. за войните в Ирак и Афганистан са причинили съществена вреда на невинни хора, пише:
(61iv) Стотици хора бяха идентифицирани от силите на Съединените щати като „изложени на риск“: някои бяха преместени в други държави; някои „изчезнаха“ (въпреки че респондентът [САЩ] не може да докаже, че изчезването им е резултат от разгласяването им от Уикилийкс), а някои са арестувани или разследвани от държавите, в които живеят.
Нещо повече, по време на делото срещу Челси Манинг, източникът на секретните документи, които Уикилийкс публикува, както и при първите изслушвания на делото срещу самия Асанж, представители на американското правителство категорично заявиха, че не могат да произведат дори един пример за нанесена вреда на информатор, служител на американското правителство или военнослужещ.
Друго противоречие, изложено в текста на съдебното решение, се отнася до клетвените показания на Гордън Кромберг, федерален прокурор на САЩ в Източния окръг на Вирджиния, които са в основата на последвалото обвинение от 2020г. Съдът приема, че след като Асанж не обвинява Кромберг в непочтеност, автоматично следва, че правителството на САЩ е завело делото добросъвестно, а фактът, че Асанж е разкрил „сериозни престъпления“ на база на политическите си убеждения, не доказва, че молбата за екстрадиция се отнася именно до тези негови действия. Сигурно съдиите искат да ни убедят, че целият съдебен фарс на Америка срещу Асанж е плод на завистта им, че има хубава усмивка.
Разбира се, в нито един етап от този случай не можем да говорим за състоятелни аргументи и солидни доказателства за каквито и да било престъпления от страна на Уикилийкс. Обаче е умопомрачително как законът може да се извърта и тълкува в услуга на държавата и това, че парадоксалните им твърдения неколкократно са били изобличавани като измама, сякаш няма абсолютно никакво значение.
Интересно е също да се замислим какво се има предвид под „задоволителни уверения“ и кой решава дали те в действителност са надеждни. В крайна сметка дипломатическите уверения са документ, който по никакъв начин не е правно обвързващ. Нека припомним, че подобни уверения бяха поискани и след като съдия Ванеса Барейтсър отхвърли молбата за екстрадиция през януари 2021г. заради още по-строгите условия, в които Асанж ще бъде поставен докато тече делото в Щатите и, които биха го довели до самоубийство.
В тях, американското правителство си гарантира възможността да наруши тези уверения, ако Асанж направи нещо, което да ги обезсили. Мисля, че спокойно можем да очакваме наличието на подобна клауза и в обещанието, което трябва да предоставят следващия месец.
Както журналистът на свободна практика Ричард Медхърст напомни в коментара си на решението от вторник, по време на едно от изслушванията през 2021г., адвокатите на Асанж дават за пример случая на Дейвид Мендоса от 2009г., когато САЩ подписват договор с правителството на Испания (Мендоса има двойно гражданство), в който предоставят уверения, че ще му позволят да излежи присъдата си в Испания. Разбира се, не изпълняват това обещание, а чак след 6 години чакане, и само благодарение на съветите на добросъвестен съдия, Мендоса завежда дело срещу правителствата на Испания и САЩ (двете страни подписали договора), с което успява най-сетне да бъде преместен в испански затвор близо до семейството си.
Ако Щатите произволно нарушават договорите, които са подписали официално и които са приложими по закон, представете си какво ще направят с хвърчащи празни обещания, че нямало да се отнасят нехуманно и несправедливо към Асанж. Та те от 14 години само това правят.
По-рано този месец, "Уолстрийт Джърнъл" публикува информация от „запознати със случая“, че правителството на САЩ е влязло в преговори с адвокатите на Асанж за евентуално споразумение, с което той да признае вина за „неправилно боравене с класифицирана информация“. Така времето, което вече е прекарал в затвора ще бъде зачетено като прослужено и най-сетне ще бъде пуснат на свобода.
След публикациите на "Уолстрийт Джънръл", Consortium News обявиха, че те също са получили такава информация неофициално, но същевременно цитират Бари Полак, американският адвокат на Асандж, който споделя: „Не ни е дадена индикация, че Министерството на правосъдието възнамерява да разреши случая“. Стела Асанж повтори същото в отговор на въпроса дали текат преговори за евентуално споразумение между правителството на САЩ и съпруга й, по време на последните си медийни изяви.
Междувременно, австралийското правителство продължава да настоява, че не е възможно да се намесва в активен съдебен процес в друга държава и, че вместо това използва дипломатически канали да окаже влияние на администрацията на Джо Байдън този случай да бъде приключен. Това очевидно не е вярно, защото при съдебни дела срещу австралийски граждани в други държави, намесата на правителството е довеждала до тяхното освобождаване. Разликата е, че това са държави, спрямо които Австралия не е била в позицията на младшия партньор. Когато австралийски граждани биват задържани по нареждане на Америка, изведнъж австралийското правителство няма никакви правомощия и политическо влияние.
Неведнъж е било отбелязвано, че Австралия най-малкото има начин да издейства освобождаването на Асанж като използва членството си във военно-морския пакт с Великобритания и САЩ AUKUS и сделката за закупуване и разполагане на атомни подводници на австралийска територия като „защита“ срещу Китай.
Овчедушното мълчание и баналните изказвания на администрацията на Албанези ясно доказват, обаче, че за тях, Асанж е просто един политически инструмент за печелене на електорат и евентуалното му освобождаване, няма да е постижение на австралийското външно министерство.
На 11-ти април се навършват 5 години, откакто Джулиан Асанж беше насилствено изведен от посолството на Еквадор в Лондон и заточен в затвора с максимална сигурност Белмарш.
“Журналистиката не е престъпление”, заяви Джо Байдън миналата година по време на вечерята на кореспондентите в Белия дом. Разбира се, американският глава имаше предвид покорната журналистика, тази, която не се интересува от истината, а която поради една или друга причина охотно служи като ускорител на държавна пропаганда.
Дори ако слуховете за споразумение между Джулиан Асанж и Съединените Американски Щати са верни, това за пореден път ще докаже, че никой не е по-силен от официалната власт и няма значение какви престъпления извършва тя и дали става дума за демократични или авторитарни общества — държавният апарат си има механизми заложени в системата, с които да се разправи с всеки непослушен нейн поданик и да парализира останалите, които по нещастна случайност все още вярват в красиви понятия като справедливост и политическа отговорност. Онези, които по някаква необяснима причина трагично продължават да гласуват доверие на своите (уж демократични) правителства, обаче, навярно живеят много по-лесно.
Следвайте ни в Телеграм
