Новото ляво или къде остана грижата за обикновените хора?

 

 

 

 Арх. Христо Генчев и доц. Марин Генчев

 

 

 

В Европа тази симбиоза от благородни и властолюбиви хора започва да се разпада след Втората световна война с практическото заличаване на крайната бедност от все по-ефективния в производството на блага капитализъм. Това разцепване на левицата става явно в началото на 60-те години. Тогава едната част от социалистите се посвещава на решаването на нововъзникналите предизвикателства пред обикновения човек, а другата заклеймява пролетариата като “обуржоазил” се и се впуска да търси други “онеправдани” малцинства, в чието име да узурпира държавната машина.

 

 

В момента финалът на този епизод в европейската история се разиграва пред очите ни. Партиите, исторически защитавали трудовия човек са изправени пред следния избор:

 

- да защитават интересите на обикновените граждани или

 

- да се борят за революция в името на “онеправдани” социални групи, която да завърши с овластяване на привилегировано глобалистко малцинство.

 

 

Социалистическите партии, решили да направят първото, печелят гласове на избори, но губят международна подкрепа и биват обявявани за “Тръмпистки”,  “Орбанистки” и “популистки” от “прогресивни” медии и интелектуалци. Партиите и личностите, тръгнали по втория път, жънат успехи на международната сцена, но напълно се откъсват от избирателите си и започват да разчитат само на твърдия си електорат.

 

 

За да онагледим какъв избор прави Партията на европейските социалисти (ПЕС), е добре да си припомним кой беше най-важният проблем в България през последните години, предизвикал реакция на европейската левица.

 

 

Това не беше драмата около Пакта за мобилност (наречен “Макрон”), който отнема поминъка на десетки хиляди източноевропейски шофьори и техните семейства, но целта му е олигопол от големи западноевропейски транспортни фирми. Противно на логиката за защита на обикновените хора, на 13 октомври 2017 г. транспортните министри от ПЕС с двулични аргументи подкрепиха този пакт [2].

 

 

Не беше проблем съдбата на 1000-та работници, загубили от днес за утре работните си места в заводите на "АЛС България" през февруари тази година. Трагедията да останеш без работа посред зима не бе дори забелязана от европейските социалисти. Нито председателят на ПЕС, нито която и да е друга от водещите фигури на ПЕС дойдоха в България, за да посетят хората в Мусачево и Ботевград и да предложат помощ.

 

 

Не бяха проблем и сериозните затруднения на българския зимен туризъм, спиран от малки, но добре организирани лобистки групи, защитаващи в крайна сметка водещата роля на западноевропейските курорти. През последните години не видяхме нито един представител на ПЕС, който да защити поминъка на хората от Банско.

 

 

Не бяха проблем и стотиците хиляди българи, поробени от банки и кредитори, лишени от възможността да обявят частен фалит и да започнат на чисто живота си [3]. И тук нито един представител на ПЕС не защити трудовите хора срещу интересите на мултинационалните банки и кредитори.

 

 

Не беше проблем и цената на електроенергията, повишила се значително след спирането на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” - особено болезнен проблем за най-бедните слоеве от българското общество.

 

 

Единственото, което действително развълнува Партията на европейските социалисти, беше отказът на България да ратифицира Истанбулската конвенция. Това събитие доведе в столицата ни най-високопоставените социалисти от Брюксел в рамките на няколко седмици: Сергей Станишев (председател на ПЕС), Франс Тимерманс (еврокомисар и първи заместник-председател на Европейската комисия), Ахим Пост (генерален секретар на ПЕС) и Зита Гурмай (Председател на Женската организация на ПЕС) [4]. По този начин българските социалисти, водени от Корнелия Нинова, бяха безсрамно притиснати да тръгнат срещу общественото мнение и да нарушат Конституцията на страната.

 

 

От всичко това научихме две неща:

 

 

1. С безусловната подкрепа на ПЕС, брюкселската бюрокрация ни притиска да приемем неща, които вредят на обикновения българин, пречат на нашето развитие и противоречат на нашите ценности.

 

 

2. Левицата се разделя на две:

 

 

От една страна - “стара” левица, която продължава да се интересува от проблемите на трудещите се, която се бори всички хора да имат равен старт в живота, която се бори против монополите, експлоатиращи обикновения човек. Доскоро това бяха идеите на водената от Корнелия Нинова Българската социалистическа партия (БСП). Това бе и причината БСП в някои прогнози да надмине ГЕРБ и да бъде на позиция, като една от най-добре представящите се социалистически партии в ЕС.

