Новото дигитално парично иго

Автор: Аркади Шарков, ekipbg.com

 

Една валута ги владее, единствена тя ще ги открие,

единствено вси ще ги сбере и във контрол ще ги обвие

в градът Франкфурт, където тегне брюкселския мрак.

 

Дебатът за глобализацията измества своя фокус от традиционната плоскост на лявото и дясното и се реорганизира под ново измерение, а именно национални срещу глобални интереси и сили. Поглеждайки в детайл – националните интереси и сили имат своето видимо лице – или под формата на национална държава, обособена от границите си или от обединена група от такива (напр. Вишеградската четворка). Основополагащото при тях е прозрачността за това кой взима решения, както и възможността те да бъдат атакувани пряко. От другата страна стои обединението на големи държави, които често образуват картел, към който по-малките, по-малко мощни държави са принудени да се присъединят – и ако откажат, са заплашени от това да претърпят политически и икономически неблагоприятни условия.

 

Но картелът на държавите е само междинна стъпка. Логичната крайна точка, към която се стремят, е създаването на централен орган, нещо като Световно правителство или Световна държава. Обособяването на такива се наблюдава при все по-голямото желание за централизация за взимането на решения от страна на наддържавните институции – в лицето на мегаструктури като Европейската комисия, или на глобални организации като МВФ, Световната банка, СЗО и пр. Докато в миналото конвенционалните методи за подчиняване на държави и нации са били чрез грубата сила на военното дело, то след Втората световна война превес взимат меките методи – чрез културата, търговията, но най-вече чрез монетарни инструменти под формата на общи валути. И тъй както шекспировият Сър Джон Фалстаф възкликва „Парите са отлични войници — проправят си път навсякъде.[1]“, процесите по централизация на всемирната власт ще се уповават все повече на този принцип.

 

Обезценяване

Първата стъпка на съвременната монополизация и обезценяване на парите е през 1971, когато президентът Никсън изважда долара от системата Бретън-Уудс и фактически премахва златното му покритие. Това действие води със себе си шокове в системата, валутите вързани към долара вече са в състояние на плаващи курсове, което позволява на централните банки да отприщят количествени улеснения и монетарно финансиране за икономиките си. Последвалата след това инфлация връхлита с разрушителна сила работещия човек, опустошава малкия и среден бизнес и изтласква семейства на прага на фалита, а след това и на улицата. Обезценяването на валутите връща силата в ръцете на политиците и централните банки, които отново държат хляба с едната и ножа с другата ръка. Вследствие множеството намеси на ЕЦБ през последните две години, чрез количествени улеснения и отрицателни лихви, европейският данъкоплатец е на прага на личен фалит, заради постоянно качващите се цени, а спестяванията му губят своята стойност ежедневно.

 

Обезличаване

Втората стъпка е войната срещу кешовите разплащания. От години тя се води от различни организации, най-често притежаващи системи за картови транзакции, но паралелно с това, подпомагани от държавни ведомства, в т.ч. и данъчни агенции. Обезличаването на валутата води до загуба на национално самосъзнание и приобщаване към нов, недооформен глобален мироглед, чийто фокус и цели се менят, без индивидът да има възможността да противодейства.

 

Изобретяването на криптовалутите бе с идеалната цел за бягство и децентрализация от контролираните фиатни пари на централните банки, но вместо да „изпише вежди“ създава все по-голяма опасност да „избоде очи“. Иновациите, които най-често идват от частния сектор, получават своята свобода на кредит за известен период от време, докато държавата не усети, че започва да губи силата си и започне да ги регулира или пък заменя.

 

Такъв пример в момента се наблюдава при социалните мрежи, чиито алгоритми работят в полза на дълбоката държава и цензурират мнението на инакомислещите. Същата атака и превземане може да се очаква и по отношение на методите на пазарна размяна, които са именно парите. И ако към момента свръхдържавата се затруднява да забрани обмена на криптовалути, то тя има друга възможност – създаването на универсална, общоприета, „сигурна“ валута. Такава с лице зад себе си. И ето на хоризонта се появяват дигиталните валути на централните банки.

 

Обединяване

Процесът по създаване на дигитални валути от страна на централните банки, като например дигиталното евро, може да бъде катализатор за създаване на Световна валута. Под надслова за по-евтини транзакционни разходи, както и по-лесна търговия, различните валути започват да се обединяват под една шапка, и ако в миналото това е било бавен процес на обмяна на стари с нови пари, то към момента се случва с натискането на един бутон на клавиатурата.

