- Автор: Епицентър.бг
- 17 Авг 2025
- 4522
- 27
Петър Воденски е работил в МВнР (1978-2020). Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти директор на аналитичната дирекция в МВнР, два пъти началник на Кабинета на министъра на външните работи. Полковник от военното разузнаване. Удостоен със златен почетен знак на МВнР и златен почетен знак „За вярна служба под знамената“ на МО. Член на УС на Българското дипломатическо дружество. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“.
Коментарът е за Епицентър.бг:
Срещата Тръмп - Путин в Аляска приключи. Двете групировки – в света, в региона и у нас – започнаха своите наративи, съответно „за“ и „против“. В случая не мога да не припомня Бисмарк, велик реал-политик, с неговата сентенция „политиката е изкуство на възможностите“ (цитирам по памет).
Най-общо казано, в Аляска не се реши окончателно нито един въпрос, но пък – което е по-важно – там се определи посоката на бъдещите стъпки и развития в света. А по-конкретно казано – досегашният глобалистки модел приключи. Който иска – ще продължи напред без него, пък който се вкопчи със зъби и нокти в старото, ще си остане в миналото. С други думи – еднополюсният модел приключи, за добро или за лошо, и на негово място се оформя друг, много по-различен модел, изискващ много повече интелигентност при изработването и съобразяването с него - дано човечеството успее да го постигне по мирен път.
А ако трябва по-конкретно – Тръмп имплицитно призна, че войната в Украйна е загубена.Въпросът за Украйна ще бъде оставен за договаряне между Москва и Киев, а участието на САЩ ще се изрази в разговор на Тръмп със Зеленски на базата на известния в американските бизнес среди термин take it or leave it, демек, „приемай го така, както ти го предлагам, или се оправяй сам, без мен“.
А също – САЩ се изтеглят от този въпрос, те повече няма да финансират Украйна, нито ще я въоръжават. Зеленски+(евентуално) Европа, трябва да постигнат с Русия „някакъв“ край на войната. Ако искат – да се договарят на условията на Путин, а ако не искат – да воюват с Русия без САЩ, могат да купуват американско оръжие и да го дават на Зеленски&Co, да наливат пари в американския бюджет и… толкоз от САЩ!
Тук не мога да не се изкуша да повторя една фраза от нашия дипломатически фолклор, че „първото предложение, което ти направи Путин, е най-доброто за теб, защото второто ще е по-лошо от първото, третото – по-лошо от второто и т.н.“
Нека си припомним какво предложи Путин през декември 2021 г., когато и Украйна, и „колективният Запад“ му се присмяха високомерно; какво предложи втория път през март 2022 в Истанбул, но Байдън подкокороса Борис Джонсън да отиде в Киев и да повтаря в офиси и по площади мантрата „бийте се, не преставайте да се биете, ние сме с вас“. Е, вижте днешното предложение на Путин, и сравнявайте с тогава…
Не мога да не се изкуша да коментирам и действията на Европа, особено напоследък. Ще почна по-отдалеч. Преди време споделих пред приятели, че съм открил „нов Закон на диалектиката“, а именно: трудът, който се полага (у нас и в Европа с нейните европейски ценности), вече не е свързан с крайния продукт/резултат, който се получава. И ще поясня: вижте каква трескава и бурна дейност разви Европа последните месеци – то не бяха срещи на Стармър с Макрон и Шулц, а после в разширен формат с други европейски ръководители; то не бяха инициативи за изпращане в Украйна на „европейски военен контингент“, после – за превъоръжаване на Европа, чиито оръжия за отбрана „заминаха“ (в буквален и преносен смисъл) за/в Украйна, после – Тръмп да наложи на Путин мир, ама Путин да напусне преди това всички окупирани територии и да даде един трилион репарации, и пр. и пр. „умни“ инициативи.
И какъв е „готовият краен продукт“ от тази дейност? Само присмех отвсякъде. (Едно време в МВнР имахме лаф за подобна дейност – „кипи безсмислен труд“). Да не говорим за парадокса в Европа, при който ЕС и ЕК говорят гръмко и високомерно (Урсула, Кая и Со) за неща, които им диктува… Великобритания!, която пък своевременно се усети накъде отива Брюксел с тези ръководители и още преди години се „измъкна“ от ЕС „безмълвно, по английски“ (като музата на Владимир Висоцки).
Не мога да не спомена и някои изводи за България.
Със счупването на досегашния модел сегашните „Елити“ ще трябва да си ходят. По-умните ще го направят доброволно (като Тодор Живков по времето на Горбачов. Тогава Живков, като разбра накъде духа новият „вятър на промяната“, реши да не се зацепва за властта и да не довежда положението до гражданска война – а тогава Живков разполагаше с цялата власт над силовите структури, за да може да остане на поста си с кървави мерки).
По-глупавите в „Елита“ (а те не са никак малко) ще трябва да го направят доброзорно. Впрочем, най-умните от българския елит след 10 ноември се напечелиха за няколко години и като си казаха тихичко „стига ми толкова“, се отдръпнаха на сянка – няма да цитирам имена, но се сещам за един заместник на кмета Софиянски навремето, през когото всички проекти, големи и малки, трябваше да минат предварително; сещам се и за един общински банкер в София; сещам се и за един висш профсъюзен ръководител, който, като се отказа сам от властта, започна да критикува модела на демокрация в България, в изграждането на който той положи основите още от времето на „дисиденството“ си (тогава кукловодите го готвеха за „велики дела“ и му бяха написали в биографията, че е лежал в комунистическия зандан).
Впрочем заедно със сегашните (ни) „елити“, ще трябва да си търсят ново място под слънцето и редица приближени до тях – близки и по-далечни деятели – които досега бяха на хранилката на Европейските и Провинциалните елити.
От публичните изявления на двамата президенти виждаме, че има съгласие и по бъдещи съвместни икономически инициативи – предполагам, не само на двата континента, но и в Арктика. Тук бих казал, че това е една „отстъпка“ от страна на Путин спрямо Тръмп, една малка „аванта“ към бизнес-ориентирания партньор, защото реалността е, че в усвояването на Арктика, или по-скоро в готовността за усвояването на Арктика, Русия е пред САЩ с повече от едно десетилетие, и продължава да се откъсва напред в това бягане на дълги разстояния.
На срещата в Аляска нямаше представител на Китай (КНР), но това не значи, че Китай (а и Кавказ) не са присъствали там, „имплицитно“. Не изключвам в близките дни да станем свидетели на „контролирано изпускане на информация“ за широката публика, от страна на „източници, близки до информираните“. Очаквам и бъдещи срещи на тримата големи, на които да продължи оформянето по мирен път на новия свят.
Като извод под черта бих направил заключение, че за първа среща на двамата президенти от години насам резултатите са повече от обнадеждаващи за света.
Е, за някои в Европа (вкл. България) те едва ли са добри, предвид необходимостта от смяна на сегашните елити и идването на тяхно място на по-адекватни спрямо реалностите, но в политиката е така, няма нищо вечно, noblesse oblige.
