![Откъс от книгата на Иван Бакалов "В сянката на Борисов"](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Откъс от книгата на Иван Бакалов "В сянката на Борисов"")
- 10 Sep 2020
- 405
- 19
Наистина, не може случаен човек да стане телохранител на сваления Живков. Нито на бившия цар Симеон. И в двата случая някой е препоръчал бодигарда Борисов и неговата фирма „Ипон”. Кой?
Няма как Жени Живкова и съпругът й да го наемат случайно или да е избран като някакъв по-евтин вариант пред други. Жълти вестници, още преди Борисов да се издигне в политиката, пускат клюка, че телохранителят на Живков Борисов е имал интимни отношения с внучката Жени. Те имат навика да пишат статии по снимка – попада им някаква интересна снимка и съчиняват клюка по нея. И тази е илюстрирана с една много показателна снимка. Възможно е да е имало нещо между Борисов и Живкова, но не е толкова важно. Допреди да стане телохранител на Живков, двамата не се познават.
<p>Жени Живкова в някои интервюта казва, че наели Бойко Борисов като охрана едва ли не случайно. Избрали го измежду други. Но в едно интервю пред вестник „Ретро” през септември 2010 г. казва повече. Когато я питат как Борисов е станал охрана на Живков, тя отговаря: „През 1994 г., когато свалиха държавната охрана на дядо ми, близки хора на Бойко Борисов ни предложиха неговата фирма да поеме тази дейност. И така стана”.</p>
<p>Кои са тези близки хора на Бойко Борисов, които са предложили на семейство Живкови да ги охранява Борисов? Като се съди по близките хора на Борисов от онова време, това може да са само Младен Михалев Маджо, Румен Николов Пашата – най-авторитетните хора в СИК тогава. Има версия, че е Валентин Златев. Той е от фамилията Златеви, която управлява родното място на Тодор Живков Правец още от комунистическо време и досега, когато вече почти го притежава. Борисов, вече като премиер, казва, че двамата със Златев се познават от 20 години, а Златев за него – че са приятели от 30 години. Тоест отпреди той да стане охрана на Живков. Към онзи момент през 1994 г. бодигардът и неговата „Ипон” още не охраняват „Лукойл”. И Златев още не е прочут, освен с подвизите на фамилия Златеви в Правец.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Boko_Pravez5.jpg" alt="" width="632" height="661" /></p>
<p><strong>Бойко Борисов като премиер открива голфигрището в Правец заедно със Златев баща</strong></p>
<p>Със сигурност хора от БСП и семейството, свързани със СИК, са се консултирали кой да пази Живков. Да го пазят хора от СИК не върви. По-скоро хора от периферията на СИК – каквито са Борисов и неговите фирми „Ипон”.</p>
<p>По този въпрос съвсем конкретен отговор дава Иван Славков в едно от последните си интервюта от януари 2010 г. пред вестник „Шоу” (и сайта „Блиц”). По неговите думи, когато била свалена държавната охрана пред дома на Живкови, на място дошли лично двама от босовете на СИК да предложат услугите си да осигурят охрана. „Аз бях там, когато дойдоха Венци Стефанов и Румен Пашата. Венци каза: “Другарю Живков, ние при вас сме яли доста и от вас сме видели много добрини. Сега нямате охрана, дайте ни една стаичка и ще имате 24 часа денонощна охрана на дома”, разказва Славков. И така на „Секвоя” се появил Бойко Борисов – момчето на сикаджиите. Няма никакви причини Славков да съчинява, а и никой не го е опровергал за това твърдение.</p>
<p>Охраната на „Ипон” е денонощна, лично Борисов се редува, макар и не всеки ден. Но той идва винаги, когато Живков пътува из страната или до София.</p>
<p>„Не сме искали охрана, защото си имахме частна – разказва от своя страна Жени. – Нормално е да се охранява бившият държавен глава. По-скоро имахме притеснения, когато разстреляха семейство Чаушеску. В крайна сметка в България разумът надделя – не се стигна до подобни неща. Дори когато започна натискът срещу дядо ми, аз имах среща с тогавашния лидер на СДС Желю Желев. Той каза, че ако не освободят Тодор Живков до шест месеца, когато изтича срокът, за който е задържан, те ще предприемат някакви политически действия”.</p>
<p>Кой какво е предприел, остава загадка. Но е факт, че съдиха Живков, той живя под домашен арест, а после го пуснаха да прави обиколки из България, БСП тихомълком го реабилитира и отново го прие за член през 1998 преди смъртта му.</p>
<p>В какъв момент Борисов става телохранител на Живков и какво е положението на семейството по това време?</p>
<p><img src="/uploads/editor/todor_jivkov_arhiv3-2.jpg" alt="" width="635" height="407" /></p>
