От какъв път се нуждае България днес?

От какъв път се нуждае България днес?
Повече от две десетилетия България върви по пътя на трансформацията в различните й измерения. Но резултатът не е много обнадеждаващ – продължаваме да крачим ”една напред - две назад". Огромното отчаяние, апатията и „пиянството” на един народ са резултат от много излъгани надежди и разочарования. Но не може да вярваш на лъжи и да не останеш излъган. Жалко е, че и днес много наши сънародници са с „широко затворени очи” в очакване на поредния месия.
<p>Криза е. Усмивките слязоха от лицата на хората за сметка на тревожните погледи. Това не е от вчера. Но утре може да бъде различно &ndash; да изградим една благоденстваща България.<br /><br />Преди повече от пет години станахме част от ЕС, но и днес продължаваме да сме най-бедните граждани на Общността, а цените у нас изпреварват европейските, за разлика от доходите.</p> <p>От това, което четем между редовете на евродокладите, разбираме, че все още не сме си написали домашното, но това не е най-големият проблем. За мен по-същественото е, че продължаваме да пропускаме възможности, които не стават реалности. Усвояването на европарите е показателно &ndash; те остават виртуални средства и мираж за повечето български граждани. Бюрокрацията и бумащината са тежки препятствия по пътя към финансите от ЕС. Административната реформа остава добро пожелание.</p> <p>А днес нямаме нужда от политика на пожеланията и обещанията, а от политика на действията.<br /><br />Говорим за Европа на две скорости, но задаваме ли си въпроса на колко скорости се движи България?</p> <p>Какво става в &bdquo;центъра&rdquo; и какво се случва с &bdquo;периферията&rdquo;? Каква перспектива имат хората в малките населени места?</p> <p>Българските села изчезват и тази тенденция не е от вчера. Изоставянето на цели региони в България продължава години наред. Безработицата и липсата на перспектива прогонват младите хора от селата и малките градове. В търсене на нови възможности те напускат родния край, а все по-често и родината си.</p> <p>Голям процент от селските райони на България имат потенциал да се превърнат в атрактивни туристически дестинации. Но това предполага насочване на по-голям финансов ресурс чрез европейски и национални програми, както и политическа воля за продължаване на процеса на децентрализация. А такава няма.</p> <p>Трябва да изграждаме България на регионите, а не България с &bdquo;център&rdquo; в криза и изоставаща &bdquo;периферия&rdquo; на ръба на фалита.<br /><br />Животът ни често изглежда като в две измерения &ndash; това, което виждаме през медиите, гарнирано с поредната доза ПР, и това, в което ни се налага да живеем с безработицата, с галопиращия ръст на цените, и все по-осезаемата липса на перспектива.</p> <p>Погледът към утрешния ден неизменно е свързан с човешкия капитал и демографските тенденции -&nbsp; България се топи, страната ни е в първата десетка на най-застарелите нации в света.</p> <p>Доброто и качествено образование е важна предпоставка за една различна България. Само добре образованите хора се интересуват, търсят и защитават своите права. И предпочитат информирания избор, а не манипулираният избор!<br /><br />Днес се нуждаем от обща национална кауза &bdquo;просперираща България&rdquo;. Няма универсална рецепта за успешното развитие на една държава. Всяка нация има своя потенциал, силни и слаби страни. Но от хората, които държат държавното кормило се очаква да предлагат успешни решения, да устояват на изкушения и натиск и да бъдат държавници, а не чиновници с високи заплати и бонуси към тях.</p> <p>Да правим нещата с идеята &bdquo;за&rdquo;, а не с мотивацията &bdquo;против&rdquo;. И завинаги да се разделим с политиката на принципа &bdquo;проба - грешка&rdquo;.<br /><br />Аз вярвам, че България може повече, но това изисква определяне на национални приоритети &ndash; не само до края на мандата, а за следващите 10, 20, 50 години.<br /><br />А това означава като търсим енергийна независимост, да не инвестираме в проекти, които ни правят още по-зависими, като АЕЦ Белене, например.</p> <p>Да не се хвалим, че ще изнасяме месо за Катар, след като не сме направили необходимото да подкрепим родното производство и се налага да внасяме от други страни.</p> <p>Да не позволяваме монополи, картелни споразумения и спекула да диктуват цените у нас. <br /><br />И нека не си правим илюзии, че можем да коригираме грешките, без да реформираме системата.</p> <p><em>*Петя Ставрева е бивш депутат в Европейския парламент. В момента е председател на Обединени земеделци, които са част от Синята коалиция</em>.<br /><br /></p>

Коментари

  • аз съм ЗА!

    19 Март 2012 16:41ч.

    Много точно! Докато в същото време за ГЕРБ: вече сме излязли от кризата; поради това не е необходима антикризисна програма; ако вчера върнаха бонусите под натиска на обществеността, утре ще си ги вземат под друга форма; за да намерят виновник са се вторачили в миналото; назначават калинки, а след това : "вижте колко сме безкомпромисни - уволнихме ги!; самите те се превръщат в "природно" бедствие за държавата ни и ако народът не се вземе в ръце, скоро ще затънем и в демографска криза...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • стига празни приказки

    20 Март 2012 21:07ч.

    Много общо и абстрактно! Липсва какъвто и да било конкретен анализ: 1. на действителното положение във всяка една сфера на стопанския и обществения ни живот; 2. на действителните причини за изпадането ни в това тежко положение; 3. на мерките, които ще ни изведат към едно по-добро положение; Бих добавил само, че една от причините за сегашното ни тежко положение са точно такива общи и празни приказки на кандидати да властват с единственото намерение да подобрят собственото си лично положение за сметка на баламите, които ще повярват на общите им празни приказки!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много точни изводи

    21 Март 2012 2:49ч.

    Много точни изводи, особено по отношение на политиката на „центъра” и „периферията”. Ставрева е наясно, но не и управляващите

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи