- Автор: Гласове
- 28 Sep 2023
- 30736
- 52
Автор: Веселин Киров за "Гласове"
Веселин Киров е завършил европейско търговско право във факултета Жан Моне на Парижкия Университет “Сакле” през 2015 г. и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" с магистър по право. Работи като юридически и бизнес експерт на международни фирми в Европа.
Проектът “Европа на няколко скорости“ е в ход
Поредната новина, относно мястото на България в Европейския съюз беше слабо отразена в родните медии. Работна група от френско-немски бюрократи е изготвила документ за цялостна реформа за начина на взимане на решения и представителност на държавите членки в ЕС. Целта е реформата да се превърне в реалност не по-късно от 2030 г. Сред основните точки са намаляване на броя евродепутати сред националните делегации, отказ на една трета от държавите на право на еврокомисар, отпадане на правото на вето в Съвета на ЕС.
Какво конкретно означава това за България?
Ако тази реформа бъде наложена, а именно такава е целта на Франция и Германия - движещите сили на ЕС, това означава следното:
Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС, държавата ни трябваше да има 18 представители в Европейския парламент. На евроизборите през 2009 г., на държавата ни беше наложено да съкрати делегацията си на 17 представители, тъй като след преразпределение на местата в ЕП, беше изчислено, че България е с намаляващо население и за да се запази пропорционалната представителност спрямо населението на държавите членки, едно място от българската делегация беше предоставено на държави с положителен демографски прираст (като например Франция, Германия, Белгия, Холандия …). Това беше едно спорно решение, от гледна точка на факта, че България не е точно с намаляващо население, а с емигриращо, което най-често предпочита дестинации като горепосочените държави, заради по-високия стандарт на живот. Обобщението от тази ситуация е, че България дарява население на държави като Германия, Холандия, Франция и др. и поради това беше задължена да отстъпи едно евродепутатско място на някоя от тези държави.
По-конкретно, новата реформа предлага, броят на депутатските места в ЕП да е от 751 или по-малко дори при следващо разширяване на ЕС. Такова решение може много лесно да се прокара дори и без изменение на договорите, тъй като чл. 14 параграф 2 от Договора за Европейския съюз, позволява по предложение на ЕП, Европейският съвет да одобри предложението и то да влезе в сила. Ако приемем, че ЕС се готви след няколко години да приема държава като Украйна, с официално население от около 36 милиона, една държава като България с 6,4 милиона ще трябва да се лиши от половината от сегашните си представители в ЕП.
Колкото до Европейската комисия, предложенията са две: или да се намалят броят на еврокомисарите, или да се запази досегашния принцип на един еврокомисар за държава членка, но те да се делят на “Водещ комисар“ и “Обикновен комисар“. При второто предложение, половината колегия ще получи ролята на водещ комисар, другата половина на обикновен комисар. Какви биха били различията в правомощията, все още не се знае ясно, но е загатнато, че всеки ресор ще се състои от един водещ комисар и от един обикновен, като двамата не могат да бъдат от едно и също политическо семейство.
И при двете хипотези българската страна ще бъде ощетена. Ако досега, винаги сме имали еврокомисар, то е трудно да си представим, че ако броят им се намали или запази на 27, при приемането на нови страни като Сърбия, Албания, Македония, този принцип ще се запази. Ясно е, че като политически жест към тези новоприети държави, ще им бъде даден ресор в Еврокомисията за сметка на България. Ако пък се установи система за водещи и обикновени еврокомисари, е трудно да си представим, че с ресорите, които досега България е получавала като страна, ще и бъде отреден пост на водещ еврокомисар.
Предложението да отпадне правото на вето в Съвета на ЕС и да се замести с квалифицирано мнозинство от три четвърти, освен по въпроси, отнасящи се до външна политика, сигурност и отбрана, е последното предложение, което ще отнеме, каквато и малка автономия при взимане на решения имат страни членки като България. По важни за българското общество въпроси като приемането на Истанбулската конвенция на европейско ниво, България все още има право на вето (макар и реално погледнато да няма воля за противопоставяне от българския политически елит по тази тема). Ако това право на вето бъде отнето, държави като Унгария, където миналата година имаше референдум за или против ЛГБТ обучението на непълнолетни деца в училищата, където унгарският народ се произнесе масово против, ще бъдат задължени да се съобразяват с решения на Съвета на ЕС по тези въпроси. Това ще бъде още един гвоздей в ковчега на демокрацията на европейските държави, които продължават да губят своята идентичност и суверенитет в полза на нисколегитимни европейски бюрократи.
Много е странно, че при такива кардинални проекти за реформи, няма никакъв отзвук от нашите евродепутати, които сякаш се събудиха от 4 годишна дрямка, за да започнат своята кампания за европейските избори през 2024г. Някои от тях станаха войници, други говорят за зелена енергия през 2040г., а трети се срещат със Зеленски. Текущият мандат на ЕП и в частност работата, която нашите представители свършиха в него може да се определи само с думата “провал“. Нямаше абсолютно никакво обединение около защитата на национални каузи и политики. Нито интересът на българските превозвачи беше защитен, нито България влезе в Шенгенското пространство, нито беше водена политика за получаване на повече пари по плана за възстановяване от Ковид кризата. С такива представители в ЕП, България е обречена да бъде треторазрядна страна членка - обект, а не субект на ЕС, който непрекъснато отстъпва политически позиции и подарява своя пазар на европейските конгломерати.