<p><strong>Откриване на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г., само седмица след като Борисов е назначен за главен секретар на МВР. Седи зад Първанов, който същата есен се кандидатира за президент на изборите. До тях са кметът на Правец, Жени Живкова и депутатът от БСП и бивш министър Младен Червеняков.</strong></p>
<p>Със свалянето му на 10 ноември 1989 г. избухна всенародна радост. Хората ликуваха. По площадите излезе народ, който размахваше лозунги против омразния диктатор. Тогавашното ръководство на БКП изпрати Живков в пенсия „с благодарност”. Това беше витиевата формулировка, за успокоение на силни среди в БКП, които не искаха той да бъде махнат. Но буквално седмици след пленума на 10 ноември новото политбюро на ЦК прие твърд курс срещу Живков и започна да отстранява верните му хора отвсякъде по върховете на властта. Народът се възмущаваше – как така първо благодарност, а после – изключване от партията. Това беше чиста тактика от страна на новите в БКП. Иначе беше невъзможно да свалят Живков и да започне преход в България, слава Богу, без кървави сблъсъци.</p>
<p>На първия конгрес на БКП след промяната, работна група беше написала доклад, който и досега съдържа верни оценки за Живков. Сега има хора, които си спомнят с носталгия за комунизма от 70-те и 80-те, но тогава, в края на 80-те, реалността беше пазена в тайна – България беше докарана до национална катастрофа. Държавата буквално беше във фалит още преди падането на Живков. Фалитът се материализира още 1990 г. и принуди първото правителство на Луканов да спре плащанията по външният дълг. Живков беше натрупал близо 12 млрд. долара външен дълг, който е похарчен за стопански експерименти, не донесли никакъв положителен ефект. Оказва се, от анализа на документите от министерския съвет и политбюро, че в последните години на режима, Живков е взимал помощи от Запад, с които е купувал и внасял храни, защото вътрешното производство не може да покрие нуждите на населението. Дори картофи, лук, ориз, боб. Това става в селскостопанската страна България. В няколко писма на последния шеф на БНБ при комунизма Васил Коларов, които излязоха от материалите по „Дело №4” (но години по-късно), се вижда, че държавата е била във фактически фалит около две година преди Живков да бъде свален. Коларов пише директно до Живков какви са балансите и как не може да се изплаща дългът. Всички данни за фалита се съдържат в материалите по „Дело №4”, с документи и показанията на живи участници в събитията, хора от висшето ръководство. На базата на тези материали журналистът Христо Христов написа документалната книга „Тайните фалити на комунизма” (изд. „Сиела”, 2007 г.).</p>
<p>Но само няколко години след 10 ноември 1989 г. разочарованието на хората от финансовия колапс, тежкия преход и беззаконието, ги накара да погледнат с повече симпатия на Живков. Тогава е било добре, сега стана зле...</p>
<p>Живков, като ловък стар демагог, веднага използва това и започна да пуска интриги, също като тези, които прави Борисов срещу политическите си опоненти. От интервю на интервю, от изказване на изказване, пусна теорията, че хората, които са го свалили, са откраднали авоарите на държавата. Например Живков се провиква пред журналисти, като го водят на разпити: „Аз като напуснах, в банката имаше 1,6 милиарда, къде отидоха?”. Теорията на конспирацията се развихря с пълна сила. Започват най-различни хипотези кой, кога, как, куфарчета с пари и т. н. Тезата за куфарчетата я развиват тук-там в изявления и близките на Живков Йордан Йотов и Григор Стоичков, членове на Политбюро на ЦК на БКП. От външнотърговските фирми и задграничните фирми на ДС със сигурност е имало много окрадени пари. Защото те са били под разпореждане с подпис на титулярите на сметките в чуждите банки – хора от съответните представителства и фирми. След разпада на социалистическата държава, те лесно са могли да извъртят разни сделки, прехвърляния, фиктивни плащания, и да присвоят парите. И така е ставало. Но по тези сметки няма милиарди. В различни публикации се говори за суми по тези външни фирми и представителства, които са около 100–200 млн. долара, но и това е преувеличено. България не е износителка на петрол като Либия или Ирак, където хора на режима имат дебели тайни сметки в чужди банки. България в онзи момент е една фалирала държава. А да бъдат изнесени милиарди от БНБ или от сметки на държавата, без за това да останат следи и свидетели, е невъзможно. Най-малко, държава в състояние на фалит няма как да има налични милиарди.</p>
