Песимистично за преференцията

<p><span style="font-size:13px">Парламентарната форма на управление означава депутатите, само те и никои други, да приемат правилата, по които ще живеят всички и да избират кои да управляват всички по същите правила. Българските граждани няма да избират леви или десни, просветени или невежи, достойни или корумпирани. Няма да избират и тези, които се возят в служебни мерцедеси, ядат кюфтета и лъжат по телевизията. Българите ще кажат с вота си, включително с липсата му, кои да приемат законите и да избират правителството. Казано съвсем направо &ndash; на кои да се подчиняват&hellip;</span></p> <p>Преференциалният вот ще бъде факт на пети октомври дори нито един български гражданин да не ползва предпочитание. Тогава просто ще бъде отчетена служебна стопроцентова подкрепа за избраните водачи на листи. Негласувалите също ще предпочетат водачите на листи, които бъдат избрани, докато си въобразяват, че бламират политическата класа.</p> <p>Струва ми се, че за горните твърдения се налагат някои пояснения. Съгласно чл. 298 от Изборния кодекс (уредба на преференциалния вот), във връзка с чл. 278, ал. 5 (разпоредбата указва, че липсата на предпочитание се счита за предпочитание за водача), българските граждани могат да променят подредбата на листата. За да се реализира тази възможност, трябва партията или коалицията да &bdquo;влезе&ldquo;, съответно да събере повече от 4 процента от всички действителни гласове, и над 7 процента от гласувалите за листата, от която се излъчват депутат или депутати, да предпочетат определен кандидат.</p> <p>По утвърдена българска традиция, най-значителните обществени проблеми не се радват на интерес или се коментират само отделни техни нюанси, които се представят за цялата картина. Дебатът за преференциалния вот е типичен пример. Всичко се завъртя около водачите на листи, как и с колко могат да се &bdquo;бутнат&ldquo; и дали е възможно изобщо. Побързаха да изчислят, че само с 50 процента плюс може, което означавало, че практически не може. В това внушение има елементи на достоверност, но всъщност е невярно. Грешката е в &bdquo;само с 50 процента плюс&ldquo;. Елементарната аритметика друго твърди. Теоретично водачът може да бъде заместен от кандидат, който е събрал 8 процента преференции при тринадесет други с по 7 и малко, може и с 50 плюс една, ако само за един кандидат са гласували преференциално. Практически ще се разбере на шести октомври.</p> <p>Тук е мястото да се обърне внимание на бонуса за водачите на листи &ndash; щом не предпочиташ, предпочиташ първия. Йордан Цонев се спряга за инициатор, идеолог и вносител на тази идея. Какъв човек е народният представител от ДПС и какъв принос има за процесите в държавата през последните години, не е важно за настоящата тема. Безспорно е обаче, че г-н Цонев е опитен политик, характерен представител на политическата ни класа. Гласуването на &bdquo;служебната&ldquo; преференция се изтълкува като ярък акт на лицемерие. Уж ще разчупваме модела, а хардлайнерите се застраховат и продължават да играят на сигурно. Мисля, че е тъкмо обратното. Успешната законодателна инициатива &bdquo;Йордан Цонев&ldquo; се отличава с искреност и е директна като смъртта. Духът на нормата красноречиво определя как стоят нещата от гледна точка на избраните, без да лишава избиращите от възможност за промяна. Водачите на листи са основните фигури във всеки субект, кандидат за властта. Те са елит в елита, колкото и пъти да се повтаря, че думата е изпразнена от съдържание. Може да не знаеш анатомията, да пиянстваш и грубиянстваш, но щом имаш диплома, специалност и лекуваш в болница, ти си лекар. Същото е и с елита. Тези, които приемат законите и избират правителство, са елит, а кои са персонално, е друга тема. Водачите им контролират процесите и е авантюристично първия път, когато на избиращите се дава възможност да променят параметрите на партийните планове, да са равнопоставени с изпълнителите. Бутнете ни, даваме ви възможност, но&hellip; съберете се над 7 процента за тези, които сме посочили назад, а за нас, първите, се постарайте повече&hellip;</p> <p>&bdquo;Служебната&ldquo; преференция много точно отразява и друга особеност на политическия живот в страната, която намира концентриран израз в подредбата на листите. Какви са профилите на кандидатите от второ място надолу? Стратезите са сметнали до плюс един-два мандата колко доверие могат да получат или казано улично &ndash; докъде стига &bdquo;чертата&ldquo;. Точно в това пространство са анонимниците, корпоративно-гражданският сегмент, амбициозните бизнесмени и обикновените прислужници. Лафът за магарето, което може да стане депутат, най-приляга за там. След въображаемата черта какво се вижда &ndash; дребни партийни функционери, което в превод означава онези на кафе машината и копирния апарат, някой &bdquo;естествен авторитет&ldquo; за цвят и комшиите и братовчедите на някой набеден сив кардинал. Има и изключения, разбира се. Винаги се случва стойностни хора да се съгласят името им да присъства в листата. Но дори за тях е прекалено да могат да изместят водача с малко доверие. В резюме &ndash; идеята за &bdquo;служебна&ldquo; преференция е нормален етап в политическия ни живот.