В Газа слуховете за дипломатическа активност са като дроните, които обикалят в небето – далечни и постоянни. Египет използва цялото си влияние, за да разреши тази първа голяма регионална криза след идването на власт на „Мюсюлманските братя”. Но винаги е по-лесно войните да бъдат започнати, отколкото завършени, и конфликтът между Израел и „Хамас” не прави изключение.
<p> </p>
<p> </p>
<p>Освен че двамата противника не си говорят пряко, цикълът на насилието между Израел и Газа се подчинява на много специфични неписани правила, които правят особено трудно договарянето на всяко решение.</p>
<p><strong>И Израел, и „Хамас” имат проблеми от вътрешен характер,</strong></p>
<p>които доминират над всичко останало. Целите им, смътни и неопределени, често са по-скоро въпрос на възприятие, отколкото на конкретен резултат на място. „Хамас”, както и Израел искат прекратяване на огъня, което да бъде благоприятно за тях. Но най-вече да изглежда като символична победа над противника.</p>
<p>Всеки лагер е убеден, че само отговаря на агресията на врага. Израел започна операцията си „Стълб на отбраната” в отговор на засилването през последните месеци на ракетните изстрели срещу неговата територия. Целенасоченото убийство на Ахмед ал Джаабари, харизматичния водач на военното крило на „Хамас”, му нанесе сериозен удар. То бе последвано веднага от серия удари срещу местата, откъдето се изстрелват ракети. На този етап Израел постигна целта си: да наложи наказание на „Хамас” и „да възстанови разубеждаването”.</p>
<p><strong>Реалността на фактите и създаденото впечатление</strong></p>
<p>Дезорганизирано, палестинското движение се захвана да отмъсти за своя водач, изстрелвайки стотици ракети, търпеливо скрити в много гъстата градска тъкан на Газа. Въпреки ефикасността на отбранителната система „Железен купол” падането на няколко ракети над Тел Авив и Ерусалим променя играта. На този етап репресивната цел на „Хамас” е постигната, а уцелването на големите израелски градове представлява задоволително отмъщение.</p>
<p>За Израел обаче е невъзможно да остави впечатлението, че може безнаказано да се стреля по неговите големи градски центрове. Така че израелската авиация засили бомбардировките си, както и подготовката си за сухопътна офанзива. Без да се броят непредвидените обстоятелства, присъщи за всяка операция на суша, колкото и ограничена да е тя,</p>
<p><strong>израелското правителство няма никакво намерение да сваля „Хамас” от власт</strong></p>
<p>и отново да окупира Газа. Но също така не може да си позволи да прекрати операциите, без да има гаранция, че ракетните изстрели няма да започнат отново след няколко седмици или месеци. Освен края на изстрелите, Израел иска дългосрочно примирие, гарантирано от Египет.</p>
<p>Що се отнася до „Хамас”, той иска да вдигане на обсадата, отваряне на границите и край на целенасочените убийства. Непреките преговори все още са усложнени от операциите, провеждани в момента. Но ако те завършат, остава необходимостта от едновременно прекратяване на огъня, което винаги е трудно да бъде установено, особено от палестинска страна, където малките организации, враждебни на примирието, имат само една ракета за изстрелване, с която да провалят всичко.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>