<p>Има още една конспиративна теория – че не Луканов и хората му, а Живков е изнесъл милиарди. Друг журналист, Георги Ифандиев, в свои предавания, статии и др. обяснява как Живков е осигурил всичките си наследници от фамилията, имало свидетел – зам.-външен министър, който видял с очите си, че над 1,2 млрд. долара отишли по сметки на Живкови. И т. н.</p>
<p>Това също е хубава конспиративна теория. Днес е изведена дотам, че сега фамилията на Живков е надделяла над тази на Луканов и страната се управлява от едно тайно политбюро, което седи зад Борисов, в което важна роля играе Жени Живкова...</p>
<p><strong>Парите на фамилията и Жени като лице</strong></p>
<p>Едно е сигурно – фамилията Живкови, макар да изтъква за себе си, че е скромна и бедна, има достатъчно пари. Наистина, трябва да си глупак да управляваш 33 години и да не си подсигуриш семейството, да се подготвиш за момент, когато ще те детронират. Такъв инстинкт е заложен във всеки среден селянин, всеки среден българин, макар и издигнал се до лидер на държава. Грижите за родата му приживе, изградената система от привилегии, имоти и т. н. подсказва, че Живков не е оставил семейството си без нищо.</p>
<p>Затова най-малкото, което може да си позволи фамилията на детронирания едноличен властник, е частна охрана.</p>
<p>И взаимоотношенията на Живков и Жени издават, че семейството не е безпарично. Жени Живкова е най-прочутата внучка на България. Родена през 1965 г., още като ученичка и студентка кара бял мерцедес – рядкост за София по онова време. Живее в кокетна нискоетажна къща с ограда на ул. „Сан Стефано” срещу Докторската градина. Брат й кара спортно БВМ и други коли, като успява да потроши някои от тях с катастрофи. Тогава се носят легенди за неговите пиянски изпълнения. Историята на Живкови заслужава цяла отделна книга и сигурно ще се намерят ентусиасти да я напишат.</p>
<p>С Жени става законодателен прецедент – след внезапната смърт на майка й Людмила Живкова през 1981 г. тя е осиновена от дядо си Тодор – тогава председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на ЦК на БКП. Законът по онова време не позволява дядо да осинови внуче. Затова в парламента са гласувани промени в закона, специално в тази му част, за да може Жени да стане освен внучка на Живков, едновременно и негова дъщеря. За какво е било нужно това на Живков, не е много ясно и досега. Очевидно така е искал да я направи пряка наследница, да дели наследството му заедно със сина му Владко. И вероятно да ползва някои привилегии като дъщеря по онова време, за които има пречки.</p>
<p>По-късно Жени се държи като истинска дъщеря и внучка, става пазителка и гледачка на Тодор Живков до последните му години в нейната къща в Бояна. Която, разбира се, е построена в тоталитарно време, с помощта на всички привилегии на висшата номенклатура по онова време.</p>
<p>В края на социализма внучката-дъщеря е настанена на работа като научен сътрудник в БАН, заради образованието й на историк. Но веднага след 10 ноември тя зарязва науката и се захваща с мода. Тя, както и други адепти на Живков и социализма, години наред развиват тезата, че Живков нямал никакви пари, никакви сметки в чужди банки и т. н., не оставил нищо в наследство. Но най-малкото сметките на Живков в български пари със законно получени хонорари за безкрайните томове на съчиненията си, го правят милионер. За това свидетелства ревизорът Кирил Лалов, който издаде книга с резултатите от проверките, възложени му по „Дело №4” и др. дела срещу бившите властници („Власт, пари, комунизъм”, изд. „Труд”, 2007 г.). В тях най-подробно са описани всички хонорари, които е установила ревизията. Само през 80-те години Живков е получил хонорари от 1,23 млн. лева за издаване на негови речи и доклади. Оказва се дори, че е получавал хонорари от десетки хиляди левове само с разписка, без да ги обложат с данъци. По това време един 3-стаен апартамент в София струва около 15 000 лв. Милионер тогава не е като милионер сега, когато подобен струва 150 000 лева.</p>
<p>По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите близо 30 издания на “Майн кампф” (“Моята борба”). Разликата е, че Хитлер е написал една книга, която станала библия на нацистите. Докато Живков е събирал в томове всичките си речи и доклади, някои от които писани от други хора. Те са издавани на загуба и за тях той, със специални секретни заповеди, е получавал хонорари далеч надхвърлящи тогавашните ставки за авторско право. Това разбива мита за скромния Живков, който си отишъл гол и бос от властта.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Zlatev1(1)ob.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>Средата на 90-те. Живков е на гости на съгражданин от Правец. Борисов е поканен на масата. Между него и Живков е седнал и кмета, а от другата страна на масата...</strong></p>