 

Крайният резултат е една обединена дигитална международна валута. Емисията на дигитални пари не само предвещава края на парите в брой – анонимната опция за плащане за граждани и предприемачи. След като бъде премахната анонимността, централната банка, както и държавата, ще могат да следят всяка транзакция на гражданите. Държавата не само ще знае кой какво плаща, кога, къде и за какво. Тя също така ще бъде в състояние да определи кой получава достъп до депозитите си. Лихвата ще бъде персонално определяна съгласно плановете на тези, които я определят, както и съобразно послушанието на реципиента на кредита.

 

И ако Китайската система за „социален кредит“ звучеше скоро като антиутопия, която западните държави трябва да заклеймят, то неутолимият интерес към контрол над обществото ще ги накара да я приложат на практика. И какъв по-лесен начин за това от контрол над средствата за разплащане? На този фон дигиталните пари ще бъдат оръжие в задушаването на всяка форма на нежелана политическа опозиция. Дигиталните пари не само ще заменят парите в брой, а все повече ще се конкурират с парите от търговските банки, които в момента са улисани в проправянето на пътя за единна валута, заради краткосрочните си финансови интереси, несъзнавайки, че сами си слагат хомот.

 

Защо трябва да държите парите си в банки, които са изложени на риск от несъстоятелност, когато можете да ги пазите в безопасност в централната банка, която никога не фалира? Впоследствие ще стане възможна замяната на депозитите на търговските банки едно към едно за пари от дигиталната централна банка – кредитната и парична система de facto ще бъде напълно интернационализирана.

 

Обсебване

Дали спонсорираните от естаблишмънта икономисти ще направят всичко възможно, за да ни убедят в ползите от глобално координираната парична политика? Нима вече не се говори, че стабилизирането на обменните курсове между националните валути е от полза и че ако наднационално контролирана валута с името евро, бъде приета, това ще бъде в полза всекиму? И тъй като печатането на дигитални пари от ЕЦБ ще унищожи остатъците от свободния капиталов пазар, сливането на различни национални валути в една ще бъде сравнително лесно. Тук е важно да се отбележи и случилото се в еврозоната – еврото бе въведено, за да се преодолее националния суверенитет и да се възцари съюз на Обединените европейски нации, а не обратното. Част от този процес преминава и през Плана за възстановяване и устойчивост, чиято дългосрочна цел е да създаде обща европейска хазна, общи данъци и впоследствие да замени суверенните икономики на Съюза. Подчиняването винаги е минавало през обсебването на парите.

 

Моето скромно притесенение е, че да кажем, правителството ви е открило сметка в Централната банка за дигитална валута, но за достъп до нея ви е необходим цифров идентификатор и средствата са програмируеми. Не само разходите ще бъдат проследявани, но някои видове транзакции могат да бъдат насърчавани или ограничавани. Комбинираните пипала за контрол на правителствата ще бъдат разширени, а нашите свободи допълнително ще бъдат подкопани.

 

В България процесът на война срещу кеша върви отдавна. Първоначално тя започна с опитите за забрана на кешовите разплащания над 1000 лв.[2], под предлога „пране на пари“, впоследствие банките започнаха да вдигат таксите за теглене на пари от банкомат, паралелно с това върви закриване на спестовни сметки и превръщането им в депозитни, а именно – пари за бърза, директна размяна. Вървят реклами за това, че картовите разплащания са „куул“, за сметка на кеша, а POS терминалите се раздават безплатно на бизнеси. На макро ниво се обезсмисли местният банков надзор, като се прехвърли в ръцете на франкфуртските плановици, паралелно с това вървим необосновано към влизане в еврозоната през 2024 г.- годината, която е посочена и като ключова за пускането на дигиталното евро в експлоатация.

 

Притесенението е, че все повече се доближаваме до антиутопията на Олдъс Хъксли от 30-те години на 20 век и “Прекрасният нов свят“, който ще бъде контролиран от централните плановици…

 

Как мислите?

 

[1] У. Шекспир, „Веселите уиндзорки“

[2] От ЕКИП тогава предприехме открити действия срещу неправдата, която правителството се опита да осъществи на гърба на малките търговци и потребители. Повече можете да четете тук: https://ekipbg.com/against-cash-regulation/