- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 51
- 27
Напълно сигурно е, че през последните десетина дни най-обсъжданият политически въпрос в света е решението на ръководството на Автономната република Крим да проведе референдум за присъединяването на страната към Руската федерация. Наистина редки са световните събития, които дотолкова приковават вниманието, че практически всяко друго събитие, всяка друга личност, всичко друго остава на заден план.
<p><span style="line-height:1.6em">Ще е хубаво, ако тук съвсем накратко, видим кой кой е в тези събития и доколко законно участва в тях. Позициите на участниците са коренно противоположни, поради което не представлява никаква трудност те да се разпознаят. От една страна е ръководството на Автономната република Крим – председателят на Върховната рада Владимир Константинов е на този пост от 2010 г. и го заема напълно законно, в резултат на парламентарни избори. За разлика от него тези, които са на власт в Киев днес, всички до един завзеха властта в Украйна на 24 февруари т.г. в резултат на държавен преврат, организиран и платен от Запада, главно САЩ. На тези, които смятат, че съм изказал току-що прибързана оценка за събитията в Киев, ще предложа да се върнем пак на темата след някое време, когато организаторите и изпълнителите на преврата ще бъдат ясни много по-детайлно.</span></p>
<p>Дотук даже, струва ми се, стана съвсем понятно кой има право и кой не да участва изобщо в дискусия за бъдещето на Крим. Въпреки това нека видим, пак съвсем накратко, за да не се нарушава формата на тоя текст, и правните основания на всяка от страните. (В тоя случай ще разглеждаме, съвсем хипотетично, превратаджиите в Киев, уж че са законни, а не са сложени от Запада в резултат на продължителна и скъпоструваща операция, за нея може да говорим друг някой път.)</p>
<p>Вероятно ще трябва да се започне с това, че решението на законно избраната Върховна рада на Автономната република Крим за провеждане на допитване до народа е всъщност второ по ред – първото такова допитване е проведено на 20 януари 1991 г. и според резултатите от него е възстановена държавната независимост на републиката, при това като пряк субект на Съюза на съветските социалистически републики. Отново на основата на резултатите от това допитване до народа Върховният съвет на републиката приема Акт за провъзгласяване на държавната самостоятелност на Република Крим на 5 май 1992 г. Независимостта на републиката е залегнала и в приетата на следващия ден конституция на Република Крим, която постановява и оставане в състава на Украйна.</p>
<p>Провъзгласяването на независимостта на Крим, направено на основата на законно допитване до народа, предизвиква яростната реакция на Киев, естествено. Първият кримският референдум от 20 януари 1991 г. е отменен от Върховния съвет на Украйна на 13 май 1992 г. – решение, което не почива на никаква правна основа, единствено народът на Крим е този, който може да определи съдбините си.</p>
<p>Както е видно, дори днешната власт в Киев да беше законна, а не превратаджийска, то правото на Крим на самоопределение е неотменимо юридически. Върховната рада на Автономната република Крим напълно законно постанови провеждането на второ допитване до народа на основата на Акта за провъзгласяване на държавната самостоятелност на Република Крим от 5 май 1992 г. и този път мнението на сложените от Запада превратаджии в Киев, изглежда, няма да има никакво значение.</p>
<p>Може би ще е полезно тук да се върнем, пак само с няколко думи, в 1954 г., когато на 19 февруари Върховният съвет на СССР обнародва указа „За предаването на Кримска област от състава на Руската СФСР в състава на Украинската ССР”. Впрочем издаването на този указ бе признато за незаконно, а следователно и за недействащо, на 21 май 1992 г., понеже то е издадено в нарушение на действащата тогава Конституция на СССР от 1937 г.</p>
<p> Изводът ни дотук може да е само един-единствен – това, на което сме свидетели днес в Крим, е по-скоро възстановяване на историческата справедливост. Крим бе предаден на Украйна през 1954 г. незаконно. Като самостоятелна република, Крим има всички права да реши сам своето бъдеще.</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34130_Pb03frlthF4bI1y2uRTptWxyDZCnyO.jpg" style="height:885px; width:500px" /></p>
<p><em><strong>Приспособление за убиване, изработено от водопроводни тръби, арматурно желязо и циркулярен диск, отнето от „протестиращите” на площад „Независимост” в Киев на 18 февруари т.г. От първоначалното изображение е отстранен фонът, който затрудняваше възприемането на сложната форма на предмета.</strong></em></p>
<p>Вече бе отбелязано по-горе, че днешната власт в Киев е напълно незаконна, и това не зависи нито от политически, нито от личности пристрастия. Вероятно твърде скоро ще може да се разгледа по-цялостно протичането на държавния преврат в Украйна, но още днес ще е интересно да се отбележи нашето, българското участие в цялата тая поредица от злощастни събития. В края на краищата нас, българите, ни занимават главно нашите си, българските работи, твърде малки сме, за да се навираме в големите световни събития.</p>
<p>Да, ама не, както се пее в една стара градска песен. Външният ни министър, с извинение, Кристиан Вигенин не само бе скоростно натирен да отиде в Киев под напълно измислен предлог и за да легитимира новата власт в Киев, сложена в резултат на държавен преврат, ръководен от Запада, но беше и нахално горд с тая си малоумна постъпка. А може пък и да не беше толкоз малоумна, господарите му сигурно ще го възнаградят някак си.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34130_fnZgrfHMIZsNaaOJcjA6I32gBGfe3O.jpg" style="height:365px; width:545px" /></p>
<div><em><strong>Министърът на външните работи Вигенин на среща с един от главатарите на държавния преврат Александър Турчинов, Киев, 6 март 2014 г.</strong></em></div>
<p>Преди няколко седмици се присетих тук за украинския национален герой Данило Нечай (1612–1651), само той, струваше ми се, можеше да помогне на Украйна в тоя страшен за нея исторически миг. Представях си, че новият Данило Нечай ще е някъде от Южна или от Западна Украйна, за разлика от същинската историческа личност – Данило Нечай е роден, изглежда, в градчето Бар, в Централна Украйна. Тогава никак не ми мина през ум, че новият Данило Нечай, който ще тръгне в поход чак до Лвов „срещу вразите ляхи”, както се пее за него в народните песни, ще поеме на дълъг път именно от полуостров Крим. Макар още да не знаем името на новия герой, то поне родното му място вече ни е известно май.</p>
<p> </p>