</p> <p>По всичко личи, че ако преференциалният вот ще го бъде, то най-важната индикация ще е колко размествания ще има на местата от второ назад. Това е и големият тест пред българските граждани. Дали ще припознаят малкото ставащи хора на неизбираема позиция пред калпавите на избираема. Трябва да се има предвид и влиянието на общия за всички резултат. Става дума за това колко партии ще участват в следващия парламент. Ако са малко, например повторение на предишния вариант с четири субекта, &bdquo;обикновената&ldquo; преференция със 7 процента плюс може да работи на много места и да обърка големи планове. При шест-седем партии малките играчи ще участват практически само с водачите си и съответно изместените от второ място надолу ще бъдат по-малко.</p> <p>Въпреки че осмислянето на самата дефиниция за преференциалния вот е свързано със сметки, изчисленията на варианти не са определящи. Значението на преференциалния вот е в други посоки. Теоретично, дава се по-голям избор пред гласуващия, създават се предпоставки за политическа активизация на гражданите като цяло &ndash; доста по-лесно е да си в листа, когато имаш амбиции и възможности, отколкото да си на избираемо място. Освен това всички народни представители, които бъдат избрани преференциално, ще имат друго самочувствие, от една страна, второ, по-силна връзка с избирателите си и не на последно място, точно те ще бъдат гарант за оставането изобщо на възможността за предпочитание в бъдещия парламент. Ако бъдат пренебрежимо малко, няма да е чудно след известно време друг ярък представител на политическата класа да предложи преференцията да отпадне, защото само се затруднява и усложнява изборният процес, без да има смисъл, когато гражданите не проявяват интерес. И ще бъде прав.</p> <p>Почти успя да се наложи схващането, че израз на гражданска позиция е да викаш на площада или да участваш в някакви псевдонеправителствени и квазидемократични инициативи. Нали и в белите държави така правели. Хубаво, но това е най-мързеливият начин за промяна и естествено, най-неефективният. Понякога дори убиващ в зародиш иначе смислени организирани негодувания. На пети октомври българинът ще има истинска възможност за промяна с дългосрочни последици. Вероятността да го домързи обаче хич не е за подценяване. На всичко отгоре има и обективни предпоставки преференцията да не проработи.</p> <p>Съвсем по Хърбърт Спенсър, прекрасната идея за преференциалния вот като нищо може да бъде ограбена от банда брутални фактически положения. Нека погледнем политическата картинка в България.</p> <p>С изключение на БСП и Реформаторския блок другите основни партии са лидерски от най-лошия тип. Неслучайно и на европейските избори само там преференцията проработи. Лошото е, че дори да минат бариерата, при новите десни преференцията ще работи само с голям процент, т.е. ще трябва да се местят водачи.</p> <p>Гласуващите за ГЕРБ не се интересуват от глезотии като предпочитания за определен кандидат. Те си гласуват за Бойко. Ако от депутатите му един бъде избран преференциално, това ще е голяма победа за българската демокрация и за преференциалния вот в частност.</p> <p>При Сидеров, Бареков и Първанов преференцията изобщо не е на дневен ред. Там приоритет номер едно е субсидията, а евентуално и бариерата.</p> <p>ДПС, както обикновено, са най-интересни, но не и по тази тема, въпреки че хем лидерският им профил е различен от останалите, хем ще имат много депутати. Вероятно ще се представят прекрасно, но без да си тормозят хората с преференции.</p> <p>Наблюдава се и друго препятствие пред възможността за предпочитание на предстоящия вот. Ще го нарека проблема &bdquo;Георги Кадиев&ldquo;. Вечно недоволният социалист дисидент, години наред наказван с избираеми места, заместник-министерски кресла и кметски номинации, е един от най-гласовитите поддръжници на преференцията. Та той изрази концепцията си за предстоящия вот. Нямало да прави специална кампания, защото хората го познавали и който го харесвал, щял да задраска името му на пети. Подобна нагласа се наблюдава и при други кандидати с потенциал. А това е пагубно за преференциалния вот. За да предпочетат достатъчно хора определен кандидат, то той непременно трябва да прави специална кампания. Целенасочената работа в рамките на политическата партия, на която е представител, е една от абсолютните предпоставки за успех. Типично нашенската реакция от сорта на &bdquo;аз съм си най-най, но досега нямаше преференция и сега всички ще се юрнат да ме подкрепят&ldquo;, няма да проработи. Именно липсата на дълбочина в разбирането на същността на преференциалния вот от страна на кандидатстващите за него вероятно ще бъде наказана.</p> <p>Идеята на преференциалния вот е да се даде път на дисидентите с електорален потенциал в самите партии да бъдат избирани от гласуващи с дисидентски нагласи. Както е печално добре известно, българският климат не е особено подходящ за подобна насрещност.</p> <p>Монтескьо смята изборните закони за най-важни. Пълно е с умници, които се възторгват от лафове а ла &bdquo;ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят&ldquo; и &bdquo;не е важно как се гласува, а кой брои бюлетините&ldquo;. Същите не схващат, че просто по смисъл цитират автора на &bdquo;За духа на законите&ldquo;, без да го разбират. Правната уредба на преференциалния вот и нейният дух може да не са образец на изящество и красота, но съдържат в себе си изключително важно послание. Законодателят директно удря по масата и се провиква към изпълненото с претенции и недоволство население: &bdquo;Бъдете граждани или трайте!&ldquo;&hellip;</p> <p>&nbsp;</p>