<p>Лалов е ръководил група от ревизори, която в един момент достига 400 души. Те вадят документи отвсякъде. Ревизията установила, че през 1985–1989 г. тогавашното Управление “Безопасност и охрана” (5-о управление на Държавна сигурност, известно като УБО) е доставило на фамилията Живкови 6 автомобила и 2 мотоциклета западни марки на занижени цени и без мито. По онова време вносът на западни коли в България се облага с 200 процента мито, с което на практика е забранен. А за коли руско производство като лада се чака ред за закупуване между 12 и 15 години. УБО е доставило музикална уредба на внука на Живков – Тодор Славков (син на Иван Славков), плетачна машина (за 18 000 лв.) на Жени Живкова. На сина и внуците на Живков са отпуснати специални парични партиди към УБО и е продадена чужда валута на стойност над 100 000 лв. Като се има предвид тогавашната стойност на лева (официален курс 98 ст. за 1 долар), това са много пари. Общо всичките разходи само за Жени и Владко Живкови са близо милион лева за периода 1985–1989 г., установил ревизорът Лалов. Двамата са стрували на бюджета съответно по 467 900 лв. и 356 800 лв. за 5 години – за валута при пътувания в чужбина, за строителство на вили (което по онова време е 20 пъти по-евтино от сега), за подаръци, автомобили и др.</p>
<p>Самият Живков за същия период по специалната си сметка към УБО е похарчил за валута, подаръци и др. 434 279 лв., установила ревизията. Така той няма как да е похарчил много от спечелените си хонорари. При такива представителни разходи сигурно и заплатата му е оставала непохарчена...</p>
<p>Всичко това съвсем не показва скромност и аскетизъм у бившия държавен глава.</p>
<p>Изчезнали ли са парите на Живков? Очевидно, че семейството, което има добри съветници и сътрудници, е обърнало тези пари навреме във валута и зр. Най вероятно Живков да е притежавал и други средства на името на далечни роднини и подставени лица - нещо обичайно за България. Не става дума за откраднато от държавата, а за щедри подаръци от чужбина за различни услуги, каквито може да направи един държавен лидер.</p>
<p>Самата Жени демонстрира успешна кариера на моден дизайнер, изкуствено преувеличавана от клюкарски издания. За нея подхвърлят квалификации, че тя диктувала модата в България, а реално почти никой в елита не разчита на нейните дрехи – има световни имена в модата, каква ти Живкова. В магазина й на бул. „Патриарх Евтимий” в София дълги години влизат по двама-трима души на ден. Той е само витрина с името Jeny Style. Дори държавните поръчки, които печели – за тоги на съдии и прокурори (същите, които възмутиха магистратите и предизвикаха сред тях масови недоволства от качеството), за облекла на българските олимпийци за поредна олимпиада и др., не са достатъчни да издържа такава модна къща. По-скоро тя е фасада, както мутренската агенция за модели „Визаж” на Жени Калканджиева.</p>
<p>През 2001 г. Жени е избрана в 39-ото НС за депутат от Коалиция за България, без да е член на БСП. Изкарва и още един мандат в следващото Народно събрание. Малко преди изборите за 41-вото НС обаче Живкова отказва да се кандидатира отново за депутат и уж обръща гръб на политиката. Конспираторите твърдят, че този отказ е за да не попречи на победата на Борисов на предстоящите избори и да не се окаже в отбора срещу него в парламента.</p>
<p>Вуйчо й Владимир Живков е доста по неадекватен от нея и не става нито за депутат, нито да говори в интервю пред медиите. Вероятно следва мъдър съвет на приближените на фамилията и се покрива дълбоко. Години наред остава скрит за обществото и медиите.</p>
<p>Внукът Тодор е компрометиран с делата за изнасилване. С участието си във ВИП Брадър може и да е спечелил симпатиите на част от зрителите, но се осветли с пиянски изпълнения като баща си и вуйчо си. Неговият баща, вече покойният Иван Славков Батето, също е със спорен авторитет. Известна личност, дългогодишен шеф в телевизията и в спорта, на също и пияница, бонвиван и шут, орезилил се като корумпиран член на Международния олимпийски комитет, за което го изключиха от там.</p>
<p>Поради всичко това Живкова стана основната фигура на фамилията – сдържана, затворена, некомпрометирана с нищо, по-представителна.</p>
<p>В това семейство се появява телохранителят Борисов през 1994 г. и няколко години наред става почти част от него. Но... всяка жаба да си знае гьола. Той е само телохранител, а не член на фамилията. Макар че журналистът Григор Лилов придава някакво голямо значение на факта, че Борисов е далечен роднина на Иван Славков, това нищо не означава. <br />Самият Славков има пренебрежително и направо обидно отношение към Борисов в не едно и две изказвания.</p>
<p>Самият Борисов говори с преклонение за Живков. Като премиер допусна гаф, който стигна до Европейската народна партия – направи възторжено изказване за Тодор Живков пред телевизията и дори употреби думите “Една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим ... би било огромен успех за всяко едно правителство.” Това предизвика десните партии да излязат с декларация, в смисъл, че не може десен политик да възхвалява бившия комунистически владетел.</p>
<p>Когато говори за Живков Борисов не пропуска да отбележи, че имали прекрасни отношения. Живков много го харесвал, казвал нещо в смисъл „Бойко, защо не те познавах по-рано” и т. н. Но Живков е дългогодишен партиен и държавен лидер в условията на тоталитарен режим. Въпреки народния си манталитет, общителност, и вродени демагогски качества, той спазва известна дистанция. Дори да го кани на масата си, да играе табла с него, да разговарят, такъв не допуска прекалено близо един телохранител. От Живков за Борисов няма нито едно официално изказване, нещо в спомени, в мемоарите му (да речем, че част от тях е писана преди да се срещнат, но въпреки това). Борисов в разказите на Живков е просто бодигардът му.</p>
<p>За телохранителя обаче срещите с Живков са важни. Той се хвали пред приятели и дори подхвърля пред журналисти – „Аз съм изкарал два университета – при Живков и при Симеон”. Какво е научил от мълчаливия Симеон, не се знае. Сигурно не много. Борисов уточнява, че изучавал как се отнася с хората. Все нещо може да е попил. Но влиянието на Живков се чувства силно. Самият Живков е приказлив и общителен. Веднага завързва разговор и с непознати. Търси внимание и признание. Фамилиарничи с хора, които дори не е виждал.</p>
<p>Шоуменът Любен Дилов-син веднъж разказа пред мен как 2–3 години преди смъртта на Живков отишъл при него по някакъв повод за студентското предаване „Ку-ку”. Никога преди това не го е виждал, а Живков го посрещнал на вратата с думите: „Айде бе, Дилов, вие ме забравихте, бе!”.</p>
<p>Друг колега журналист, Стоян Сираков, също ходил при някакъв повод при Живков с фоторепортер, и на тръгване, вече пред вратата те се ръкуват за довиждане, и Стоян казал на шега на Живков: „Де се прегърнем, както се прегръщахте с Брежнев, да ни снима фотографът”. И Живков с готовност се запрегръщал с журналиста, за снимка.</p>
<p>При Живков се изредиха като на поклонение какви ли не – журналисти, политици, всякакви. И всеки тук-там разказва за срещите си с него.</p>
<p>И Борисов разказва пред широк кръг приятели по нещо за Живков. Играли са табла заедно неведнъж. И Живков разказва за едно време в политбюро... Влиза при Живков шефът на кабинета му Милко Балев и започва да му докладва – това, това, това... А Живков подмята: „Милко бе, ами онази работа с тебе там, дето ми каза Йордан? (бел. а. – става дума за Йордан Йотов, член на политбюро, приближен на Живков, от неговия край). „Ама коя работа, другарю Живков?”, сепва се Милко Балев. „Абе, онази там, ти знаеш”, прави се на ударен Живков. „Е, той пък, Йордан какви ги приказва, вие знаете ли той какви ги е надробил” – започва на свой ред Балев. „А? Какво Йордан? Ти вземи ми напиши тук за тази работа”, нарежда Живков и Балев отива да пише донос, вероятно наречен доклад или съображения.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Zlatev2(1)_ob.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>...са седнали Златев - баща и Златев-син</strong></p>
<p>Горе-долу такива истории, на които е бил слушател, преразказва Борисов пред приятели с възхищение пред „гения” на Живков. Младият телохранител попива тези методи на някогашния господар на България, за да ги използва на свой ред. Само че май е сбъркал времето. Живковите номера и доносите крепяха властта в условията на тоталитаризъм. В условията на демокрация и свободни избори, освен това трябва да овладееш и медиите. Борисов успя до голяма степен. Вижда се, че упражнява силно методите да прави интриги между своите министри. Противопоставя едни на други, обръща се срещу бивши партньори и приятели. Дали ще има дългогодишен успех с тази тактика, времето ще покаже най-добре.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Jeni_Boiko.jpg" alt="" width="600" height="360" /></p>