 

 

И от друга страна - “новата” или “прогресивна” левица, която се интересува основно от сексуалните, етнически и религиозни малцинства, от проблемите на нелегалните мигранти и от глобалното затопляне, чрез които иска да разруши настоящия обществен ред и да наложи нов глобалистичен световен ред. Сергей Станишев, Франс Тимерманс и Зита Гурмай са типични представители на това течение. Тази идеология почти напълно доминира социалистическите партии в Западна Европа и ПЕС.

 

 

Липсата на каквато и да е връзка с проблемите на обикновения човек обаче е причината социалистическите партии в Европа да загубят повече от половината си гласоподаватели през последните години. Например през 1998 г. социалистите бяха най-голямата партия в ФР Германия с 41%. В момента прогнозите са те да получат около 17% [5]. Положението в повечето европейски страни е сходно, като в изборите през май ПЕС се очаква да изгуби до 1/3 от местата си в ЕП [6].

 

 

Гореописаната политическа и идейна ориентация на ПЕС оголва голяма част от политическия спектър в лицето на т.нар. “работещи бедни”, които не се чувстват представени в политическия живот. Това са хора, които не желаят, а и нямат нужда да получават милостиня от някого. Хора, които искат просто никой да не им пречи да разгърнат своя потенциал. Хора, които имат нужда държавата да престане да създава нови и нови правила, поставящи ги в подчинено положение на големи фирми и организации.

 

 

В тази част на политическия спектър своето място намират все по-силно т.нар.  “популистки” партии. Техните изборни успехи предизвикват истерични реакции най-вече от установените партии вляво. Тези партии, виждайки загубата на собствения си електорат, не се свенят да плашат избирателите си със спомени за Втората световна война - само и само да забавят закономерния си провал.

 

 

Защо е важно да знаем всичко това?

 

 

След месец ще избираме нашите представители в Европейския парламент. Най-важният въпрос, който трябва да си зададем е чии интереси ще защитават нашите представители, които ще изпратим там.

 

 

Новата листа на БСП за изборите за Европейски парламент показва, че представителите на БСП биха защитавали именно тази “нова”, “прогресивна” и най-вече номенклатурна линия. За да се убедим в това е достатъчно да разгледаме план-програмите на ПЕС, развити по времето на президентството на Сергей Станишев [7].

 

 

С листа, в която на избираеми позиции присъстват личности като сегашният председател на ПЕС и потомствен политик, БСП доказа едно - грижата за обикновения човек за пореден път отстъпва пред апаратните борби в стария стил “Политбюро”. И ако номенклатурата в БСП си мисли, че хората се дразнят само от афери, свързани с апартаменти, е хубаво да напомним, че идеите на “новото” ляво (овластяване на сексуални малцинства, джендър идеология, безконтролна миграция) бяха еднозначно отхвърлени от обикновения човек в България през 2018 година.

 

 

По всичко личи, че реформата в редиците на БСП не успя и бъдещите ни евродепутати от левицата ще се занимават по-скоро с идеологически въпроси, подпомагащи кариерата им в Европа [8], отколкото с “дребнотемия”, целящи да улеснят живота на обикновения човек.

 

 

 

Така погледнато, бламирането на Корнелия Нинова от НС на БСП с кандидатурата на Сергей Станишев е сбъднатата мечта на Красимир Каракачанов (ВМРО). С избора на изтъкнати личности, като актьора Андрей Слабаков или писателя Александър Урумов, известни със своята силна обществена позиция по наболели проблеми, ВМРО има редкия шанс да бъде припознат от обикновения българин като защитник на неговите интереси.

 

 

Това е исторически шанс за ВМРО и на 26-ти май ще стане ясно дали нейната силна евролиста ще успее да направи дълбок изборен пробив, като в пълна степен се възползва от възможността, предоставена от БСП.

 

________________

 

[1]. proletarii (лат.) са безимотната прослойка в римското общество

 

[2]. https://www.pes.eu/en/news-events/news/detail/Transport-ministers-EU-mobility-package-is-a-real-opportunity/

 

[3]. https://www.bloombergtv.bg/biznes-start/2018-03-30/umishleno-li-se-otlaga-zakonat-za-chastniya-falit

 

[4]. https://www.dnevnik.bg/politika/2018/07/17/3283411_sled_akciiata_na_bsp_protiv_istanbulskata_konvenciia/

 

[5]. https://www.wahlrecht.de/umfragen/

 

[6]. https://de.pollofpolls.eu/EU

 

[7]. https://www.pes.eu/en/policies/

 

[8]. Да си припомним думите на евродепутата Ева Мейдел свързващи кариерата на С. Станишев с подкрепата за Истанбулската конвенция. http://epicenter.bg/article/-Otkazat-na-BSP-da-ratifitsira-Istanbulskata-konventsiya-zastrashava-preizbiraneto-na-Stanishev-za-lider-/145068/2/0