- Автор: Гласове
- 08 Апр 2024
- 2785
- 9
Автор: Петър Сокол, reflex.cz
Вторият тур на президентските избори в Словакия беше значително по-различен от първия. Победата на председателя на парламента Петер Пелегрини се дължи на два основни фактора. Лидерът на лявата партия "Глас" избра реториката на Андрей Бабиш от последните президентски избори, по време на които той наблегна на заплахата от война, но спечели изборите по примера на Милош Земан от 2018 г. Успехът на Пелегрини бсе дължи преди всичко на факта, че успя да мотивира да отидат до урните онези, които си останаха вкъщи на първия тур.
Избирателната активност се увеличи с почти 10 процента и достигна 61 процента, като всъщност не беше много далеч от последните словашки парламентарни избори през септември 2023 г. Резултатът от втория тур бележи най-малката разлика на президентски избори в историята на Словакия, но разликата в полза на Петер Пелегрини в крайна сметка беше по-голяма от очакваната след първия тур, а също и въз основа на предизборните социологически проучвания.
Повторение на парламентарните избори
В крайна сметка Иван Корчок не успя да се превърне в Петър Павел, който в Чехия бе смятан за кандидат, стоящ извън партийните сблъсъци. По този начин кампанията в Словакия между първия и втория тур между двамата кандидати, превърна вота в събота в повторение на последните парламентарни избори. Това еясно се вижда от броя на гласовете, които двамата кандидати получиха. Един милион и четиристотин хиляди граждани гласуваха за Петер Пелегрини, което почти точно повтаря броя на гласовете на партията "Посока" на Фицо, "Глас" на Пелегрини, Словашката национална партия на Данко и извънпарламентарната националистическа партия "Република" от септемврийските парламентарни избори. От своя страна Иван Корчок събра милион и двеста и петдесет хиляди гласа, което съответства точно на сбора от всички опозиционни партии - "Прогресивна Словакия" на Шимечек, "Словашко движение" на Матович (преди OĽANO), партията SaS на Сулик, Католическото християндемократическо движение (KDH) и Демократическата партия на Хегер.
Включените политически мигачи
Днес лагерът на левите националисти в Словакия е с няколко процента или приблизително със 150 000 гласа по-силен от либерално-консервативната опозиция. Пелегрини успя да изкара пред урните всички леви националистически гласоподаватели с остра антизападна и „антивоенна“ кампания, при което Иван Корчок нямаше как да спечели. Дългогодишният дипломат постигна респектиращ резултат на изборите, в които получи дори 200 000 гласа повече от последната либерална победителка Зузана Чапутова на президентските избори преди пет години.
Кампанията на Корчок мобилизира всички гласоподаватели, с които разполага, но в същото време сбърка, като влезе в тона на лагера на Пелегрини, който представи бившия министър и свой опонент като лидер на "прогресивно-либерално-дясната" опозиция. Това помогна да се активизират всички гласоподаватели на "Посока" и "Глас", които проспаха първия тур, и най-вече гласоподавателите на националистическия и проруски кандидат Щефан Харабин. Почти всички излязоха да гласуват на втория тур и избраха Пелегрини, който е твърде умерен за тях, защото разглеждаха Корчок като много по-лошия "западняк". Така те подпечатаха сватбата между ляво-националистическата правителствена коалиция и крайните националисти, които сега съвместно ще контролират цялата словашка политика.
В традицията на Мечиар
Бившият словашки президент Иван Гашпарович беше главната звезда на изборния щаб на Пелегрини и се превърна в един от символите на изборната нощ. Политикът от далечното минало бе дясната ръка на Владимир Мечиар през 90-те години на миналия век, а по-късно дори стана два пъти президент благодарение на гласовете на избирателите на Фицо. Може би никой не символизира приемствеността между Мечиар и Робърт Фицо като Иван Гашпарович.
Той има две големи прилики с новия словашки президент. И той беше председател на парламента, и той политически предаде дългогодишния си шеф и покровител (Владимир Мечиар), за да стане все пак държавен глава. Петер Пелегрини всъщност е по-модерното и фотогенично лице на тази политическа традиция, която управляваше Словакия през по-голямата част от епохата след рецесията. Думите от победната му реч, когато говори за втория политически лагер като за "опозиционно-опортюнистичен център", потвърждават, че Петер Пелегрини е по съдържание представител на твърдото ядро на политическия свят Фицо-Мечиар, чиито избиратели продължават да поднасят цветя на гроба на Густав Хусак (бел ред. комунистическият лидер на Словакия 1975-1989).
Орбановата Южна Словакия
Единствената голяма новина от изборната нощ е потвърждаването на политическата метаморфоза на словашките унгарци. Вторият тур на тази президентска надпревара се превърна в единствените избори в Словакия досега, когато изборната карта спря да показва къде живеят словашките унгарци. Те също се присъединиха към словашката тенденция, увеличиха участието си във втория тур и избраха Петер Пелегрини за президент.
Тази промяна е забележителна и с това, че от 90-те години на миналия век словашките унгарци са считани за най-силната опозиция първо на Мечиар, а след това и на коалицията на Фицо, защото не харесваха левия национализъм и на двамата словашки лидери. След вчерашния ден това вече не е така и е очевидно, че в Южна Словакия управлява Виктор Орбан, който подкрепи Петер Пелегрини, защото е съюзник на Роберт Фицо. Техният вот все пак не се оказа решаващ, защото сравнително голямата преднина на Петер Пелегрини дойде от другаде.
Всичко за Фицо
Кампанията на Пелегрини използва всичко възможно и невъзможно, за да проработи и Словакия вече ще бъде контролирана на всички ключови конституционни позиции от политици, които искат съюз с Унгария на Орбан и се профилират като независима група от държави между Запада и Изтока. Благодарение на това Роберт Фицо ще може да завърши всички планове за трансформация на Словакия във вътрешната политика. Особено в ситуация, в която председателят на втората по големина коалиционна партия - Петер Пелегрини, "изчезва" в президентския дворец. Иван Корчок пък може да стане новият лидер на опозицията, ако поиска.
Източник: reflex.cz
Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким
