Новият покрив на Еврозоната

<p>Очакванията за решения относно архитектурата на еврозоната също тегнеха над лидерите на ЕС и последният съвет в немалка степен отговаря на тях. В същото време голяма част от работата по изграждане на това, което трябва да е под &bdquo;покрива&rdquo; на постоянния механизъм, едва сега започва и проблемите далеч не са решени веднъж завинаги.</p> <p>Отворените въпроси не са малко. Постоянният механизъм ще влезе в сила едва в средата на 2013 година и остава несигурност относно това, което може да се случи дотогава. Засега темата за увеличаване на размера на средствата във временния механизъм се блокира от различни държави начело с Германия. Вместо това се разчита на два други инструмента. Единият е постоянни декларации в подкрепа на еврото, които да парират бъдещи заплахи по отношение на Испания, Португалия, Италия, а вторият е удвояването на капитала на Европейската централна банка, с което тя да има повече възможност за намеса на дълговите пазари. В този контекст самата готовност да се създаде постоянен механизъм е именно израз на реална политическа воля, която би трябвало да звучи като сигнал за готовност за бъдещи намеси при необходимост.</p> <p>Съществуват и редица правни неясноти. Лидерите на ЕС приеха, че предлаганата поправка не конституира промяна в прерогативите на организацията, няма прехвърляне на правомощия и следователно няма нужда от референдуми. Проблемът обаче е, че тази оценка на съюза е достатъчна единствено за да стартира по-опростената процедура за промяна на договора, но не ангажира докрай страните членки. Например сегашното правителство в Ирландия настоява, че няма необходимост от референдум в страната, но този кабинет си отива и не е ясно дали следващият няма да е на друго мнение. В Германия също има неясноти. Сегашният временен механизъм е вече атакуван с три дела в Конституционния съд, като техният изход не е още ясен. Новата поправка почти сигурно също ще бъде атакувана, защото има спорове как от една страна, се запазва клаузата за забрана на спасителни планове при финансови проблеми на дадена страна членка, а от друга страна, се създава именно такава възможност. Нещата сега изглеждат още по-сложни, защото ЕС реши да запази правната основа за активиране на новия механизъм, която изисква наличие на &bdquo;извънредни обстоятелства&rdquo;. Те пък са поставени до природните бедствия в същия член и юридическият дебат тук очевидно ще продължи. Великобритания направи ситуацията допълнително усложнена, защото поиска и получи декларация, че следващо евентуално активиране няма да използва точно този член от Лисабонския договор!</p> <p>Последният Европейски съвет за 2010 година бе важен и с някои теми, които не бяха поставени за обсъждане. Най-важна сред тях е идеята на Италия и Люксембург за издаване на еврооблигации, която на този етап среща твърдата съпротива на Германия и Франция. Но историята на европейската интеграция много пъти е показвала начина, по който дадени идеи постепенно набират скорост и стават политическа реалност. Основният сегашен страх на Германия по тази тема е неблагоприятното й към момента обвързване с лошите рискови оценки за много от другите страни, членки в еврозоната. Но и за двете държави е ясно, че еврооблигациите са един от най-силните инструменти за реално приближаване на икономическите и социални модели на отделните държави по начин, който те желаят. Затова и на практика направиха стъпка точно в тази посока, като обявиха плановете си за сближаване на своите социални и икономически политики. Начините другите да се равняват по тях ще дойдат по-късно.</p> <p>Последната голяма новина на този съвет бяха неофициалните разговори между Германия, Франция и Великобритания за замразяване на евросредствата до 2020 година. Тази новина не е изненада, защото от много време нараства политическият натиск в тази посока и за много от правителствата на по-богатите държави се знаеше, че мислят и започват да работят с подобна цел. Сега това е почти официално и става на прага на годината, в която ще започне същинската битка за новия бюджет на съюза. Тази кода на 2010-а е истинската прелюдия към идните 12 месеца, в които ЕС ще бъде терен за тежки сблъсъци, от чийто завършек ще зависи неговата идентичност за поне едно десетилетие.</p>